Залата със приемни изпитания

За момент силния ветрец заблъска в очите на Алис и тя ги притвори само за един миг . По тялото си тя усети как една масивна струя течност я удря . След като отвори очите си видя че половината и тяло е покрито с кръв . Но не чустваше никаква болка явно бе уцелила съществото и то доста добре . В страни на пет-шест метра от младата мечемайсторка се чу боен рев . Рев който зашемети Алис тя не знаеше вече от каде е дошъл този страшен рев и стоеше на място изцяло терпереща с размазано зрение . В един момент усети болка разрезът минаваше през средата на гръдния и кош . Дрехата и бе разкъсана , но бе останало достатъчно да прикрие прелестните и гърди . Болката притъпи съзнанието на Алис и тя се освести от бойния рев . Огледа на около и видя човек беше мъж висок здрав мъж със стотици разрези и белези по гръдния кош и гърба му . Гащите му бяха леко скъсани в ръката си държеше меч . Прекрасна изработка този меч можеше да допада на някой велик войн отколкото на този берсеркар . На земята зад Алис имаше жена с разкъсани дрехи явно берсерка се бе опитал да я изнасили , но младата мечемайсторка го бе прекъснала . Берсерка разтвори ръцете си и прикани Алис да го нападне отново .
-Хайде момиченце да те видя на какво си способна . /Кръвта се лееше от гърба на берсерка явно раната бе много дълбока , но небе засегнала нито един важен орган . Алис трябваше да го нападне нямаше друг избор .


/Опиши атаката си върху берсерка . /

"Болка...? Какво по дяво...", казах си на ум, преди да вида раната си... Как беше станало това??? Трябваше да се съвзема, трябваше да разбера какво се случи! Очите ми най-после се фокусираха върху мъжа. Що за Мъж беше това? Охо, чак сега забелязах че и аз съм го улучила. После я видях на земята... Жена! С разпокъсани дрехи?!? Мамка му, тоя тук се опитваше да я изнасили?!? През тялото ми мина ток, усещах цялата да треперя. О, но не беше от страх, исках да убия гадното копеле, което щеше да нарани жената. Очите ми пламнаха от ярост! Тогава той каза...
-Хайде момиченце да те видя на какво си способна!
Злобната усмивка на мъжа ме провокираше да го нападна. И щях да го направя... Притъпих болката и изведнъж желанието да го убия ме заля, желаех да го разкъсам на парчета. И тога го направих... Замахнах с неча, толкова силно и ряско, че мъжът се изненада от бързината на ръката ми....

Ударът на Алиса който допря в тялото на Берсерка удари на кухо . Сякаш удряше дърво много много здраво дърво ударът нищо не направи на берсерка и той започна да се смее .
-Няхахахаха каква е тази слаба атака . /След което мъжът стисна меча в ръката си и замахна . За щастие на младата мечемайсторка този удар удраска ръката и . Берсерка започна да атакува ударите му бяха тежки и момичето едвам издържаше на тези яростни атаки . Трябваше бързо да премисли нещата гръдния кош кадето тя бе ударила нямаше да бъде пробит . Тя трябваше да намери начин който да нарани берсерка . Атаките му ставаха по-бързи и силни явно кръвозагубата му се отразяваше добре . Котката на Алис я попита .
-А сега какво ще правим ? /Берсерка отскочи на зад атаките му престанаха той вдигна меча с едната си ръка на горе с другата го бутна и меча се завъртя с бясна скорост във въздуха . Мъжът който беше доста набит за удивление на Алис отскочи от земята и ритна с крак дръжката на меча си . Удърът в земята разтърси всичко на около и една голяма вълна камани и пръс залетя към Алис . Не само че трябваше да намери слабото му място но трябваше и да избегна атаката на Берсерка .


/Опиши защитата си и контра атаката си . /

О, боже, що за тяло има този?!? Що за същество беше?!? Атаките му бяха силни, бързи и опасни... Трябваше да действам бързо... "Мисли Алис, мисли!!!"- казах си на ум... Странният мъж забеляза колебанието ми, замахна меча си... за щастие не улучи... Бях бърза, но не чак толкова и меча му остави лека кървава следа по ръката ми. Боже, този си го биваше...
Но какво за бога правеше?!... Изведнъж земята се разтресе... Това той ли го направи?!?... Гледах онемяла, вълната от земна маса идваше право към мен с невероятна скорост. С какво се биех всъщност?!? Трябваше да го убия... но как по дяволите щях да го сторя? Отскочих с все сила от земята, прелетях над земната маса, точно преди да ме достигне. Завъртях се във въздуха, стиснах здраво меча си и се насочих към мъжа. Той блокира атаката ми, точно както очаквах. Блъснах го с колкото сила имах, той едва се помръдна, но достатъчно,за да преместя меча си в другата ръка всеткавично бързо, наведох се и се промуших под него, стиснах по-здраво меча си, толкова че колкалчетата на ръката ми изпукаха...Посме нанесох желаният удар, право под лицето на мъжа, меча ми проби ченето му, мина през лицето му и проби черепа му. Всичко стана много бързо... Извъртях се и дръпнах меча си с все сила, като буквално разцепих черепа му на две....

Фонатан от кръв се разнесе около Алис . Трупът на берсерка се изтърси на земята мъртав Алис го огледа да бъде сигорна че този звяр е умрял . След което се наведе и взе мечът му и сякаш от него се разнасяха викове на същество явно беше заключен дух . Младата мечемайсторка хареса меча и го взе след което се обърна към жената която бе изчезнала . За миг тя премигна и всичко около нея стана тъмно сякаш беше нощ без никаква светлина на около . След още едно мигване тя се озова пред Сакура Шин която се беше усмихнала и лекия ветрец леко размърдваше ръкавите на кимоното и . Сакура изпъна едната си ръка към Алис в нея имаше ключ гравиран със страни ероглифи Майсторката започна да говори .
-Заповядай много добре се справи откри слабото място на Берсерка и го уничтожи . Този ключ който ти давам е от общежитията можеш да отидеш там и да си починеш утре сутринта ще те чакам в Пътеките На Война .


/Получаваш Ключ от Общежитията меч на име Соул Дестройер който нети дава никакви статсове това е началния ти меч постепен ще откриваш силите му след като напълно разгадаеш загатката около него ще ти дам 10 статса . Сега пиши в Женските Общежития опиши стаята си по твой вкус и следващия пост в Пътеката На Война там ще те чака Сакура Шин . /

Взех странният ключ от Сакура, нямах търпение да се прибера в въпросното общежитие и да почина малко... раните ми трябва да заздравят до следващата задача...

Пол послуша учителката си и влезе през вратата.Там той видя една полянка до нея гора и едно малко езерце в центъра и.Нямаше никой освен няколко славея,които пееха чудни песни.Един елен пиеше вода от езерцето.Пол тръгна към него.Когато стигна до него еленът тръгна да тича към гората и се загуби някъде из храстите.Момчето се затича и навлезе в гората.Точно наднего бяха славейте.По едно време единият храст се размърда и той видя..............