Залата на Провала

Хелс замахна само веднъж с ръката си и масивната сила се изстреля към Португас като огромно огнено цунами. Силата зад ударите на Португас се сблъска с повече от равностойната, криеща се зад най-силното умение на Майстора. Мигът сякаш се проточи, Ейс продължаваше да нанася удари и да усеща как силите му постепенно се изпарявят, но не се отказваше. Чувстваше как болката и изтощението заливат тялото му, но нямаше да се предаде. Не и тук, и определено не сега. Не искаше да показва каквато и да е слабост пред учителя си, който даваше всичко от себе си. Това беше битка не на живот и смърт, а на чест и уважение и Ейс искаше да накара учителя си да се гордее с него. Ударите му рязко се усилиха и забързаха и с последния си той разби умението на Майстора. Усмихна се уморено и падна на земята. Майсторът изглеждаше не по-малко уморен от него, но се смееше прегракнало.
- Невероятно...Просто невероятно! Поздравявам те, колега Майстор!

/Вдигаш ниво Майстор, получаваш по 5 Магия и 2 Атака от всеки Майстор, като последния ти дава 14 Магия, през който си минал. 8x7 = 56+14=70 общо стата. Получаваш 120 Слава./

Vlad написа:: - Ами може да се каже, че съм човекът, който дава информация. Информаторът...Или пък може да ме наричаш "изпитващия". Защото съм част от изпитанието ти. Логическата част, по-точно. - поясни той. - Имам право да ти отговоря на три въпроса. Част от тези, които зададе се преплитат и търсят що годе еднакъв отговор. Така че ще ги зачитам за един. А отговорът на вторият въпрос е - имаш право да избираш между всеки от Осемте бога и можеш да призовеш само един. Това е важна част от изпитанието ти. Помисли и направи избора си. Имаш право на още един въпрос. Какво и да е. После ще дойде време да извикаш избрания от теб Бог.

Засега всичко започваше бавно да се изяснява пред красивите сини очи на момичето.Кейт просто стоеше и трескаво преплиташе информацията,получила с тези два въпроса,на които слепецът й отговори.Ситуацията бе неловка,дори нелогична,но тишината царуваше изцяло и може би единственият шум,който можеше да се чуе в този момент,беше вятърът,играещ си с перфектните масури на момичето.Може би най-логичното,което би могла да го попита би бил отговорът на цялата мистерия,но изглеждаше толкова лесно...Сякаш точно това се очакваше да направи,за да сгреши..Толкова близко до целта й бе това да получи всичко или нищо,но в крайна сметка надали щеше да й се даде прост и точен отговор на въпрос,който всъщност съдържаше всичко в себе си..Надали всичко щеше да се изясни с това,просто дилемата й бе "Да го попитам ли или е безмислено,след като целта е може би аз да реща на кой Бог да се доверя?" ..Всичко това я измъчваше,беше уморена от катеренето,но все така амбицирана,нямаща и бледа идея да се откаже от всичко само заради това,но и както винаги не искаше да действа толкова импулсивно.Все пак правеше всичко наопаки и никога късметът й не бе изневерявал..Беше решила вече,нямаше повече време за губене,не мислеше,че ще издържи повече.Беше пресметнала всяка своя дума достатъчно добре,че да зададе ясен и точен въпрос на слепеца,задушаваше се,сякаш думите не искаха да излязат,като звукове от гърлото й.. било то от напрежение или от зачестеното й дишане,което с всяка секунда се забавяше,а поемането й на въздух ставаше болезнено.Отметна кичур от гарваново-черната й коса,препречващ лицето й,галещ млечно бялата й кожа..След това кадифеният й глас се разля в нищетата на пространството:
-Кой Бог трябва да призова,за да премина изпитанието?

Слепият старец се усмихна и веднага отговори:
- Богът, от който черпиш силите си. Но сега сама трябва да откриеш как да го призовеш. Моята работа тук приключи, желая ти успех момиче.
След тези думи старецът постепенно се разгради в мъгла, която полетя надалече от върха на планината, на която се намираше Кейтлин. Младата магьосничка остана сама със странната безформена статуя пред себе си. Все още усещаше потоците пиро енергия някъде около себе си, както и че въздуха е наситен с много повече магия, отколкото беше усещала някога преди. Планината на Боговете. Сега трябваше да призове един от тях за да продължи изпитанието си. Въпросът беше как.

/Опиши действията си и остави резултата на мен./

Кейт се заслуша внимателно в думите му,предполагаше,че ще изчезне след това.След отговорът му,който със сигурност стесняваше кръга на избора й, и после той просто се изпари.Толкова внезапно,че дори и да го очакваше отстъпи крачка назад и част от скалата се разрони на прах на ръба,върху който се крепеше,падаща върху вече,невиждащата се земя отдолу.Тя черпеше силата си от Бога на Пламъците /Млаах/ и Бога на Смъртта /Дал'Хел/,но въпреки това знаеше да призовава само Бога на асасините,в което бе сигурна,че ще успее,но по-голямата си сила черпеше от Млаах..Потъна в спомени.Как Дред я бе завел в Покрайнините на гората и я бе научил на пентаграмата за призоваване на Дал'Хел.Може би второто важно умение,което оценяваше в специалността си на наемен убиец.Може би все пак силата,която притежаваше бе по някакъв начин разпределена равномерно..Силата й на асасин не бе чак толкова малка,не биваше да я подценява.И въпреки това незнаеше,как да постъпи.В главата й се въртяха хиляди мисли,реално невъзможни - излишни..Наведе се,измъкна от бутуша си камата "Душегуб",с която бе чертала синволите първият път,в който научи за призоваването му.Безформената статуя пред нея я привличаше по някакъв странен начин,явно трябваше да се получи нещо от нея.Имаше определена функция...може би и всъщност незнаеше дали да не начертае синволите за призовававането на Дал'Хел върху нея.Нямаше да има място на ивицата земя,върху която едва се крепеше при всеки повей на вятъра,тяка че се приближи до безформената статуя.Обхвана с нежните си ръце дръжката на душегуба и я опря в камъка,който издаде ужасен,скърцащ звук,когато я прокара надолу и направи първият синвол от пентаграмата.Продължаваше да чертае съсредоточено всяка линия от триъгълниците по камъка,вплетените в него безброй завъртулки ,всеки сантиметър,издаващ отвратилен звук,който отекваше в съзнанието й поне няколко пъти преди да последва друг-още по-противен..Змиите оплетени в дръжката на оръжието,от което когато го получи не бе могла да откъсна поглед,сякаш проблясваха там в нищетата и натежалите над нея облаци.И така с всяка секунда времето й изтичаше.Скоро пентаграмата беше готова,точно както си я спомняше и преди да завърши последната завъртулка от нея си каза наум:
"Е,това трябвва да е..Нищо не зависи от мен вече.."-беше единственото нещо което си помисли,когато приключих с приготовленията и прокарах острието,чертаеща последният сантиметър...

Кейтлин зачака търпеливо, но видимо нищо не се случваше, а и едва ли щеше да се случи. Леко обезсърчена, тя прегледа отново контурите на пентаграмата, но всичко си беше наред. Дали не трябваше да капне малко от кръвта си в центъра й? Несигурна дали това беше част от ритуала, тя все още стоеше с камата в ръка. Е, нямаше да използва Душегуба да се пореже, разбира се. Въпросът беше дали имаше смисъл изобщо? Имаше ли нужда от кръв?
Вятърът продължаваше силно да брули върха, а поривите му звучаха като нашепващи гласове в ушите на Кейтлин. Така или иначе нямаше много за мислене, а и изборите пред нея не бяха много.

/Сори, че ти отговарям толкова кратко тук, но все пак оставям на теб решението дали да добавиш кръв. Не мога да пиша от твое име. Не бъди задължена да отговаряш дълго./

Момичето с ловко движение дръпна една от камите в бутуша си и без да мисли особено дълго я хвана с лявата ръка и с острието прецизно прокара абсолютно прав разрез до края на китката си,допря дланта си в центъра на пентаграмата,усещаща как кръвта й се напоява в камъка просто затвори очи и въздъхна..

Кейтлин почти веднага усети промяната в климата. Вятърът стана по-студен и някак сух, носещ миризмата на отворена гробница. Беше успяла в призоваването си. Дал’Хел постепенно се материализира зад нея и тя се обърна да посрещне погледа му. Изведнъж стана много по-мрачно и студено, но важното беше, че нещата потръгваха...най-сетне...
- Кейтлин Паркър. – поздрави я по име Божеството. Лицето му беше лишено от черти, с изключение на широката усмивка и кървавочервените очи. Самата материя, от която беше изграден беше тъмна и безформена. – Нямаш си и на представа колко съм поласкан, че призова първо Мен. Нека ти разясня все пак за какво става дума в това твое изпитание. От теб ще се изисква да изпълниш поръченията на всеки един от Боговете.
Кейтлин беше объркана в момента. Нали слепият дядка й беше казал, че трябва да избере един от Боговете? Това беше нечестно, или просто старецът я беше излъгал безочливо. Сякаш прочел мислите й, Дал’Хел добави с дълбокия си глас:
- Но първият Бог, който избра, Моя Милост, ще ти бъде покровител по време на цялото изпитание. Смея да кажа – добър избор.
Усмивката му се разшири.
- Но нека да започнем първо с моята задача, надявам се да си готова. Мисията ти е следната. След малко ще те телепортирам пред едно имение, в което има двама...гости. Ти си третата. Глупаците си мислят, че участват в някаква игра и ще получат за награда злато. Когато влезеш в имението вратата ще се заключи, а от теб ще се изисква да ги убиеш. Единият е надарен мечемайстор, другата – пиро майстор. Един съвет – вживей се в играта им и ги удари, когато не очакват. Когато свършип поръчението ми ще бъдеш телепортирана обратно тук. Някакви въпроси?

Тялото й пулсираше,нима от нея се очакваше да изпълни каприза или по-скоро задачата на всяко едно Божество?Дори не можеше и да мисли,беше шокирана.В главата й цареше пълна суматоха,страх..каша и хаус.Но нещо в първото изпитание я накара да разбере,че явно ще е най-елементарното,което ще трябва да направи.Останалите поръчения нямаше да бъдат и на половина толкова лесни,в това бе убедена.
*Какво?* и *Как?* бяха главните въпроси,които я побъркваха.Вярата й, в самата себе си,се изпари като капка роса в летен ден,като едно от многото й желания сринати на прах.Косите й бурно се местеха под наслова на вятъра,а тя стоеше като вцепенена,обърканите й очи бяха впити в окървавените й ръце.Толкова ясни,чисти и невинни на външен вид.Ясно беше,че тук ставаше въпрос просто за един изпит-или щеше да го премине, или нямаше,но за нея беше нещо повече.Размърда поглед,прихвана косата си я остави да се стеля надолу до рамото й.Вдигна брадичка и погледна невярващо Бога,който бе призовала.Всичката получена информация от него бе като затворена в сапунен мехур,който все още не можеше или просто не искаше да асимилира.Но не всичко зависеше от нея и искаше или не чу искането му,като тихо ехо в главата си.Толкова нежелани мисли се ступаха с него,но нямаше друг начин,трябваше да се справи,да се справи с всичко-сама,отново ...
Затвори за миг очите си,надяваше се,че всичко ще се е наредило,когато ги отвори,но за нещастие не стана така,тя бе все още на онази планина,все още Богът на Смъртта очакваше отговорът й,все още студените й очи се опитваха да се фокусират,но нищо..тя все още мълчеше,беше като порцеланова кукла,чиято душа липсваше.Наклони глава назад,почувства нежните ласки на вятъра,странно - напомняха й на нечии други,които отдавна не бе чувствала върху кожата си..Стоеше така и просто си мислеше,но нямаше цялото време на света,колкото и да й се искаше просто го нямаше и не само него..Обърна поглед към Божеството пред нея и кадифеният й глас се разля от плътните й устни:
-Имам само един въпрос и след това може да ме телепортирате..Другите изпитания..-имате ли представа,какви ще бъдат те?-промълви момичето и впи поглед в черната материя пред себе си..В двете му различни очи..

- Не мога да кажа това. Ще са задачи подобни на моята, по-лесни или по-трудни. В някои ще трябва да използваш ума си, в други – силата си. В трети – съобразителността си и логиката си. – каза Дал’Хел. – А сега, време е да те изпратя на първата ти задача.
Кейт усети как настръхва, а пейзажът се нагъва и размазва. В следващият миг вече беше пред едно огромно имение. Намираше се в някакъв напълно непознат град. Имението беше огромно, изградено от полиран камък и бял мрамор. Входната врата беше дъбова и достатъчно голяма за да влязат два човека едновременно. Бронзовата дръжка беше с формата на здрависващи се длани. В градината около Кейт бяха разцъфнали множество цветя, огромно разнообразие дразнещо очите с яркостта и шаренията си. Кейтлин се огледа и забеляза, че е облечена в официална бална рокля – тъмнозелена, с високо деколте, прилепнала по тялото й. Беше сравнително семпла откъм украса, но наистина беше прелестна.
“Камите ти са скрити в специално пригодени за тази цел вътрешни джобове.” – чу тя познатият дълбок глас на Дал’Хел. “Убий ги с Душегуба, нахрани ме с душите им. Когато си готова влез. Запознай се с тях, направи спектакъл. Обожавам актьорските умения...”
/Свободно РП до момента, в който решиш да убиеш единия. Можеш да ги разделечиш един от друг по различен начин. Можеш да им измислиш имената и т.н./

Очите на Кейт се замъглиха,след миг пейзажът се размаза,скоро стоеше пред огромно имение,но твърде кичозно за нейният вкус.Не усещаше раните по ръцете си,те сега бяха млечно бели и толкова нежни на допир..Усети корсет на рокля по гърба си,спуснатата коприна по идеалното й тяло.Стоеше й перфектно.Не можеше да се види в цял ръст,но не се и съмняваше,че е като извадена от приказка.Повдигна роклята и видя обувките си.Опровергаваха очакванията й напълно, с фини камъни от изомруди в началото и нишка от кристали увиваща се по идеалните й крака малко под коляното. Косата й бе права,привързана отзад с блестяща шнола,придържаща само горният пласт от нея.Другият се стеляше по раменете й,почти до талията.Чу гласът на Дал`Хел в главата си и оказанията му,нямаше да е трудно или поне частта със спектакъла,тя притежаваше уменията.Беше готова,чувстваше се сигурна в себе си.Изкачи стъпалата с грациозна походка и влезе.Коридорите бяха богато украсени и накичени,както градината с колкото скъпи украшения,толкова и излишни..Хиляди картини,портрети,каменни статуи в края и началото на всеки от коридорите.Полилеите бяха диамантени,отразяващи светлина навсякъде,около огромните прозорци имаше златни на цвят завеси с гледка към огромните площи на градината.Кейтлин вървеше толкова уверено,въпреки че пулсът й бе максимално ускорен,че всички бушуващи противоположни едно с друго чувства в нея-дори не се четяха в очите й.Видя огромна,широко отворена врата със златни орнаменти по нея.Полираният, до кристален блясък ,под бе изпълнен с множество скъпи килими,дивани и в едия край дори и камина.Имаше огромна библиотека,изпълващата цялата стена.Пред нея дълга инкустирана с чисто злато маса,върху която имаше множество пергаменти..Кейт дръзко влезе в помещението,шумът от токчетата й отекна в огромното помещение.След няколко крачки пред нея се разкри остатъка от стаята.Имаше кръгла ниска маса,един огромен диван и две кресла.Зад дивана огромен прозорец,с онези ужасяващи златисти завеси,разкриваше остатъка от сградата.На дивана стояха двама мъже,които обсъждаха нещо доста оживено,преди да я забележат.Първият бе облечен в черна ризница с бяло наметало.Лицето му бе с правилни,но груби черти.Очите му бяха черни,а косата тъмно кафява.Изглеждаше на около 20 години,но понякога външната характеристика на хората лъжеше,нали?
Другият също бе облечен в тъмни дрехи.Леко разрошената му коса бе светло руса,а очите му тъмно сини.Имаше доста чаровни черти в себе си.След като я видяха и двамата скокнаха на крака,с все още ококорени,видимо доволни,но все пак объркани очи.
-Милейди..-поклониха се и двамата в синхрон,когато се изправиха отново впиха жадно очи в нея.
-Добър ден,господа.-поздрави Кейт с кадифен и някак делови глас.Приближи се с чаровно-мръснишка,но все пак фалшива усмивка,естествено,човек който я познаваше от километри можеше да каже,че е бледа имитация на нейната.
-Джеймс Вейслет на вашите услуги.-представи се русокосия.След,което вниманието й бе привлечено от тъмнокосият младеж,който вървеше бавно с ръце зад гърба,който се представи след него:
-Рон Катърлоуд,също изцяло на ваше разположение. -усмихна се той,но нещо в усмивката му не й харесваше..
-Казвам се Кейтлин,явно вие сте моите..конкуренти?-усмихна се тя
-Точно така.-потвърди Джеймс и седна отново,Кейт тръгна към едно от креслата,а Катърлоуд се настани отново на дивана.Кейт скръсти крака и точно тогава в главата й изникна проблемът,че не знаеше,каква ще е играта,явно и те не знаеха.На нея обаче не й пречеше да си съчява и с твърде бързата си мисъл тръгна към един от позлатените шкафове в дъното на стаята.Докато младежите се чудеха какво прави,а тя искрено се надяваше да намери това,което търси скоро се завъртя.В ръката си държеше дълга около 10 сантиметрова широка кутия.С плавна походка отново се понесе към диванчетата на масата,отвори я и както и предполагаше вътре имаше златни чипове и карти.Остави нещата на масата и отиде до библиотеката,имаше рафтове с наредени качествени вина,а в шкаф под тях имаше и чаши хвана ловко две в едната си ръка,в другата взе още една с бутилката червено вино,която си бе харесала.Този път седна на креслото.
-Играта,предполагам ви е пределно ясна...-уверено започна тя и посегна към бутилката,Джеймс обаче я изпревари ,като каза:
-Окажете ми честта..-отвори виното,наля в чашата й,както и в другите две.Както обикновенно действаше първата й работа бе да има контрол над ситуацията,тоест ако те бяха пияни тя щеше да има особено надмощие.Нямаше мъж способен да й откаже да пийнат заедно,може би,защото всички бяха еднакви и искаха само едно..?
-Наздраве.-каза тя и повдигна леко чашата си,плътните й устни докоснаха стъклото и оставиха блестящ отпечатък върху него.След минута чашите на нея и Джеймс бяха пресушени,той наля отново.
-Е,ще започваме ли ?- попита нетърпеливо Рон и отпи глътка от виното си,явно за успокоение.
-Нека първо се опознаем,няма да е приятно,ако играем така,на сухо без разговори,интригата се губи..-каза Кейт и го изгледа с дяволските си сини очи.
-Права си!-леко замъгленият поглед на Джеймс се впиваше в устните й и тръпнеше в очакване.
-Разгледахте ли имението?-ловко попита тя,имаше нещо на ум.
-Аз да.-отговори Джеймс
-Чудесно..Ще ме разведеш след играта,който и да бъде победителят,нали?-завъртя очи тя
-И още как..-потърка ръце Джеймс,а Кейт просто затвори очи и се наслади на виното.Щеше да действа първо с Рон,а Джеймс щеше да остане,като десерт,беше измислила,как ще го направи с него,но другият - щеше да се измъчи преди да свърши.Раздаде картите,чиповете и играта започна.Кейт нарочно губеше,не й трябваше победата,предпочиташе Рон да се опияни от нея.Скоро първата част приключи,Кейт бе почти извън играта,Рон водеше Джеймс с няколко раздавания,но от друга страна те го превъзхождаха стократно с чашите,скоро бутилката беше празна.Много добър повод за Кейтлин.
-Рон,би ли ме придружил до избата,бих искала да намеря същото вино,много ми хареса?
-Хайде да свършим първо с играта.Сега ли точно,когато ми е провървяло трябва да прекъсваме?-настоя той
-Хайде,няма да е зле да се разсея малко,доста изгубих..
-Аз ще дойда!-скокна веднага Джеймс
-Ти ще ме разведеш после,а и трябва да си събереш мислите,нали ще пийнем още по някоя чашка?-усмихна му се закачливо тя и това бе достатъчно,за да спре със спора..

Рон, който за момента печелеше в играта, която всъщност беше нищо повече от заблуда, обмисли набързо ситуацията. Симпатичното младо момиче тук играеше някакъв номер, поне така си мислеше. Но пък той си беше подозрителен и по натура. Каквото и да си мислеше лейди Кейтлин, щеше да бъде доста разочарована в края на вечерта, защото Рон мислеше не само да спечели голямата парична награда, но и да си прекара добре тази вечер, а какъв по-добър начин от малко женска компания. Независимо дали беше доброволна или не. Той се изправи от стола си и добави картите си в тестето.
- Разваляме това раздаване. – каза той на Джеймс. Не беше толкова доверчиво луд да остави ръката си в обхвата на шавливите пръсти на този русокос плъх. – Милейди... – обърна се той към Кейтлин. – Моля последвайте ме.
Той я поведе надоло към избата, като в главата му постоянно се въртяха нечисти мисли. За миг се зачуди дали да не се обърне и да свърши каквото му беше на ума още сега, но реши първо да спечели играта. Щеше да му е по-сладко така, пожънал триумф. Двамата заслизаха надоло по стълбите, като Рон вървеше малко пред Кейт, но постоянно се обръщаше към нея. Нещо караше кожата му на настръхва. Рон беше мечемайстор по клас и марак да не бе от най-блестящите, притежаваше поне начален инстинкт, а и беше много добър с дългия си меч, провесен на лявото му бедро. Белият му плащ от време на време го прикриваше от очите на Кейтлин, но тя го беше забелязала доста по-рано. Тя все още нямаше удобен шанс да убие по някакъв начин първата от мишените си, но може би този момент щеше да настъпи скоро.
“Убий го без магия.” – чу тя нетърпеливия и гладен тон на Дал’Хел в съзнанието си. – “Нахрани ме с душата му. Използвай Душегуба.”
Двамата вече се намираха в избата, където въздухът беше малко по-хладен, а осветлението по-сумрачно. Бяха заобградени от бурета и каци. Рон се приближи към едно от буретата и се наведе като внимаваме да не измърси бялото си наметало. Дясната му длан започна да отвива чепа, докато лявата придържаше стъклената кана, която беше взел от игралната зала, под струята. Черните му очи обаче постоянно следяха периферно Кейт, която разчете гладния блясък в тях.
- Няма да отнеме много време. - усмихна се той.

/Опиши действията си – дали го атакуваш или чакаш по-удобен момент, какво правиш в противен случай и т.н. Резултатът от действията ще е за мен./

Чу гласът на Дал`Хел в главата си,сякаш незнаеше..Нали затова всичко бе толкова сложно..Е,щеше да се жертва.Щеше да го направи за себе си.Той я желаеше и тя щеше да му даде всико,което искаше,естесвено в замяна на душата му..Беше решила да не рискува,щеше да премахне оръжието му, по какъвто и удобен начин да й се отдадеше.Жадният му поглед преминаваше по тялото й.Тя точно това чакаше.Каната бе почти пълна,той зави кранчето и я вдигна гордо.
-Чудесно,готово е.-с почти съскащ тон каза мъжа,а Кейт просто се усмихна загадъчно.
С походка на истински хищник се приближи до него.Шумът от токчетата й отекваха в подземното помещение.Светлинката, която хвърляше лампата, бе достатъчна,за да акцентира точно на идеалното й тяло,кадифените й черни къдрици.Парфюмът й го побъркваше,искаше я-сега,а тя безмълвно докосна с пръсти ризницата му и това бе достатъчно онзи да полудее от желанието си.Захвърли каната, която се строши на големи и малки парченца,а виното образува кърваво-червена локва между стъклата,някои стрити на прах.Едната му ръка се впи в косата й,дърпащи я надолу а отвратителните му устни минаваха по кожата на врата й,не се съпротивляваше,стисна зъби и просто чакаше момента,чакаше го с нетърпение,щеше да си плати.Другата му ръка повдигна кракът й и притисна грубо тялото й до себе си.Кейт нямаше намерение да си играе още дълго.Прехапа плътните си устни,а той все повече се опианяваше от надмощието си върху нея,все повече си мислеше,че я контролира.Че е просто беззащитно малко момиченце,което щеше да има като предястие,преди да получи парите си.Впи устни в нейните,езикът му беше почти в гърлото й,ръцете й започнаха да откопчават ризницата му-неговите продължаваха да си играят с тялото й...сякаш бе хипнотизиран,ухапа я силно и продължително,до болка..Момичето едва се сдържаше.Той я притисна до стената,усещаше студа,влагата,нямаше да трае много.Започна да сваля и панталоните му,скоро мечът му издрънча на земята и изкънтя в съзнанието й.
"Сега или никога..",каза си момичето и когато отново повдигна едното й бедро със свободната си ръка незабелязано изниза душегуба.Усети студенината на стоманата в ръката си,прикрит от роклята й.Рон продължаваше да притиска тялото си в нейното,трябваше да побърза.С едно рязко и точно двишение щеше да приключи с това..Последния затаен дъх,секунда..минаваше,като по вода и точно тогава моментът настъпи..

На Кейтлин й трябваше само един чист удар, само едно порязване, магията, втъкана в Душегуба й, щеше да свърши останалото. Ръцете на Рон бяха груби и настойчиви, действаше без нежност. Дланите му рязко се издигнаха и стиснаха гърдите на Кейт болезнено. Странното усещане, че нещо не е наред постоянно го тормозеше, но в момента реши да го пренебрегне. Инстинктът му за опасност не го беше лъгал досега, но Рон не можеше да види с какво може да му навреди това сладко момиче пред него.
- Има с какво да се похвалиш. – ухили се той свирепо, напът да разкъса роклята й, а миг по-късно очите му добиха мъртвешки кристален блясък. Душегубът беше вкусил плътта му и беше всмукал душата му в острието си, подсилвайки го. Тялото на Рон падна на земята в краката на Кейт.
"Много добре. Остава ти само още един. Интересно...представление."

Джеймс горе вече започваше да губи търпение. Наливането на вино не отнемаше толкова време. Започна да се чуди да не би Кейтлин и Рон да се занимаваха с нещо друго и да го бяха отрязали от шоуто. Това не би му харесало. Ако беше така щеши да ги изпържи и двамата на бавен огън. В стаята рязко стана по-горещо от аурата му и той я притъпи. Нямаше да постигне нищо с един пожар. Първо искаше да вземе наградата и да "разведе" съперничката си из имението.

/Опиши следващите си действия./

Кейт трепереше цялата,ами сега?Роклята й бе паднала на земята..Знаеше,че онзи горе ще изгуби търпение,това продължи твърде дълго.Взе наметалото на Рон и обърса с него Душегуба.Кръвта попи в наметалото.Кейт вдигна роклята си и видя щетите..Имаше малко нестандартна цепка в коприната.Красивата сатенена връзка на корсета й също бе скъсана,това щеше лесно да оправи..Прибра душегуба и клекна до роклята си.Завърза едната част на сатенената връзка с другата и въпреки,че имаше възел нямаше да се вижда толкова и без това тази рокля явно щеше да се къса повече от веднъж.Сценария бе скълъпен отдавна,Кейт почти тичаше.Вдигна роклята си отпред и започна да изкачва бързо стълбите,задната част на роклята докосваше всяко едно от каменните стъпала.Къдриците й и без това скриваха корната част на корсета отзад,така че нищо освен огромната цепка не се виждаше,като щета..Скоро стигна в горната част на имението.Отново с тичане по златните му коридори се забелязваше само нейният перфектен силует,стигна пред вратата и затаи дъх,не трябваше да й личи,че е тичала.Пое си въздух и влезе.
-Има добри новини..-започна тя с омайна усмивка-Рон се отказа от играта изведнъж,сега победата се твоя..Браво!
-Сериозно ли?!-скокна Джеймс от мястото си и се приближи до нея.Странно-в стаята бе адски горещо.Момчето явно бе Пиромагът..Хм,нейната първа специалност..
-Да.Жалко,че изгубих..-наведе "натъжена" глава Кейт и той се приближи.
-Все още имаш отешителната награда да те разведа из имението.-все още невярващ я хвана за ръка той и я дръпна към себе си
-Така е!-усмихна се чаровно Кейт,той зарови пръсти в косите й и я целуна.Тя му отвърна,като леко го захапа по долната устна.Момчето ловко я вдигна,тя уви крака зад гърба му.Той я придържаше с лекота и я положи на диванчето,лягайки върху нея.Кейт вече знаеше,какво да прави,само че с Джеймс й бе по-приятно.Нямаше да е със злоба.Съблече блузата му и продължи с черния колан на панталоните му.Сега й бе доста по-лесно да извади Душегуба.Ръцете му шареха по бедрата й.Крайно време бе да действа,той смъкна панталоните си,а тя с дясната си ръка напипа камата.Изниза я от вътрешната част на роклята и уви пръсти върху нея.Този път нямаше шанс да я забие в гърба му,трябваше да е от вътрешната страна на тялото му,иначе щеше да види оръжието й...Приготви се,явно и той бе готов,но да направи нещо съвсем различно,изхлузи панталоните си и я притисна към него,започваше да изхлузва роклята от нея.Един удар в гърлото,корема или сърцето бе достатъчен..Стисна очи и просто щеше да я забоде насляпо..Стига нещо да не се бе объркало.

Джеймс се радваше на късмета си, но в същото време се чудеше на внезапното решение на Рон да се откаже от играта. Та той печелеше...Защо да се отказва? А и русокосият маг беше останал с впечатлението, че мрачният мечемайстор не е от тези, които се отказват лесно, специално когато наградата е толкова висока. Джеймс беше получил писмо от стар познат преди няколко дни, което му съобщаваше, че е поканен на тази игра, победителят в която щеше да спечели 20 000 жълтици. Цялата работа намирисваше, но пък той имаше нужда от пари спешно и не виждаше какво може да загуби.
Беше доволен, че това сладурче тук даваше с такава готовност прелестите си, но имаше нещо...странно в нея. Действаше доста ефективно, докато махаше колана му, но в движенията й се долавяше...нещо. Джеймс не можеше да назове на какво точно се дължеше притеснението му, но...
Той се отдръпна рязко от нея и се отдалечи на няколко крачки, гледайки я внимателно. За миг му се беше сторило, че Кейтлин държи нещо в едната си ръка, нещо издаващо метален блясък, но не можеше да е сигурен. Все пак преждевременното отказване на Рон и това кратко подозрение сякаш бяха двете парчета от пъзела, който се опитваше да сглоби.
- Кажи ми, Кейтлин, кой все пак те изпрати тук? Каква е тази...игра? И къде е Рон? Отговори ми честно.
Гласът му беше спокоен, но Кейтлин усещаше, че Пиро енергията кипи в него, готова да избухне, а тя нямаше право да използва своята, която може би беше по-силна.
Джеймс стоеше почти напълно гол пред нея, но я гледаше предпазливо, водейки се по разума си. Поне така си мислеше, все още не беше убеден дали не е свръх подозрителен.

/Опиши действията си. Дали се опитваш да го заблудиш отново или да разиграеш някаква друга сцена или пък направо да го атакуваш по някакъв начин./

Кейт усети,че бе свързал нещата,явно действието на алкохолът си отиваше и прибързаността й щеше да й струва доста скъпо.Имаше съмнения,четеше се в очите му,аурата му бе силна,напрежението струеше от всеки ъгъл на крайниците му.А Кейт просто стоеше с безизразно изражение,сякаш бе от порцелан.Мислеше трескаво,но това да продължи със спектакъла бе най-сигурният вариянт,ако атаката й претърпеше неуспех,то всичко щеше да стане толкова сложно..Момичето въздъхна и започна с кадифен и спокоен глас.
-Тук съм за развлечение,нямам нужда от пари,но когато получих писмо от стар познат ми стана любопитно,затова и не се впрягах толкова в играта..Играта беше покер,пишеше аз да я започна,през цялото време си мислех,че и вие знаете за какво става въпрос.-уточни тя и го погледна с онези си красиви сини очи,които вдъхваха такова доверие,толкова спокойствие..-Рон си тръгна изведнъж и ме остави сама в избата,незнам защо го направи,в един момент,сякаш бе в транс и после просто изчезна.В първият момент се зарадвах,защото ти ми стана симпатичен от самото начало,опознах те и се надявах ако не аз,поне ти да вземеш парите.За мен това бе просто едно развлечение..Качих се и ти казах,нещо лошо ли съм направила?-погледна го тя с притеснение,четящо се в очите й.Поизправи се и застана в седнало положение,пускаща душегуба под роклята си,докато се изкачваше с ръце.После точно с ръката,в която го бе държала си пооправи косата.
-Слушай,защо не се отпуснеш малко,отпразнувай с мен победата си...Това имение все пак вече е твое,включително и парите,бъди щастлив от този факт,повесели се и просто се пусни по течението...-каза наивно тя и наклони глава настрани,гледайки го право в очите.Прехапа устни и прокара ръката си по млечно бялата кожа по врата си.
-Бъди с мен,Джеймс..-прошепна тя и отново впи поглед в неговия

Джеймс се поколеба. Алкохолът все още го държеше донякъде и това сигурно беше главната причина за подозрителността му. Понякога му действаше така. Той поклати глава.
- Извинявай, незнам какво ми става.
Русокосият маг се усмихна леко за да замаже положението. Последните думи на Кейт все още пламтяха в съзнанието му и бързо изгаряха всички наченки за подозрение. Той се приближи и отново я пое в обятията си. Не можеше да повярва какъв късметлия е днес. Кейт чу тихият кикот на Дал’Хел в съзнанието си. Богът явно наистина се радваше на представлението. Момичето веднага усети глада на божеството. Искаше да се нахрани с душата на Джеймс.

/Можеш да опишеш убийството по твой вкус./

Отдъхна си..Със сигурност трябваше да стане актриса,в това съмнения нямаше.Красивите й сини очи се впиха в тавана,Джеймс нежно я притисна към себе си и продължи да се съблича..
-Е докъде бяхме стигнали..-прошепна той.Улови устните й за продължителна целувка,а в това време Кейт отново напипа Душегуба между възглавничките на дивана.Хвана дръжката му здраво с едната си ръка,другата бе обвила около едната страна на лицето му,спускаща я по врата му.Когато той отдели устни от нейните тя го целуна отново по тях,бързо,нежно..беше последното нещо,което ще изпита,нямаше и секунда след като го погледна с аквамаринените си очи,толкова студени,колкото и стоманата,която заби право в сърцето му.Кръвта се застича надолу по ръката й,по снежно-бялата й кожа,по роклята..Тялото му падна безжизнено настрани, на земята..а кръвта му продължаваше да шурти,образуваше локва на пода.Кейт затвори за миг очи,след това се изправи безмълвно от дивана.Всичко бе свършило..измъкна камата от гърдите му.Последната капка кръв падна върху тялото на Джеймс.В този момент чувствата й бяха толкова контрастни,но и толкова истински,че я караха да усеща пулсът в главата си.Цялата трепереше,внезапната промяна в климата навън бе явна..Сякаш след слънцето винаги трябваше да следва дъжда..Облаците скриха слънчевите лъчи,до преди миг,огряващи стаята.Заваля..проливен,студен,дъждът се стичаше по стъклата на имението.Кейт имаше нужда да е навън в този момент..Повдигна остатъка от роклята си,вече не само в зелен,но и в кървав нюанс,и тръгна към вратата...Скоро бе под дъжда,кръвта се отми от ръцете й,може би това искаше..Да се почувства невинна,но кръвта нямаше да стане вода,тя просто смени мястото си,попи в земята под краката й.Така трябваше да бъде и така всъщност беше.Това се налагаше да направи,така и стори..но колкото и да се успокояваше пурпурните облаци продължаваха да сипят сълзите си върху нея..Вдигна поглед нагоре..Все пак,след всеки дъжд отново изгряваше слънце..Нали?

“Красиво и хладнокръвно.” – чу тя похвалата на Дал’Хел, която прозвуча едва ли не успокоително. – “Справи се чудесно. А сега...”
Пейзажът се размаза по познат начин, но миг преди това Кейт видя как слънцето изгравя зад облаците. Сега отново се намираше на върха на Планината на Боговете. Дал’Хел го нямаше, но тя знаеше, че Богът не я беше оставил, а щеше да й помага и по време на другите мисии. Отново беше с предишните си дрехи, а следи от кръв или капки дъжд по нея нямаше.
Въздухът рязко се нажежи, а небето доби още по-кървав оттенък. Кейтлин усети второ огромно присъствие, което приближаваше. Очите й сканираха огромно туловище, което летеше към върха на планината, към нея. Миг по-късно разпозна в съществото дракон. Но много по-огромен от който и да е свой събрат. Буквално всеки негов зъб беше с размерът на зрял мъж.
Драконът кацна с неестествена елегантност странично на планината, впивайки нокти в скалата, все едно беше масло. Крилете му се движеха бавно и плавно за да не създадат огромен вятър, който би могъл да бутне момичето. Увивайки се около скалният масив като спирала, огромната му глава беше на равнището на върха. Присъствието му беше наистина тежко и видимо притъпено.
“Аз съм М’лаах.” – представи се Богът. Гласът му изкънтя в съзнанието й с мощ, от която й се зави свят. – “Задачата ми към теб е следната. Искам от теб да освободиш от леда едно от моите деца, което е забравило за гордостта на рода си. Готова ли си да го изпълниш сега?” – попита я той директно, докато няколко весели черни пламъчета изкачаха от ноздрите му.

Аои застана пред така нареченаза Зала на Провала. Вече изгаряше от нетърпение да започне.

Vlad написа:: “Красиво и хладнокръвно.” – чу тя похвалата на Дал’Хел, която прозвуча едва ли не успокоително. – “Справи се чудесно. А сега...”
Пейзажът се размаза по познат начин, но миг преди това Кейт видя как слънцето изгравя зад облаците. Сега отново се намираше на върха на Планината на Боговете. Дал’Хел го нямаше, но тя знаеше, че Богът не я беше оставил, а щеше да й помага и по време на другите мисии. Отново беше с предишните си дрехи, а следи от кръв или капки дъжд по нея нямаше.
Въздухът рязко се нажежи, а небето доби още по-кървав оттенък. Кейтлин усети второ огромно присъствие, което приближаваше. Очите й сканираха огромно туловище, което летеше към върха на планината, към нея. Миг по-късно разпозна в съществото дракон. Но много по-огромен от който и да е свой събрат. Буквално всеки негов зъб беше с размерът на зрял мъж.
Драконът кацна с неестествена елегантност странично на планината, впивайки нокти в скалата, все едно беше масло. Крилете му се движеха бавно и плавно за да не създадат огромен вятър, който би могъл да бутне момичето. Увивайки се около скалният масив като спирала, огромната му глава беше на равнището на върха. Присъствието му беше наистина тежко и видимо притъпено.
“Аз съм М’лаах.” – представи се Богът. Гласът му изкънтя в съзнанието й с мощ, от която й се зави свят. – “Задачата ми към теб е следната. Искам от теб да освободиш от леда едно от моите деца, което е забравило за гордостта на рода си. Готова ли си да го изпълниш сега?” – попита я той директно, докато няколко весели черни пламъчета изкачаха от ноздрите му.

Кейт дишаше учестено,пулсът й бе прекалено бърз,беше бледа,зениците й разширени.Ръцете й трепереха сгушени една в друга.Погледът й бе замъглен,очите й насълзени от вятъра на планината.Все още не беше готова да се откаже.Оставаше й малко,хайде..само още малко.Стисна устни и затвори очи,пръстите й се забиваха в кожата по ръцете,стиснати здраво в юмруци.Отпусна ги,имаше следи от ноктите й,отпускането бе толкова възможно в този момент,колкото дъжда в Сахара.Отвори уникалните си сини очи,единствените толкова дълбоки,толкова ясни,но на моменти и толкова мътни..Беше време-сега нещата загрубяха.
-Готова съм.-пророни тихо тя,нямаше да има покой докато не свърши с това,ето-сега бе шансът й да се докаже.Пейзажът отново се нагъна и размаза по познат начин,а на нея просто й приложа допълнително...

Кейтлин се озова на една ледена издатина. Мъглата се разстилаше навсякъде, вятърът беше студен и режещ. Пред нея имаше вход към нещо, което най-вероятно беше пещера. Път назад изглежда нямаше, защото отвтъд издатината се простираше мрачното небе, а земята не се виждаше от мъглата, обгърнала мястото. Студът започна да я сковава, но замайването от присъствието на М’лаах и от честите телепортации почти беше изчезнало под влиянието на свежия въздух. Предполагаше, че “детето”, което трябваше да освободи от леда беше вътре в пещерата. Тя направи няколко крачки навътре, очаквайки постепенно да стане по-тъмно, но напротив. Стените бяха гладки и прозрачно ледени. Нима съществото беше заклещено в един от тези ледени блокове? Дал'Хел изглежда засега не виждаше причина да й дава указанията и помощта, които й беше обещал.

/Опиши действията си. Ако продължиш напред опиши по твой вкус какво виждаш, но не включвай в него съществото, което търсиш./

Aoi написа:: Аои застана пред така нареченаза Зала на Провала. Вече изгаряше от нетърпение да започне.

Залата на Провала се намираше зад деветте трона. Аои осъзна, че й деветимата Майстори се приближават към него. Повечето изглеждаха заинтригувани, другите сякаш не им пукаше какво точно става. Архимайсторът излезе малко по-напред и каза:
- Значи си готов да се пробваш?
Аои не отговори. Щом беше тук в момента, значи имаше точно това на ум.
- Добре тогава. - каза старият маг. - Изчакай няколко минути и влез. Изпитанието ти ще бъде да минеш през девет стаи, във всяка от която ще има по един Майстор, който ще провери дали си достоен да достигнеш ранга му.
Майсторите влезнаха през една съседна врата, оставайки Аои сам с мислите си. Малко преди Хелс и Дред да влезат, младият асасин дочу разговора им.
- Кое е това момче все пак? Твой ученик ли беше?
- Знам ли....

Имаше ли значение на кой е бил ученик? Не. Аои се облегна на стената до вратата. Замисли се. Колко от тези познаваше и какво беше чувал за тях. Почти нищо, а може би знаеше всичко. Тялото му още гореше от предната вечер, изгаряше - сладката болка, която толкова много му хареса. Аои пак се замисли. Девет стаи, девет опонента или по-скоро девет забавления? Тънка усмивка се плъзна по лицето му. Нямаше време да седи и да размишлява над нещата като пенсионер. Явно Гринд му влияеше зле в тази насока. И все пак тва бяха девет стъпала - успееше ли да ги изкачи, щеше да е девет стъпки по-близо към целите си. Аои се отблъсна от стената, завъртя тялото си и застана пред вратата. Той протегна ръката си, отвори я без да се колебае и с безшумната си стъпка прекрачи прага.

Първата стая се оказа тъмно и негостоприемно помещение. В центъра й стоеше мрачният сивобрат и сивокос старец, Дух Майсторът.
- Добре дошъл в първата стая, първото ти стъпалце. – каза той тъжно, явно прочел мислите на Аои. – Докажи, че си достоен да продължиш напред по начин, по който решиш.
Стаята беше почти пълно копие на подземията в Кулата на магията. Мрачно, доста студено и с прах по пода. Около стените бяха наредени маси и железни столове, използвани за упражненията на дух маговете. По какъв начин трябваше да се докаже като достоен Аои? Какво се изискваше от него? По думите на дядката изглежда, че всичко беше допустимо.

/Избери начин на действие. Всичко е възможно, може просто да говориш или да действаш по някакъв начин. Има една печеливша стратегия, която би ти отнела съвсем малко време да продължиш напред. Smile

/

» Залата на Преминаването
» Залата със приемни изпитания
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения
» Залата На Савета