Залата със приемни изпитания

Vlad написа:: /Обща Сила на Португас(12), Обща Сила на Пазач на мъртвите(0, Защита: 13).
Стата Късмет влиза в действие. Резултат: 3. 3x1=3. Нова сила на Португас(15)
15>12. Победител: Поргуас Д.Асе./

Огнената топка полетя, пазача изкрещя стреснато и отскочи настрани, избягвайки я напълно...Или почти! Защото краят на робата му се запали и "веселите" пламъци бързо се покачиха по тялото му и вдигнаха пушек.
- Уааа! - изкрещя стреснато той и започна да тича в кръг около Португас.

/Време е да го довършиш...Опиши как го убиваш и се връщаш при момичето./

Португас разярен от тичащият клоун които го вбеси още повече доближи рацете си завъртя ги двете в различна посока изрече заклинание и стаята огря от рацете му излезна огнена топка която се прасна на парчета които тои контролираше с замах на едната си рака всички малки горящи парченца фръкнаха кам Пазача и тои се запали като факла Португас се обърна кам Духът и със строг поглед каза : - доварши го /в този момент Духът стисна двата меча затича се кам Пазача и с няколко змахвания разсече пазача на парченца усмихнат Португас се пошегува : - хах може да си направим шишчета от него / и излезна от стаята и пордалжи по патия които доиде Духат го последва стигнаха до старото гробище и видяха момичето

Момичето изрече тихи благодарствени слова и прати една въздушна целувка към Португас и Духа му, после изчезна с червена светлина, най-сетне намерила пътя към Ада.
А в същия миг Португас и Духа му видяха как света се завърта и пейзажа се размазва и се озоваха отново в Главната зала, пред вратата.
- Поздравления. - каза Хиорл Малкиен. - Вече официално си Пиро маг от Академията. Обучението ти може да започне в Покрова на пламъците. Можеш да си вземеш и ключ към спалните помещения на момчетата.

/Официално си приет в Академията и получаваш 1 Атака и 2 Магия като бонус./

Блейз прекрачи входа и получи нещо като видение затвори очи и отново се сети за онази нощ когато майка му го напада и накрая последният му спомен е как ръжете му са обляни в кръв след малко в ума му се разигра сцена на някаква битка а Блейз бе в средата после отвори очи и беше в два паралелни свята разделяше ги една лента на която бе стъпил Блейз . Миризмата на кръв се смесваше с тази на ноща . От лявата му страна светът беше целият в сняг а от дясната бе подобен на някакъв вулканист терен, но миризмата на кръв идваше еднакво и от двата . След като изненадата на Блейз отмина право срещо него изникнаха две момчета . Блейз се втренчи в тях и придоби обичайното си студено изражение

Двете момчета си приличаха и в същото време се различаваха коренно. Как бе възможно това? Лицето на единия беше мургаво, с остри черти и високи скули. Очите му бяха тъмно-кафяви, почти черни, а косата му беше гарвановочерна. С десния си крак беше стъпил на същата линия, на която стоеше Блейз, а с левият беше прекрачил към към вулканичния пейзаж. Другото момче беше толкова светлокожо, колкото мургав беше "колегата" му. Очите му бяха ярко-сини и адски студени. Косата му беше дълга и се стелеше по раменете му, а призрачно-белият й цвят допълваше образа му перфектно. Лицето му имаше същите черти, като на мургавото момче. За разлика от него, обаче, светлокосият беше полу-прекрачил линията в посока на снежния пейзаж.
Двамата стояха и го гледаха мълчаливо няколко мига, после белокосият каза:

- Седиш ти по средата на нечия душа,
инг и янг, мрак и светлина,
студ и топлина,
и двата пътя водят към величие,
пренебрегвай всяко безразличие.

А мургавият продължи:

- Един от двата свята избери,
и в неговите дебри потъни.
Огнен пламък импулсивен,
или леден камък хладнокръвен?
Гняв и пожар от кръв,
или ледения меч ще избереш ти пръв?

И после млъкнаха и застинаха, забили погледи в Блейз. Каквото и да значеха думите им, едно бе сигурно. Младежа трябваше да избере в кой от паралелните светове да премине.

Единия му крак инстинктивно стъпи на вулканичния свят докато размишляваше. Дали беше от напрежение или просто го изкаше подсъзнателно както и да е след малко протегна другият си крак и стъпи и на снежният свят а чаталът му остана на линията ( :П ) После погледна с злобните си кърваво червени очи двата братя и им отговори предизвикателно :
- Ами какво ще кажете сега братя Ин и Ян.
- Немога да избера имам чувството че съм роден от Ян и отгледън от Ин.
- Важното е ,че не съм на лентата нали ?
Промълви Блейз като ги дари с още една от леките си усмивки , а след това лицето му придоби обичайният студен вид и добави
- Съжелявам но незавизимо каква мислите вие , че е съдбата ми това което правя идва от дъното на душата ми и мисля , че това е съдбата ми
После ги погледна в очакване на отговор ...

- Искаш да вървиш по два пътя едновременно. - каза белокосият. - Не можем да те спрем, но това ще ти навлече неприятности, повярвай. Тръгнал си по пътя на асасина...Съществуват две категории асасин. Хладнокръвни, безжалостни, подчинени на правилата. Винаги изпълняващи мисията си. Безгрешно.
- Има и други. - прекъсна го мургавият. - Буйни, силни, отмъстителни. Кръвожадни. Убиващи всеки, който застане на пътя им. Гняв замъглил здравия им разум.
- А ти искаш да си двете. Ин и янг...ние не сме съвсем това. Но сме на този принцип. - продължи белокосия. - Изпитанието ти е следното. Ако искаш да продължиш и по двата пътя ще се трябва да победиш и двама ни. В противен случай ще се изправиш срещу един. Сигурен ли си, че си способен на това. Малцина са успявали. Помисли добре и направи решението си.

След тези думи Блейз придоби нова представа за нещата . Не , че го беше страх от битката и без това му предстоят още много битки , просто макар и да таеше дълбоко в себе си умраза и буен нрав повече приличаше на перфектният асасин . Този който изпълнява перфектно мисията си и не знае какво е жал .И въпреки всичко крайното решение на червеноочкото бе
- Ще се бия и с двама ви !
Каза със студен глас момчето ,а след това ястребът на рамото му из...грака( неможах да се сета за правилна дума )"грааак" грааак"( Така малко грозно става понеже нее гарга ама мислете си , че е писък на орел )

- Нека е по отделно. - каза мургавият близнак и изцяло влезе в зоната с вулканния пейзаж. Белокосият влезе в отсрещната зона и двамата започнаха да вървят в противоположни посоки, оставайки на Блейз избора срещу кой ще се изправи първо.

/Последвай този, срещу който искаш да се изправиш 1во./

Блейз огледа опонентите си и реши да отиде първо при белокосият . Сложи и двата си крака на същият терен , погледна ястребът на рамото си погледна среброкоският и зае бойна позиция като вече започваше да изгражда стратегия . Блейз дори не си бе правил труда да заема защитна позиция според него най добрата защита е нападението . Само чакаше действието на противникът си да се втурне в атака .

Противникът му го гледаше безмълвно, студените му очи приковани в тези на Блейз. Атаката, която последва не беше кой знае какво. Кама, полетяла от ръкава на белокосото момче, прицелена в сърцето на Блейз. Нищо нередно нямаше в атаката, тя беше съвсем открита и точна.

/След поста си хвърли зарче. Резултат, различен от 1 или 2 ще е осуети атаката. При 1 или 2 ще те ранят, но не смъртоносно xD/

Блейз видя светкавично приближаващата кама и се опита да я избегне . Изкара своята къма и сещевременно скочи на ляво , а птицата му полетя във въздуха и изписка предизвикателно за да отвлече вниманието на белокосия и да го разконцентрира. През това време Блейз се приближаваше към него , ястребът направи фалшиво спускане за да си помисли опонентът на червеноочкото , че и той тръгва в атака . И накрая Блейз посегна по десния дягонал от горе на доло с камата си която се намираше в лявата му ръка държейки я надоло все едно ще я забие ...

The member 'Блейз' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата със приемни изпитания - Page 3 De2

Чак тогава Блейз усети лек сърбеж в рамото си, където камата на белокосия го беше одраскала. Но това не спря атаката на момчето и собствената му кама описа красива дъга. Опонента му обаче беше отскочил ловко назад.
- Стратегията с ястреба е добра. - похвали го той. - Но срещу мен тя няма да има ефект. Може би срещу брат ми...
С тези думи, белокосото момче просто...изчезна във виелицата, която ги беше обградила. Но Блейз продължаваше да усеща присъствието му около себе си. Знаеше, че опонента му се е скрил някак си и ще атакува само веднъж. Ако Блейз успееше да блокира тази атака и направеше контра-удар, битката щеше да приключи в негова полза.

/Сега опиши как се подготвяш за атаката или се опитваш да откриеш белокосото момче или...каквото решиш. Малко свободно РП, после идва мой ред, с който ще опиша атаката, която ще е решаваща за схватката./

Блейз погледна за миг ястребът и това бе достатачно . Той започна да обикаля с голяма скорост високо по небето и да впряга невероятното си зрение типично за този вид птици .Ястребът вършеше каквото може сега бе ред на Блейз той зе концентрира и се огледа хубаво знаеше , че опонентът му е опитен асасин . Сега оставаше да помисли къде би се скрил как би атакувал къде би атакувал . Отговорите дойдоха съми асасините са специалисти по маскирането можеби ще се промъкне пре сенките ... или пък има и шанс да се слее с околноста , но според Блейз този вариянт е по нетипичният от двата . Асасина би атакувал в най- подходящия момент , а именно когато опонентът му е в гръб . Най вероятно би атакувал някоя от по слабите точки за да привърши само с едно точно попадение . Това бяха размишленията по въпроса на червеноочкото той развя червената си роба и зае готовност всеки момент някаде из сенките , най-вероятно зад гърба му да изкочи белокосия изрод, а когато това станеше той щеше да бъде подготвен и щеше да контрира с своята кама наследена от майка му . Ако пък случайно нещата се объркат ястребът щеше да се опита да предопреди чернокоското.

Блейз видя някакво светкавично движение с полезрението си, в същия миг, в който ястребът го предупреди с писък(крясък или каквото е там).
Момчето се обърна рязко и се чу сблъсък на стомана в стомана. Полетяха искри. Двете ками се бяха срещнали и ръцете на Блейз и опонента му трепереха от силата на удара. Белокосият рязко издърпа оръжието си и се опита да направи подсечка на Блейз, но момчето осъзна, че лесно може да я избегне и да приключи с първия от близнаците.

/Свободно РП как побеждаваш. Най-приятно за писане. xD/

Блейз скочи напред за да избегне подсечката и се завъртя като така хем добави нужната инерция на удара хем забави малко скороста си за да не се набоде на оръжието на противника . И така камата му държейки я по старому този път решен да направи разсичащо движение полетя към врата на белокосия почти обеден , че няма как да не го победи всичко според него е перфектно времето , ситуацията , дистанцията и скороста на разсичащата атака .Ястребът които наблюдаваше отгоре реши да не стои безочастно и изписка силно .

Белокосият се опита да се отдръпне, но този път не успя и камата на Блейз порази целта и остави зад себе си кървава следа. Опонента му се олюля, държейки се за врата, откъдето струеше кръв. После се изпари и този път не се беше скрил. Блейз бе победил първия противник и ако не беше искал изпитанието му да се окаже трудно, можеше да се отърве само с това. А сега трябваше да се бие и с втория близнак.

Ястребът доволен от победата на Блейз изписка нещо на ястребски което значише
- Come on baby light my fire ( lol!

)
Заразлика от ястребът си Блейз не бе толкова доволен , обичайното му студено изражение си стоеше все така на лицето му , а кърваво червените му очи бяха все така безизразни . Той стистна камата си и отиде в другият свят като се подготви за новия опонент . Ястребът кацна за миг върхо червеноочкото после пак литна нависоко ...

Вторият му безименен опонент го чакаше малко по-напред. Тъмните му очи следяха приближаването на Блейз и ястреба му и когато те бяха достатъчно близо да бъде чут, каза:
- Значи победи брат ми? Интересно.
И с тези думи се хвърли в атака. Не използваше ками за хвърляне, а рапира за бой на близко разстояние. Но все пак това му даваше предимство в дължината на оръжието. Блейз трябваше да измисли бързо печеливша стратегия.

Блейз огледа опонента си и прецени , че макар и да е по дълга рапирата има и голяма маневреност също така изглежда лека . Червеноочкото помисли малко след това погледна Ястребът си който всякъш само с един поглед разбра какво изка да му каже Блейз и отиде от другата страна на опонента им като разбирасе продължаваше да си лети на високо , а чернокоското хвана камата си този път нормално ( с острието на горе все едно ще разсичам не като преди да забивам ... ) и зачака хода на опонента си като започна да размишлява как да скъси дистанцията до толкова , че предимството да е в негова полза

Опонента му премина разстоянието между тях бързо, но запази безопасна дистанция, като започна да нанася кратки, светкавични и намушкващи удари, които Блейз едва успяваше да избегне или блокира в последния момент. Ако не направеше нещо скоро, нещата щяха да загрубеят.

/В следващия си пост, ако имаш някакъв план и решиш да действаш, хвърли зарче. Число, различно от 3 ще е успех на плана ти./

Блейз се опитваше да одържа фронта като наблягаше на избягване, защото късата му кама няма много голям шанс да блокира по дългата и палаводвижещасе рапира , но за всеки случай използваше и камата си , а през това време ястребът с невероятна скорост се впускаше безшумно от височините право към опонента на червеноочкото . Блейз си помисли тоя трябва да е истински мутант ако усети атаката в гръб , но каквото и да става аз трябва да одържам докато дойде решаващия момент . Жалко , че толкова голяма задача трябва да свърши толкова малък ястреб . Мислеше си чернокоското като се надяваше ястребът който беше наследил от баща си да се справи все пак съдбата му е отчасти в птичият клюн ( :П ).

Съвета на белокосият асасин, който Блейз вече беше очистил се оказа полезен. Тъмнокосият близнак изобщо не забеляза подозрителната липса на ястреба на рамото, или около Блейз, а продължи яростната си атака, като нанеса няколко малки прободни рани по дланите и ръцете на Блейз. Нищо сериозно.
Ястребът безшумно и точно се спусна към гърба на противника на господаря си и го клъвна доста злобно(xD) някъде по тила, като допълнително задраска с острите си нокти по главата му. Това напълно разконцентрира момчето и позволи на Блейз да атакува.

Блейз мислено благодари на ястребът който изпълни перфектно своята роля , а сега бе ред на Блейз .Без да изпуска възможноста посегна да промуши леко глуповатият според червеноочкото муржо в сърцето с останалата от майкаму кама която от дълго време чакаше да я вкарат в дейстие. Та самият Блейз се надяваше силно да приклучи след тази атака в сърцето и кажи речи всичко май щеше да се реши в момента. Дали щеше врагът да контрира по някакъв начин или чернокоското щеше да успее ... ?

Блейз постигна успех и този път. С надхитряване успя да победи вторият си противник, а с инстинктите си първият. Когато камата прониза целта си, пейзажът се размаза и Блейз се озова отново в Главната зала. Раните, които бе получил, бяха изчезнали. Хавиер, който се беше облегнал на близката стена, го погледна и кимна. Беше видял промяната. Пред него вече стоеше асасин от Академията, който бе минал изпитанието си. Хав му подаде една черна кожена гривна, на която имаше странен, преплетен знак.
- Това ти е нещо като вход за Мрачните зали, където ще се проведе обучението ти. И те отличава като асасин. А сега ако искаш можеш да си починеш в спалните помещения.

/Блейз, вече официално си асасин от Академията и получаваш 3 Атака като бонус./

» Залата на Провала
» Залата на Преминаването
» Залата за разпити
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения