Залата със приемни изпитания

Без да искам изтрих старата тема..сори хДДД...

Няма значение, имаше нужда от чистка.
Това бе мястото, където новите попълнения в Магическата Академия се изправяха срещу изпитанието си.

Килоца дойде, погледна вратата и се замисли колко лошо или колко добро може да е това зад вратата. След няколко секунди размисъл той отвори вратата...

Опиши,какво виждаш,като пейзаж или картинка от бъдещето ти,миналото ти или просто непозната територия..ама хубаво го опиши.Ето давам ти пример:
"Когато отвори вратата пред него се разкри гора.Дълга рекичка се точеше между дърветата и луната в хубавата нощ се отразяваше в нея.."-с това толкова кратко описание знаеш ли колко ми помагаш да разбера хем обстановката,хем че е вечер и хем,че и река има...за да ти дам хубаво изпитание...

Килоца видя пред себе си поляна на която имаше малко езерце а до езерото плачещо момиче.

Поляната бе широка,осеяна с цветя,тревата беше свежа и зелена,а дърветата бяха отрупани с плодове.Красиво езеро се разпростираше някъде по средата,а момичето,което Килоца видя беше с руса,дълга до талията коса,маслинено черни очи и бледа кожа.Косата му лъщеше под влиянието на слънчевите лъчи,които се отразяваха в езерото.То плачеше,закрило глава в коленете си.
Килоца имаш два варианта:
1.Да я успокоиш и да се запознаете.
2.Да я подминеш..
И в двата варианта искам разсъждението,защо го правиш и пост МИНИМУМ 3 РЕДА!

Килоца отиде до момичето с надеждата да успее да го успокой , защото, когато видеше някой в нужда от помощ или тъжен просто не можеше да го подмине. Той отиде до момичето и му каза: - Здравей! Видях че плачеш и реших да видя дали ще мога да ти помогна с нещо.

Момичето вдигна глава и изгледа момчето,което реши да я успокои.С хлипане му каза:
-Ами..аз..се изгубих..и сега незнам, на къде да поема,за да се прибера..Вече две нощи не съм се прибирала и сигурно родителите ми умират от притеснение..-разплака се отново тя и закри с шепите си лицето си.Килоца имаш отново два варианта,да й помогнеш да се прибере или да я оставиш там.Изборът е твой..

На Килоца му се видя някакси странно момичето да стои и да плаче. По скоро да бе почнала да търси пътя за вкъщи. Сазуми каза на момичето -Мога да ти помогна да се прибереш вкъщи ако ми кажеш къде живееш.

П.П. Три видими реда или три реда като пиша?
П.П.2 Моля те смени ми името на Килоца Сазуми

-Ако знаех на къде да отида щях да съм се прибрала-захлпа пак-Просто загубих следите си в гората и се озовах тук..Моля те помогни ми...-изхлипа то и вдигна красивите си черни очи към момчето.В тях се четеше страх.Е,Килоца вече май ти е ясно какво е изпитанието.Помогни на момичето да се измъкне.Опиши всички мерки,които предприемаш пък по поста ти,дали ми хареса или не аз ще преценя на къде вървят нещата.
ПП:Три видими реда
ПП2:Аз нямам админски права,че да ти сменям името,трябва да помолиш Влад!

[/i]Килоца се позамисли какво ли може да направи за да измъкне момичето от тук. След малко размисъл Сазуми я попита - Знаеш ли да има високо място на близо, за да погледнем наоколо - може пък да видим нещо което ще ни помогне да те върнем у дома. - докато чакаше отговор момчето почна да си дълбае нещо от едно дебело пърче дърво[i]

Момичето кимна и го поведе нагоре по течението на рекичката.Имаше хълм осян с китни цветенца,от който лъхаше приятен аромат.Момичето се изкачи внимателно,а бялата й рокличка се развя,когато застана на върха му:

И наистина къщичките в близкото селце се разкриха на хоризонта.Идеята бе много добра и когато и Килоца се изкачи на хълма момичето го прегърна,вече усмихнато:
-Много ти благодаря..-изчуролика тя,а пейзажа се размаза и момчето се намери в главната зала.Учителят му бе в стаята на водопадите,защото обучаваше момиче от класа на Килоца,но чирак го посрещна от негово име:
-Браво,ти прояви благородност,помогна на момичето и бе възнаграден за това.Приет си в академията!Учителят ни те очаква в залата на водопадите...

- Добре, отивам! - и Килоца изчезна

Koлапсо отвори вратата и вместо да види подобна на предишната огромна зала, както очакваше, пред нея се разкри тъмна картин. Тя видя голи дървета, пустош , мрак мъгла, изобщо грозна гледка. Момичето се изненада много когато погледът и се спря в/у назъбените скали свършващи в бездънна пропаст. Тя наостри уши и се опита да запомни всеки детайл. Сърцето й подсказваше, че нищо добро не я чака...

Вятър подухваше съвсем рядко, но не носеше със себе си очакваната прохлада и свежест, а мирис на мърша и лоши предчувствия. Около Колапсо не се виждаше нищо живо. Клоните на дърветата приличаха на протягащи се към момичето кокалести ръце. Мъглата, надвиснала над мрачното място, в което бе попаднала Колапсо бе гъста и пречеше на момичето да вижда надалеч. И все пак тя забеляза една мъждива жълта светлина, струяща от незнаем източник. Ако искаше да разучи, Колапсо трябваше да върви по линията на пропаста, опасно близо до едно безкрайно падане. Но като единствен знак за нещо живо, тази светлина можеше да се окаже изключително важна.

Koлапсо мисли какво да направи известно време. След което изведнъж се изпълни с изненадващ кораж. Пое дълбок дъх и уверено тръгна по назъбените издатини на пропаста, които за щастие се оказаха достатъчно широки да ходи по тях. С едната ръка, момичето се придържаше към стръмния скат. Половината път към светлината мина добре.Но изведнъж Колапсо спря крачката си. Изпита нещо неприятно в гърдите си. Предчуствие. Видение. Тя се спря и погледна към пропаста, няколко малки камъчета се отрониха изпод краката й... Момичето отново за миг затвори очи, за да се концентрира и направи следваща крачка към това сияние, което я привличаше така силно, но и я отблъскваше в същото време...

Като красива нощна пеперуда, изкушена от примамващата светлина на фенер, Колапсо продължи напред. Под краката й от време на време се ронеха камъчета, но момичето не спираше да крачи. Не след дълго тя стигна до източника на светлината. Пред нея се издигаше висока скала, чийто връх не се виждаше от мъгла...Същата мъгла, която бе попречила на момичето да види скалата по-рано. А светлината се процеждаше от една пукнатина в тази скала...може би вход към пещера. Най-вероятно светлината идваше от огън.

/Можеш да влезеш или да продължиш да изучаваш областта./

Момичето се огледа около себе си. Видя същата пустота както преди, колкото маглата й позволяваше да види разбира се, след което вятърът развя косите й, сякаш я подканваше да влезе вътре. Колапсо знаеше, че да влезе би било грешка, но любопитството й надделяваше. Тогава реши да огледа още малко и след няколко крачки - обхождайки високата скала, тя реши да позволи на този порив да я примами да влезе и с уверена крачка пристпи към светлия процеп който беше достатъчно голям, за да й позволи да се промъкне

Наистина се оказа пещера. Вътре бе мрачно и във въздуха се усещаше влага. Прилепи обаче нямаше. Веднага щом пристъпи в пещерата, Колапсо усети лек, почти неусезаем прилив на топлина. Малко по-навътре гореше огън и когато тя се приближи до него видя, че тук доскоро бе имало някой. Над игривите пламъци беше закачено нещо наподобяващо войнишко котле, в което бълбукаше странна гъста течност. Приличаше на някаква гозба и противно на очакванията, ухаеше хубаво. Около огъня бяха разхвърляни други принадлежсти, сред които спален чувал, дървена кутия, в която имаше брус за точене на хладна стомана, както и малък назъбен нож. До котлето с гозбата имаше чайник, от който излизаше пушек с лек съсък.

Колапсо не се прибижи по - близо. Момичето се опря в стената и извади от ботушите си малко ножче, което скри в ръкава на блузата си. След което отново хвърли един поглед и бавно и потайно пристъпваше във сенките ....

Колапсо чу зад себе си стъпки. И преди да може да реагира съвсем близо до нея мина едно високо момче. Дрехите му бяха опърпани, а физиономията уморена и ядосана. Въпреки че мина едва на крачка до нея, той не я забеляза, защото момичето се бе скрило в сенките. Вместо това новодошлия седна на спалния чувал с въздишка, разбърка субстанцията в котлето, а после вдигна чайника и сипа в една чашка малко горещ чай. Отпи с блажена физиономия, после изведнъж рязко си вдигна главата и се заоглежда, всякаш беше усетил присъствието на Колапсо.
- Кой е тук? - попита той напрегнато и ръката му автоматично напипа дървената кутийка и извади ножа.

Kолапсо разбра, че е по -добре да го уведоми за присъствието си и с бавна и все така тиха крачка пристпи напред. От сянките се показа силуета й, но тя реши да не показва лицето си. Гласът й леко трепереше, но тя започна да обяснява :
- Ам... загубих се и попаднах тук, сори, наистина не знаех, че някой живее тук. Сега вече няма да ти досаждам. Момичето се обърна и косата му падна тежко на ременете й. Тъкмо да направи първа крачка по обратния път, и ....

- Чакай малко. - настигна я гласът му. В тонът му се четеше потрес, но и смътна надежда. - Ти...как дойде тук? - попита я той изненадано. - Не съм виждал жив човек от страшно много време...Моля те, не си тръгвай. Прави ми малко компания.
Звучеше едва ли не отчаяно.

/Колапсо, не знаеш дали това е част от изпитанието ти. Можеш спокойно да си тръгнеш, но можеш и да останеш в пещерата и да разбереш повече за това странно място от момчето./

Колапсо пое дълбоко дъх и се обърна. Бледото й лице се показа иззад сенките, а игривите пламъци хвърляха жъленикави плетки в тъмните й коси. Колапсо се приближи и подаде ръката си :
- Колапсо. Дойдох тук по странен път, но по странното е защо изобщо някой живее в пустош като тази. - момичето погледна подозрително и с поглед огледа момчето от глава до пети.

- Джон. - представи се момчето набързо, докато изваждаше отнякъде още една изненадващо чиста чашка, наливаше в нея чай и в следствие я предложи на Колапсо. Забелязвайки изучаващия й поглед, той премига смутено и каза. - Предполагам, че идваш от Академията и това е част от изпитанието ти? Ако е така, значи споделяме една събда...Е, не съвсем...Аз не идвам от Академията, а от Източните земи. Но там начинаещите магове също трябва да преминат изпитание преди да започнат обучението си.

Колапсо прие чашата с безизразен поглед, но внимателно изучаваше чартите след което кимна смутено.Момичето беше изненадано :
- И все пак какво всъщност представлява твоето изпитание - да прекараш време в пустоща ? - погледна тя двусмислено и започна да прокарва пръсти по топлата чаша. Не бе усетила, че е станало студено.

» Залата на Провала
» Залата на Преминаването
» Залата за разпити
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения