Залата със приемни изпитания

Аксел дойде тук и извади лъка си, заедно с една стрела. Той започна да се оглежда, като чакаше някой да му каже първото нещо, което трябва да прави. Беше усмихнат. Изглеждаше, че знае какво точно прави и беше сигурен, че ще премине. Но вътре в себе си Роуз се притесняваше... много...

Пати си отвори вратата към залата и влезе.Вътре имаше много ученици и майстори, но тя не видя Маршъл майстора. Помисли си, че още не е дошъл.Сигурно беше подранила и хвърли един поглед на часовника си.Наистина беше рано. После пак започна да се оглежда за него..Около нея имаше толкова хора, а залата беше голяма..Затова реши да я обиколи, пък може и да се сблъскат..

Axl Rose написа:

Аксел дойде тук и извади лъка си, заедно с една стрела. Той започна да се оглежда, като чакаше някой да му каже първото нещо, което трябва да прави. Беше усмихнат. Изглеждаше, че знае какво точно прави и беше сигурен, че ще премине. Но вътре в себе си Роуз се притесняваше... много...

Аксел и Леонил стигнаха до една голяма врата която беше направена от дърво и в нея се впиваха няколко стълба желязо покрити с голями железни пирони Леонил спря погледна към Аксел и каза .
-Влез вътре там те очаква твоето първо изпитание .


/Опиши какво виждаш след като вленеш през вратата . ЗАБЕЛЕЖКА !!! всеки един от постовете трябва да е по-дълъг от три реда ако не е след 3 забележки ти се отнемат 50 злато на повторно нарушаване 100 и още едно нещо пиши всичко на български . /

Pamito написа:

Пати си отвори вратата към залата и влезе.Вътре имаше много ученици и майстори, но тя не видя Маршъл майстора. Помисли си, че още не е дошъл.Сигурно беше подранила и хвърли един поглед на часовника си.Наистина беше рано. После пак започна да се оглежда за него..Около нея имаше толкова хора, а залата беше голяма..Затова реши да я обиколи, пък може и да се сблъскат..

-Намерих те . /Прозвуча изтощеният и стар глас на Маршал Майстора който продължи да говори .
-Последвай ме . /След няколко десетки стъпки двамата с Пати стигнаха до голяма врата той се обърна към нея и каза .
-Стигнахме сега влез през вратата там ще започне твоето изпитание за присъеденяване в академията .


/Опиши какво виждаш от другата страна на вратата . П.П всичките постове трябва да са по дълги от 3 реда . /

Аксел отвори вратата и влезе, като беше опънал лъка и се оглеждаше. Фростбайт ходеше до него, като също се оглеждаше. Залата, в която Акс се намираше беше висока и всичко беше позлатено. Той ахна когато видя всичко това. Имаше доста мишени със забити стрели в тях. Имаше и рейнджъри, които стреляха по мишените. Аксел се обърна към жената, която щеше да го обучава и зададе един кратък, но точен въпрос
- И са к'во?

След като Аксел се обърна не виждаше нищо около него беше тъмно на всякъде . Димуте му се изпариха в пространтството . Единственото което Аксел виждаше тигърът му Фрости който беше объркан от това което се случваше . Аксел изтреля няколко стрели , но те се изпариха в тъмнината след като мигна Аксел видя .............



/Изполвай въображението си можеш да отидеш на всякъде това е парвият тест за да разбера колко въображение имаш представиси каквото искаш . /

П.П. Ясно... И на теб не ти се мисли хД Хуу ше напиша първото, което ми хрумне...

Себе си... Аксел видя себе си, заедно с тигърчето му. Но тигъра беше до него. Как бе възможно това? И как можеше да вижда себе си? Той предположи, че има огледало, затова размърда лявата си ръка, но другия Аксел не помръдна. Акс застина на място. Беше объркан и, честно казано, малко изплашен. Това беше огледалния образ на Аксел. Беше студен и зъл. Акс изстреля няколко стрели към него, но образа направи същото и стрелите се сблъскаха.
- Какво по дяволите трябва да правя с този? - извика Аксел, като видя как Фростбайт скача към другия тигър. Тъмното животно направи същото и те се сблъскаха, след което паднаха заедно и се върнаха при собствениците си.

Докато Аксел седя и гледаше изумен сянката която стоеше пред него и която бе се превърнала в негова плът заедно с неговия тигър . Сянката отскочи някоко метра на зад и започна яростна атака срещу Аксел , а сенчестият тигър се спусна зловещо срещо Фрост . Двамата се сблъснаха и започнаха да се борят да надмощие . Сянката продължаваше да стреля , а стрелите не свършваха срещу Аксел летеше дъжд от стрели който всеки момент щеше да го засипе .


/Опиши защитата си и евентуална контра атака помни че стрелите ти неса много . /

Аксел започна да скача на посоки и да избягва стрелите, като много от тях минаваха опастно близо до него, а когато някоя летеше право срещу него и той не можеше да я избегне, стреляше срещу нея и я отбиваше със собствената си стрела. Но една стрела го олучи в рамото и той падна, като хвана стрелава и я извади, хвърляйки я настрани. Той хвана раната и присви очи. Стрелата беше влезнала навътре и раната беше дълбока. Но той не можеше да мисли за това в момента. Аксел се изправи и си каза - "След като онзи там съм аз, той ще може да предскаже всичко, което ще направя. Затова не трябва да атакувам като себе си... Сетих се!" - той се усмихна и извика
- Фростбайт, ела при мен! - тигъра му се върна, а сенчестото животно погледна очудено. Акс погледна животното си и тигъра явно разбра какво беше намислил собственика му. Роуз остави лъка на земята и тръгна бавно към сянката. Когато се доближи достатачно той остави всички стрели, освен една, която заби отново в раната си. Сянката го гледаше объркано. Аксел вече беше достатачно близко за атака, затова извади стрелата от собствената си рана, скочи към другото му "Аз" и заби стрелата във врата му...

-Пол се запозна с учителката си,а след това се запъти към вратата.Той я отвори и влезе.Момчето видя една стая.Тя беше чиста с няколко прозореца и много рафтове.По тях имаше купища книги.Пол отиде да ги разгледа.Намери една,която го заинтересува и се зачете.

Ранта в която стрелата на Сенчестият се бе забила започна да почернява и сякаш се опитваше да разяжда тялото на Аксел той трябваше да действа бързо . След като заби стрелата в сенчестият той просто се изпари и се появи на друго място . Сенчестият започна да се смее фанатично и прие истинската си форма тялото и лицето му бяха покрити с люспи а от тях се лееше някаква лепкава гнусна течност , а сенчестият тигър се превърна в слус която се пирсъедени към тялото на животното което стоеше пред Аксел . Той трябваше да измисли бърза атака преди раната да е превзела тялото му или по лошо преди животното да го е изяло .


/Опиши действията си . /

Аксел скочи назад, като хвана стрелите и започна да стреля по нещото пред него. Момчето вече беше много уплашено. Той стреляше в паника, като нямаше никаква идея какво е това пред него и какво да прави. Аксел просто се надяваше да оцелее - "Стрелите ми са малко, Фрост няма да оцелее в директна атака и не вярвам онзи глупак просто да седи и да гледа още дълго... Трябва да мисля бързо!" - помисли си той...

Когато Аксел посегна да вземе поредната стрела осъзна че му остават пет стрели . Трябваше бързо да измисли нещо , а чудовището се готвеше да го нападне слузта от него започна да се распростира наоколо . Аксел си нямаше и на представа какво да прави , но ако не направи нещо бързо щеше да умре и да бъде изсхрускан от чудовището . Слуста хвана тигърът му и започна да го поглъща той скимтеше от болка сега всичко зависеше от Аксел и пете стрели които му остават .



/Опиши действията си . /

Фростбайт! Не! Няма да ти позволя да ми отнемеш Фростбайт! - извика той, като опъна лъка и изстреля петте стрели нагоре. След секунда те паднаха върху чудовището и го разрязаха на парчета. Аксел седна на земята и забеляза една стрела до себе си - "Сигурно съм я изпуснал по време на битката" - помисли си той, като я взе и я изстреля към нещото. Стрелата го олучи право между очите...

След смърта на чудовището тигърът се отръска от гнусната слуз която го бе обгърнала . Аксел прегърна животното си и се зарадва че то е уживяло за миг всичко стана черно , а в далечнината се виждаше малка светлина . Аксел тръгна на там след около двадесет минути той стигна до врата . След като мина през нея видя Леонил Шарпай която се беше усмихнала и пляскаше с ръце тя каза .
-Браво момче неси толкова бездарен колкото си мислех . /След което замълча да си поеме въздух и извади един ключ от джоба си и тя продължи да говори .
-Отиди в Спалните Помещения да си отпочинеш и ще се видим утре .



/Получаваш 4 атака 1 защита 0 магическа атака 0 опит 0 слава 0 злато . Отиди в Спалните помещения опиши как героя ти ял пил спал ала бала и после в https://worldofvile.bulgarianforum.net/forum-f7/topic-t22.htm /

Той взе ключа и погледна жената - Не ми трябва почивка! Готов съм за следващото изпирание! Нали така, Фрост? - тигъра издаде някакъв звук на съгласие и Аксел се усмихна - Хайде, момче! Да тръгваме! - след което двамата тръгнаха към Дивата Обител, а Акс беше готов за следващото изпитание без изобщо да си и помисля за почивка

Сакура Шин беше неверояно красива жена... Алис едвам се опомни,когато Сакура тръгна, нямаше представа какво й предстои, но със сигурност знаеше, че колкото и да бе учила досега, това няма да и помогне много...трябваше да се обучава тепърва... беше наясно че ще има още много да учи, но това сякаш нея притесняваше много... тя вярваше в себе си повече от всякога. Нала още беше на рамото й, сгушена тя й прошепна че се страхува. Алис съвсем тихо, зада не я чуе Сакура, проговори на Нала: "Аз ще съм с теб и няма да се разделим за нищо на света!"... Нала само измяука тихо... Вървяха точно зад Сакура, тя отвори една тежка врата, чух как пантите изкърцаха... Продължиха по един коридор осветявам само от факлите на стените... Самият коридор не беше толкова тесен колкото Алис си мислеше, на стените имаше страни символи, но бяха непонятни за Алис. Тя се чудеше дали има право да пита за тези символи... но предположи че сега не е времето да се тревожи за символите. После осъзна че няма идея къде я води Сакура... В дъното на коридора се виждаше по-силна светлина, явно излизаха. Не след дълго се оказаха в един по различен коридор. Ако можеше въобще така да се опише, защото имаше огромни прозорци които допираха пода. Оказа се че навън е още светло, защото през прозорците влизаше светлина, слънчева светлина... Подът беше от мрамор, но не черен както в предната зала, а мръсно бял. Тавана беше обсипан със същите символи, както в тъмният коридор. Наистина Алис се запита що за език е това... самите символи бяха доста объркани, не можеше да се сети на какъв език бяха... никога не бе виждала подобен език. Сакура вървеше бързо затова на Алис и се наложи да я последва, и да престане да разглежда сякаш е в музей. В края на коридора имаше врата, но този път не изглейдаше толкова плутна,като онази за тъмният коридор. Когато отвори вратата, Сакура направи знак на Алис да мине пред нея. Алис кимна и мина покрай Сакура. Погледна през вратата и остана очудена...Намираха се пред едни огромни храсти, които препречваха пътя й... Алис си помисли че най-вероятно това е лабиринт, мина през вратата и осети как я лъхва лек пролетен ветрец, осети аромата на цветя...на прясно окосена трева. Чуваше някъде пред нея да чуруликат врапчета, също така чуваше шум на вода, но не беше сигурна дали имаше река, езеро или просто фонтан. Някак се почувтва сигурна. Алис излезна и се огледа. Да, беше права намираше се в лабиринт. Обърна се и погледна Сакура която я гледаше много проницателно.

Хармонията заобикаляща Алис беше разкъсана от страни викове . Те приличаха повече на ревове на див звяр от колкото на рев на човек . Нещо което не бе нито човешко нито животински . Алис се обърна на зад да погледне към Сакура и да попита какво да прави , но Сакура Шин я нямаше зад нея имаше няколко дървета . Алис огледа по внимателно обстановката и забеляза че рояк птици се е издигнал във въздуха явно някой хищник беше ги нападнал дали това бе чудовището което изрева преди малко ?? Се запита Алис .



/Опиши действията си . /

Когато чух звуците за пръв път, се стреснах...Огледах се, но Сакура я нямаше. Нямах представа какво става. Ето, отново тези звуци?!? Нала отскочи от рамото ми.
- Е момичето ми, първата ти задача започна.
Без да я поглеждам, се средоточих върху шума. Открих мястото от където идваше, намирашесе на няколко метра, зад едни огромни храсти. Притаих дъх, незнаейки какво ме очаква... Извадих меча си съвсем бално и плавно... почти безшумно. Нямах идея какво е това "нещо", но бях готова за него. Наведохсе бавно и... отласнах се от земята, за секунда само бях във създуха и замахнах с меча си...