Залата със приемни изпитания

- Не ми бе обяснено. - отвърна Джон сухо. - Незнам отколко време съм тук. Изхранвам се предимно с риба от едно близко езеро, а останалите ми принадлежности ги намерих в тази пещера. Разучил съм тази местност напълно. Буквално преобърнах всяко камъче за да открия какво точно е изпитанието ми и да се измъкна. Но единственото необичайно място, което открих беше една привидно бездънна пропаст. - Джон явно говореше за пропастта, покрай която бе минала Колапсо. - И тази пещера. Незнам как да се измъкна от това проклето място. Но сега, когато и ти си тук, кой знае, може пък късмета ни да проработи. Може пък това да е част от изпитанието ми. - той млъкна замалко, колкото да си сипе от странна рибешка гозба(xD). - Искаш ли и ти? - попита я момчето учтиво.

При тези думи момичето се закашля след коет изпадна в някъв пристп и започна с раздразнителен тон да затвърдява думите :
- Искаш да кажеш, че просто си стоиш тъкмо. Тоест нищо не правиш освен да разглеждаш тая пуста местност. Не не тва няма да стане... За къв късмет ми говориш, ние сме .... Бог знае къде без нищо да знаем. - след което момичето пое дълбоко дъх, за да се успокои и привидно беше успокоена, ала зениците й още бяха уголемени от яда.
- И какво сега, предлагаш да хапнем ли ? - погледна тя въшросително. След което започна детайлно да оглежда абсолютно всеки милиметър от пещерата. Истината беше, че за момичето нямаше проблем да е изолирана от света, ала тя беше дошла тук да се учи .

Противно на очакванията Джон се разсмя. Но нямаше нищо весело в смеха му.
- И аз реагирах по същия начин. Всеки ден търся като луд, чакам нещо да стане, но деня просто си отива, без никакъв знак какво трябва да направя. Времето се точи болезнено бавно.
Той се изправи рязко и затъкна ножа в колана си. Беше забравил за храната си.
- Ако искаш да отидем двамата при бездната... - в очите му грееха пламъците на възродена надежда. - Казвам ти, почти съм сигурен, че ти си моето изпитание. Или поне важна част от него.

Момичето се вгледа в очите му. Тази решителност я плашеше. Колапсо се чудеше " Как все още може да има надежда в това момче" и повторно го огледа от глава до пети. Помисли си " Може това момче да е моето изпитание, а може да е уловката в която се очаква да падне импулсивен човек като мен. Колапсо кимна недоверчиво и посочи путя с ръка. Момичето все още имаше едно на ум за Джон и не искаше той да върви след нея. Колапсо се надяваше да успее да анализира всичките му движения и по това да прецени по - лесно какъв е .

Джон тръгна без колебание и Колапсо го последва.
Не след дълго се озоваха пред пропастта, която момичето бе забелязала по-рано. Джон рязко се закова на място и се загледа към бездната. После ръката му се повдигна и момичето проследи с поглед показалеца му. Сочеше й нещо на ръба на пропастта. След като се загледа малко по-внимателно Колапсо забеляза почти незабележимо стъпало, а зад него още едно. Бяха замаскирани много добре, всякаш бяха просто част от скалата. Но когато знаеше, че са там, нямаше как да ги пропуснеш. Имаше път надоло...
- За пръв път ги виждам. - каза пресипнало Джон. Изглеждаше много развълнуван. - Да проверим къде водят, а? - обърна се той към нея с леко налудничева усмивка.

Колапсо, леко ядосана,че не бе забелязала стапалата по -рано и все още двуумяща се на оптимизма на момчето кимна и искара ножчето от ръкава на блузата си и отново го прибра в ботуша си като се постара да остане незабелжима. Тя нави ръкави и тръгна първа, като преди това внимателно оглеждаше всичко. Двамата, слизайки на долу стигнаха до един скат....

А малко пред тях се виждаше една врата, която стоеше изправена, а зад нея нямаше нищо. Нямаше опори, просто дървена врата насред въздуха. Малко пред нея имаше една обла колона, на която бяха всечени простите думите:
"Може да влезе само един"
Джон и Колапсо се спогледаха, осъзнавайки напълно какво значат тези слова.

/Колапсо, можеш да:
1. Атакуваш Джон и с помощта на изненадата да се опиташ да го повалиш и да влезеш през вратата. При този избор хвърли зарче(опцията се намира след мястото, в което пишеш поста си при Post Relply и се нарича "Зарче 1". Там избираш "Въпрос на късмет" и после пишеш поста си, зарчето ще се хвърли автоматично). Ако резултата е четен ще успееш да постигнеш плана си, поне донякъде... Smile

2. Да се опиташ да поговориш с Джон, с цел да измислите нещо в тази трудна ситуация.
3. Да се затичаш към вратата и да се опиташ да влезеш преди него, без да го нараняваш.
4. Е, нещо друго, което се сетиш./

Колапсо се стъписа. Не знаеше дали всичко което й бе казало момчето е истина, но и нямаше намерение да остане тук, само за да е великодушна - тя не беше.. Колапсо с изключителна скорост извади малкото ножче от ботуша си и го заби в рамото на момчето като го повали от стапалата. Те заедно започнаха да падат надолу към вратата. Колапсо обгърна тялото му с ръце и когато стигнаха до самата врата, тя понечи да я отвори като двамата минаваха заедно - като един ...

The member 'Nightmare' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата със приемни изпитания - Page 2 De1

Около вратата обаче имаше щит, който ги отблъсна и те полетяха настрани, като се хванаха в последния момент за една по издадена част от скалистата стена на бездната. Джон изохка и отпусна едната си ръка, тази, чието рамо кървеше от ножа на Колапсо. И въпреки това момчето успя да се набере с едната си ръка, да опре краката си на стената и да се отблъсне към вратата. Този път щита не се активира и Джон успя да отвори пътя към края на изпитанието, като хвана бравата и я завъртя. После всякаш се поколеба и погледна към Колапсо, която все още висеше опасно близо до безкрайно падане, защото камъните под пръстите на ръцете й започнаха да се ронят.
- Скочи към мен! - каза й той. - Сега, когато вратата е отворена може би ще можем да влезем двамата. Скочи, ще те хвана. - обеща й той и протегна здравата си ръка в нейна посока.

Момичето изпускаше едната си ръка и каза:
- Едва ли ще влезем и двамата, пък и защо ти е да ме спасяваш все пак аз те раних ... остави ме - но погледът и казваше друго, аз жалост Колапсо бе твърде горделива да си признае, че й трябва помощ ... (хД) Момичето се опита да се захване с изпуснатата си ръка, но вместо това пръстите и на другата й ръка се плъзнаха ...

Въпреки болката във рамото, момчето погледна уверено към нея като се провикна: - Хайде, нямаме цял ден...побързай! каза той на момичето като беше изпънал ръката си към нея до краен предел..

Офф. Влад, сори ако си имал някакви планове за нея, ама видях че е писала и реших да й пиша...хич да не е да не скучае :}

Колапсо в последния момента набра сила и хвана ръката на момичето. Всичко това се случи точно преди ръката й да се изплъзне изцяло и тя да сподели вечноста с мъглите простиращи се над пропастта.

Джон я сграбчи и ловко я издърпа, като я тласна и вкара едва ли не насила във вратата. После се опита да влезе, но не успя. Пребледнял, той забеляза как очертанията на вратата започват да изчезват и да стават нематериални.
- Е, надявам се тази врата да те заведе където трябва. - каза той на празния въздух. Беше й помогнал, защото самата тя не го беше изоставила и се беше опитала да мине с него през вратата. Джон въздъхна и скочи в пропаста. Не чувстваше съжаление...Кой знае, може пък доло да не го чакаше смъртта, а някакво ново приключение.

Когато Колапсо бе натикана във врата, тя се озова отново в Главната зала на Академията. Никой не я чакаше, това беше така заради войната. Но все пак момичето знаеше, че е минало странното изпитание. Едва ли бе очаквало точно това и сигурно незнаеше по какъв точно начин това изпитание я беше оценило като достойна, но фактите бяха налице.

/Вече официално си приета в Академията. Получаваш 3 Атака като бонус. Можеш да започнеш обучението си като отидеш в Доджо-то, където няма да те чака Маршъл Майстора, а негов заместник, който ще се погрижи да те обучи на нови умение и т.н./

Португас зарадван от мисалта че неговото испитание ще започне след секунди влезна през вратата следван от Духа след като влезна светлина блесна в очите на Португас тои ги затвори за секунда и се озова на старо гробище пално с изсъхнали дарвета и надгробни камаци продалжи напред за да види какво точно ще е изпитанието

Той се размотаваше дълго време из мрачното гробище. Очакваше едва ли не да види някой немъртъв враг, но приказките се оказаха само измислица, с която се плашеха децата. Или поне така изглеждаше...Нещо привлече погледа му и той с изненада видя, че на един надгробен камък седеше едно момиче, с бяла коса, пусната на две опашчици, острани на ушите. Носеше доста грим и кожата й бе много бледа. Чертите й бяха красиви, но някак си студени. Тя го следеше с поглед и мълчеше.

Vlad написа:: Той се размотаваше дълго време из мрачното гробище. Очакваше едва ли не да види някой немъртъв враг, но приказките се оказаха само измислица, с която се плашеха децата. Или поне така изглеждаше...Нещо привлече погледа му и той с изненада видя, че на един надгробен камък седеше едно момиче, с бяла коса, пусната на две опашчици, острани на ушите. Носеше доста грим и кожата й бе много бледа. Чертите й бяха красиви, но някак си студени. Тя го следеше с поглед и мълчеше.

Португас забеляза момичето което изглеждаше прекрасно и трагна кам нея погледна я в очите и я попита : - случаино да знаеш за испитанието на Огнениете Магове аз бях испратен тук за да испалня испитанието но невиждам врагове които да убия и изглежда че ти си единственото живо сащество тук

Сините й очи продължаваха да го изучават и тя килна главата си на една страна. Думите й бяха:
- Значи ти си човека, дошъл да ми помогне?
Гласът й беше тънък и звънлив, изпълнен с надежда.
- Аз съм призрак. - поясни тя, въпреки че изглеждаше съвсем материална. - И съм прикована към това гробище от много години. Искам да се махна от това проклето място и да отида в Ада вече. - нацупи тя кърваво-червените си устни, които на фона на бялото й лице се открояваха ярко. - Ако искаш да ми помогнеш трябва да пречукаш Пазача на мъртвите. Ще го направиш ли? Моля те.

Vlad написа:: Сините й очи продължаваха да го изучават и тя килна главата си на една страна. Думите й бяха:
- Значи ти си човека, дошъл да ми помогне?
Гласът й беше тънък и звънлив, изпълнен с надежда.
- Аз съм призрак. - поясни тя, въпреки че изглеждаше съвсем материална. - И съм прикована към това гробище от много години. Искам да се махна от това проклето място и да отида в Ада вече. - нацупи тя кърваво-червените си устни, които на фона на бялото й лице се открояваха ярко. - Ако искаш да ми помогнеш трябва да пречукаш Пазача на мъртвите. Ще го направиш ли? Моля те.

Португас без да се замисля със сериозно изображение на лицето си каза : - разбира се че ще ти помогна само покажи патят по които да тръгна за да намеря този пазач

Момичето се зарадва и стана от надгробната плоча, която от своя страна се помести в страни, избутана от невидима сила. Под нея се разкри мрачен проход.
- Той е там вътре. Успех! - каза момичето и се надигна малко във въздуха и започна да се рее. Май вярно беше призрак. От прохода лъхна студ. Там доло го чакаше изпитанието му.

Vlad написа:: Момичето се зарадва и стана от надгробната плоча, която от своя страна се помести в страни, избутана от невидима сила. Под нея се разкри мрачен проход.
- Той е там вътре. Успех! - каза момичето и се надигна малко във въздуха и започна да се рее. Май вярно беше призрак. От прохода лъхна студ. Там доло го чакаше изпитанието му.

Португас застана пред прохода погледна верният си помощник Духат които беше стиснал мечовете си и беше готов за битка и каза : - да варвим /и двамата стапиха в прохода

Прохода водеше надоло и надоло. Стените около Португас и духът му бяха покрити с лишеи, мъхове и влага. Двамата слизаха надоло и не след дълго влезнаха в нещо като малка кръгла зала. И там ги чакаше Пазача на мъртвите. Беше висок, облечен в черна роба мъж, чието лице беше скрито от дървена маска, във формата на демон.
- Йо. - каза той със странно весел и несъответстваш на атмосферата глас. - Какво търсиш ти и твоят весело изглеждащ другар тук? Кха?

/Статове на Пазач:
Атака: 0
Магия: 0
Защита: 13
Късмет: 0
Слава: 0/

Vlad написа:: Прохода водеше надоло и надоло. Стените около Португас и духът му бяха покрити с лишеи, мъхове и влага. Двамата слизаха надоло и не след дълго влезнаха в нещо като малка кръгла зала. И там ги чакаше Пазача на мъртвите. Беше висок, облечен в черна роба мъж, чието лице беше скрито от дървена маска, във формата на демон.
- Йо. - каза той със странно весел и несъответстваш на атмосферата глас. - Какво търсиш ти и твоят весело изглеждащ другар тук? Кха?

/Статове на Пазач:
Атака: 0
Магия: 0
Защита: 13
Късмет: 0
Слава: 0/

Португас погледна пазача с язярен поглед очите му пламнаха тои вдигна двете си раце доближи ги една до друга изрече няколко думи рацете му пламнаха в огниове сякаш вулкан изригваше секунда по касно огнена топка хварчепе кам Пазача

The member 'F1reF1stAc3' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата със приемни изпитания - Page 2 De3

/Обща Сила на Португас(12), Обща Сила на Пазач на мъртвите(0, Защита: 13).
Стата Късмет влиза в действие. Резултат: 3. 3x1=3. Нова сила на Португас(15)
15>12. Победител: Поргуас Д.Асе./

Огнената топка полетя, пазача изкрещя стреснато и отскочи настрани, избягвайки я напълно...Или почти! Защото краят на робата му се запали и "веселите" пламъци бързо се покачиха по тялото му и вдигнаха пушек.
- Уааа! - изкрещя стреснато той и започна да тича в кръг около Португас.

/Време е да го довършиш...Опиши как го убиваш и се връщаш при момичето./

» Залата на Провала
» Залата на Преминаването
» Залата за разпити
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения