Залата на Провала

Аои се вгледа е него. Изобщо не беше доволен, че е прочел мислите му. Той започна да го излездва с поглед, както и всичко наоколо. Аои преди всичко беше асасин и инстинктът му диктуваше да огледа всичко наоколо и да прецени кое става за оръжие, кое не. Къде можеше да се скрие и от къде атаката му ще е най-ефективна. Погледът му отново се спря на Сороу Грей - дух майстор, чете мисли, други умниея - неизвестни. Добре. Аои тръгна към него с бавна и безшумна похотка. Докато ходеше той започна да опразва съсзнанието си. Той скри всички спомени, цели и важно мисли, точно по същият начин, по който опразни съзнанието си когато учеше с Блъъд "Игра на маски". Малкото сандъче изчезна и Аои беше празен. Той вече се намираше на много малко разстояние от Сороу Грей. Очите му се заковаха с неговите. Аои не можеше да прочете мислите на Майстора, а и не изгаряше от желание.
- Сороу Грей - Майсторът, който прекрива всичките си емоции с тъжната си физиономия, приличаме си до определна степен. Дух магия? Най-подценяваната, нали така? Какво знаят хората за нея? Нищо. А същност дух магията е най-разнообразната откъм избори сила. С нея можеш да нараняваш и да цериш, да общуваш с животните или пък да ги контролираш против волята им, можеш да движиш предмети... - докато Аои мълчеше, температурата в стаята започна да пада - Старче, пусни ме напред. Нека не хабим силите си и да си губим ценното си времето взаимно.

Старчето много се кефеше на студа и на аурата на Аои и искаше да го задържи при себе си още малко и да се полафят. Но все пак беше нечестно спрямо леденоокият младеж, който беше изненадал приятно Грей с думите си.
- Странно, очаквах да ме атакуваш както правят повечето.
Горната устна на старият маг сякаш леееееко се изкриви като в усмивка.
- Можеш да продължиш напред, Акума Аои. И успех.

/Продължаваш в следващата стая, където те чака Леолин Шарпай, Майстор Рейнджър./

Аои продължи напред като подтисна аурата си и температурата в стаята започна да се покачва. Дядката май го хареса. Странно. Никой не го харесваше, а и чувствата винаги бяха взаимни. Но щом Сороу Грей го харесва - така да бъде.
Аои застана пред следващата врата и без да губи нито миг от времето си, я бутна и с плавна и безшумна крачка прекрачи прага. Както го чакаше или по-скоро кой го чакаше нямаше значение. Важното беше да продължи напред. Вратата се блъсна зад него, силно. Шум. Колко неудобно. Не го обичаше. Вече знаеше, че вниманието на майстора е насочено към него. Тогава я видя - жена от елфски произход. Рейнджърка. Аои я изучи с поглед, докато се облягаше на стената до вратата и прибираше ръцете си в джобовете.
- И?

Vlad написа:: Кейтлин се озова на една ледена издатина. Мъглата се разстилаше навсякъде, вятърът беше студен и режещ. Пред нея имаше вход към нещо, което най-вероятно беше пещера. Път назад изглежда нямаше, защото отвтъд издатината се простираше мрачното небе, а земята не се виждаше от мъглата, обгърнала мястото. Студът започна да я сковава, но замайването от присъствието на М’лаах и от честите телепортации почти беше изчезнало под влиянието на свежия въздух. Предполагаше, че “детето”, което трябваше да освободи от леда беше вътре в пещерата. Тя направи няколко крачки навътре, очаквайки постепенно да стане по-тъмно, но напротив. Стените бяха гладки и прозрачно ледени. Нима съществото беше заклещено в един от тези ледени блокове? Дал'Хел изглежда засега не виждаше причина да й дава указанията и помощта, които й беше обещал.

/Опиши действията си. Ако продължиш напред опиши по твой вкус какво виждаш, но не включвай в него съществото, което търсиш./

Кейт не бе виждала по-прекрасно място от това.Всичко бе като илюзия.Кожата й бе настръхнала и студена,като гладките стени от лед,а косите й падаха спуснати надолу и се отразяваха в леда.Аквамаринените й очи не се отделяха от стените.Докосна с пръстче леда,беше студен и гладък,като замръзнало стъкло..като изящно огледало.Трябваше да се съсредоточи върху изпитанието,но не знаеше от къде може да започне.Плахите й стъпки отекваха навсякъде,като звук от разпиляни перли.Реши да върви напред,за да огледа и проучи мястото.Ако гигантско същество бе приклещено в някое от ледените блокове там,то тя със сигурност би трябвало да го забележи..Но на дали щеше да бъде толкова елементарно.Измъкна ловко камата от бутуша си и направи чертичка върху леда,искаше да бъде сигурна,че няма да се върти в кръг и затова маркираше всяка от ледените стени,около която бе минала.

Aoi написа:: Аои продължи напред като подтисна аурата си и температурата в стаята започна да се покачва. Дядката май го хареса. Странно. Никой не го харесваше, а и чувствата винаги бяха взаимни. Но щом Сороу Грей го харесва - така да бъде.
Аои застана пред следващата врата и без да губи нито миг от времето си, я бутна и с плавна и безшумна крачка прекрачи прага. Както го чакаше или по-скоро кой го чакаше нямаше значение. Важното беше да продължи напред. Вратата се блъсна зад него, силно. Шум. Колко неудобно. Не го обичаше. Вече знаеше, че вниманието на майстора е насочено към него. Тогава я видя - жена от елфски произход. Рейнджърка. Аои я изучи с поглед, докато се облягаше на стената до вратата и прибираше ръцете си в джобовете.
- И?

Леолин Шарпай се усмихна мило, надигна лъка си и започна да проверява методично тетивата. Стените на стаята бяха покрити с виещи се нагоре бръшляни, а пода беше покрит с листа. Аои почти усещаше ветреца, което би било невъзможно, тъй като прозорци нямаше. След няколко проточили се мига, Майсторката пак го погледна и каза:
- Изпитанието при мен ще е да оцелееш девет минути. Имаш една да се приготвиш или да атакуваш ако решиш, че това е най-добрата защита.
Тя нареди пет стрели пред краката си и провери каишките на двата дълги ножа на бедрата си.

/Опиши действията си./

Кейтлин Паркър написа:: Кейт не бе виждала по-прекрасно място от това.Всичко бе като илюзия.Кожата й бе настръхнала и студена,като гладките стени от лед,а косите й падаха спуснати надолу и се отразяваха в леда.Аквамаринените й очи не се отделяха от стените.Докосна с пръстче леда,беше студен и гладък,като замръзнало стъкло..като изящно огледало.Трябваше да се съсредоточи върху изпитанието,но не знаеше от къде може да започне.Плахите й стъпки отекваха навсякъде,като звук от разпиляни перли.Реши да върви напред,за да огледа и проучи мястото.Ако гигантско същество бе приклещено в някое от ледените блокове там,то тя със сигурност би трябвало да го забележи..Но на дали щеше да бъде толкова елементарно.Измъкна ловко камата от бутуша си и направи чертичка върху леда,искаше да бъде сигурна,че няма да се върти в кръг и затова маркираше всяка от ледените стени,около която бе минала.

Това бе мъдро. Колкото по-навътре в пещерата навлизаше момичето, толкова повече тя й приличаше на лабиринт. Кейт постепенно започна да усеща присъствието на нещо огромно, чиято аура извираше недалече пред нея. Не след дълго тя се озова в една малка ледена галерия, а пред нея имаше един доста тесен коридор. Аурата на съществото струеше от там някак си мъждиво, сякаш детето на М'лаах се бореше за живота си.
Сега й оставаше може би просто да тръгне напред? Но може би пътя криеше капани. Студът в дълбините на пещерата беше наистина опасен и последните няколко минути Кейтлин бе усетила силен спад в температурите. Знаеше, че не бива да се бави тук. Разбира се, винаги можеше да използва Пиро за да се стопли, но имаше чувството, че стените на пещерата са покрити с магия, която мрази огъня. Всяко нейно умение щеше да изисква двойно повече усилия.

/Можеш да:
1. Влезеш в коридора
2. Да огледаш по-обстойно галерията.
3. Да използваш Пиро енергия за да се стоплиш.
4. Можеш да се опиташ да се свържеш с Дал'Хел. За целта просто си помисли за него.
Всяко едно от трите си има + и -, прецени кое би било най-полезно в ситуацията./

Усещането на студ,на безсилие и просто смръзяване на дъха бе по-силно от нея.Аурата на детето на М'лаах струше някъде навътре в тесният коридор,нима просто трябваше да отиде до него и да започне с пламъци да се бори срещу ледената стихия? Нима би било толкова елементарно..? Не,със сигурност трябваше да има уловка..Направи последна чертичка на стената до нея и плъзна в ледения коридор камата,достатъчно силно,че да може да премине до краят му,но и достатъчно плътно към земята,за да може да се увери в теорията си докрай след това беше решила да хвърли една от иглите си към нищото в края на коридора,за да може да е убедена,че ако няма от долу,няма да има и от горе проблем с това.Ледените й ръце с бързи движения започнаха да търкат кожата от лактите надолу,опитвайки се неуспешно да се стопли.
-Подяволите..-бе единственото,което намери сили да каже тя.Щеше да издържи още малко преди да се наложи да използва Пиро енергията си-от това се опасяваше..Нима ако от сега започнеше да я използва щеше да стигне до някъде?Устните й трепереха.Пристъпи крачка и клекна,плъзвайки стоманата по ледената повърхност,след това се изправи и с точност иглата й полетя разцепвайки въздуха и парата от устните й,която излизаше,когато дишаше.Просто изчака и след секунда установи..

Vlad написа:: Леолин Шарпай се усмихна мило, надигна лъка си и започна да проверява методично тетивата. Стените на стаята бяха покрити с виещи се нагоре бръшляни, а пода беше покрит с листа. Аои почти усещаше ветреца, което би било невъзможно, тъй като прозорци нямаше. След няколко проточили се мига, Майсторката пак го погледна и каза:
- Изпитанието при мен ще е да оцелееш девет минути. Имаш една да се приготвиш или да атакуваш ако решиш, че това е най-добрата защита.
Тя нареди пет стрели пред краката си и провери каишките на двата дълги ножа на бедрата си.

/Опиши действията си./

Аои я погледна. Нямаше намерение да се помръде. Мястото му беше перфектно за старт. Просто започна да мисли как да избегне всичките й стрели без те да му пуснат кръв. Скъпа му беше. Не я даваше, а и трябваше да оцелее девет минути. Аои огледа всичко наоколо. Като в гора. Определено беше в нейно предимство обстановката. Както изглеждаше при нея няма да мине само с думи. Ще трябваше да действа, но това чак след като стрелите бъдат изстреляни по него. В ума му се завъртя картината и той вече знаеше как да избегне повечето от тях. Красиво умение беше.
Минутата беше минала вече и Аои се загледа в лъка. Сега предстоеше да види колко бързи са движенията на тази рейнджърка. Първите пет стрели не бяха от значение. Последващите щяха да бъдат интересни.

Отговор на Кейтлин Паркър:

Камата се скри в леденият коридор, последвана от игличката. В първият момент нищо необичайно не стана, но след миг Кейт осъзна, че коридорът е започнал бавно да се стеснява без да издава и звук. Момичето разбра, че е постъпила много разумно. Ако беше влезла директно щеше да има съвсем малък шанс да се измъкне жива. След миг стените на коридора вече бяха долепени една до друга и път напред нямаше. А аурата на съществото идваше точно от там. Това изглеждаше проблемно, но в този момент реши да се намеси и Дал'Хел.
"Има малка издатина в стената, намираща се от ляво." - чу тя гласът му в съзнанието си. - "Бутни я и нов коридор ще се отвори. В края му ще откриеш това, което търсиш."

/Ако искаш да се вслушаш в Божеството направи каквото ти препоръча(можеш да опишеш, че намираш въпросната издатина лесно). В противен случай ти остава да:
1. Разгледаш внимателно галерията.
2. Използваш Пиро енергия да се стоплиш пък после ще му мислиш.
Поста не предлага много възможности за дълго писане, но влез в рамките на 3 реда, което се съмнявам, че ще ти е трудно. Smile

/

Отговор на Аои:

Леко впечатлена от това, че младежът пред нея няма намерение да се задвижи веднага, например в атака, Леолин изстреля първата си стрела, после след съвсем кратък интервал изстреля още четири, почти едновременно. Сетне без да чака резултат от действията си бързо се сля с близката природа, използвайки Камуфлаж и прикривайки аурата си. На тетивата й стоеше нова стрела, чийто връх беше черен.
Тя погледна в посока на претендентът за Майстор и отново трябваше да разшири очи. Очакваше поне една стрела да го е ранила тежко. Вместо това Аои се беше измъкнал без дори една драскотина. Усмивка покри устните на Майсторката, това щеше да е интересно.

/Опиши как точно си се измъкнала от петте стрели и какво правиш после./

Крайниците й се вкочениха съвсем,момичето беше достатъчно бледо и преди,сега приличаше на мъртвец.Кожата й бе бяла,като че ли изтъкана от коприна.Чу мислите на Дал`Хел в главата си-направи това,което й бе казал.Не й бе трудно да намери издатината,просто прокара студените си пръсти в лявата половина от двете прилепени, един към друг, ледени блокове и усети,макар че и слабо че пръстите й се намират върху нещо по-различно от равната повърхност преди.Бутна го навътре и въпреки че не усети ,с каква сила го прави се надяваше да е достатъчно,за да достигне до съществото.Не мислеше,че Пиро енергията все още й е нужна,пазеше си я.Устните й трепереха посинели и единственото,което произнесе бе: "А сега какво?"

Като отговор на въпроса й, ледът пред нея се разтвори в нов проход. Кейт осъзна, че трябва да се движи за да не замръзне на място и навлезе в мрака на коридора. Още щом влезе, тя се почувства по-добре. Вътре беше малко по-топло, но из въздуха се разнасяше мириса на сяра. Еднопосочният коридор я отведе до нова галерия, но тя разбра, че се намира където трябва. В отсрещната ледена стена беше заклещен сравнително малък дракон. Главата му беше отвън леда и той постоянно издишаше пара от ноздрите си. На това се дължеше малко по-топлия въздух, наситен на сяра. Съществото веднага впи поглед в Кейтлин и издиша нов облак сяра. Кейт се закашля. Трябваше да действа.

/Изглежда се налага да разтопип ледът около дракона. Опиши как го правиш и остави резултата на мен./

Vlad написа:: Леко впечатлена от това, че младежът пред нея няма намерение да се задвижи веднага, например в атака, Леолин изстреля първата си стрела, после след съвсем кратък интервал изстреля още четири, почти едновременно. Сетне без да чака резултат от действията си бързо се сля с близката природа, използвайки Камуфлаж и прикривайки аурата си. На тетивата й стоеше нова стрела, чийто връх беше черен.
Тя погледна в посока на претендентът за Майстор и отново трябваше да разшири очи. Очакваше поне една стрела да го е ранила тежко. Вместо това Аои се беше измъкнал без дори една драскотина. Усмивка покри устните на Майсторката, това щеше да е интересно.

/Опиши как точно си се измъкнала от петте стрели и какво правиш после./

Първата стрела се заби точно до рамото на Аои, не защото Леолин се целеше до него, а защото асасинът се бе помръднал. Другите четири явно бяха изтреляни две по две, но не затрудниха синеокия демон. Той лесно ги избегна със скоростта си. Тези пет стрели изобщо не бяха проблем за Аои, проблемът те първа започваше да се оформя като такъв. Тя беше някъде там, из зеленината. Аои трябваше да я изкара, за да може да следи движенията й, така по-лесно щеше да избягва истрелите й. Асасинът се усмихна на криво. "Излез, излез, където и да си." - помисли си той като освободи аурата си. В стаята започна да става студено, температурата падаше бързо, а Аои беше на щрек, много скоро дъхът й щеше да я издаде. Очите му следяха всичко наоколо, особено за топлият й дъх и беше готов за дъжд от стрели. Той усещаше, че тя се подготвя за нова атака. Колко минути му бяха останали? Нямаше значение. Това определено щеше да бъде забавно. Бръшляните виещи се нагоре по стените започнаха да се заскрежават, а усмивката на Аои ставаше все по страховита.

Следващите две стрели бяха много по-неочаквани и бързи от първите пет. Минаха на съвсем малко разстояние от лицето на асасина, повличайки със себе си няколко кичура от косата му. Бяха предупреждение да не сваля гарда си. Странното бе, че бяха изстреляни от две различни посоки. Още по-странно бе, че и от двете места излизаше топъл дъх. Нима Леолин Шарпай играеше нечестно? Едва ли, това просто бе едно от уменията й, за които Аои незнаеше. Трябваше да прецени, че рейнджър на нейното ниво няма да е лесна плячка, специално на нейна територия.
Следващата стрела полетя към него от трето място, последвана от още две, пак от различни посоки.

/Опиши и хвърли зарче. При 1 и 2 - ще успееш да се измъкнеш без драскотина. При 3 отново ще се измъкнеш без драскотина + ще забележиш нещо важно, което ще помогне да разгадаеш прикритието й. При 4 и 5 ще те рани леко. При 6 - по-тежко./

Крива усмивка се разля по лицето на асасинът. Той скочи нагоре като сви краката си в коленете и се превъртя назад. Ходилата му докоснаха стената и той се отблъсна напред, отново сгъвайки тялото си по странен начин. Движенията му бяха плавни и грациозни. Призими се на земята, правейки кълбо напред и замахвайки с ръката си настрани. Гаротата изсвистя и камата, която се намираше на карая й се заби в стената отсрещя. Той се издърпа напред с разко движение.
Ситуацията не беше от най-удибните за него. Тези акробатични движения го спасяваха за сега, но колко още можеше да продължи така. Колко минути бяха минали? Време беше да я изкара от камуфлажът й и да предприеме по-сериозни действия спрямо нея.

The member 'Aoi' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата на Провала - Page 6 De6

Vlad написа:: Като отговор на въпроса й, ледът пред нея се разтвори в нов проход. Кейт осъзна, че трябва да се движи за да не замръзне на място и навлезе в мрака на коридора. Още щом влезе, тя се почувства по-добре. Вътре беше малко по-топло, но из въздуха се разнасяше мириса на сяра. Еднопосочният коридор я отведе до нова галерия, но тя разбра, че се намира където трябва. В отсрещната ледена стена беше заклещен сравнително малък дракон. Главата му беше отвън леда и той постоянно издишаше пара от ноздрите си. На това се дължеше малко по-топлия въздух, наситен на сяра. Съществото веднага впи поглед в Кейтлин и издиша нов облак сяра. Кейт се закашля. Трябваше да действа.

/Изглежда се налага да разтопип ледът около дракона. Опиши как го правиш и остави резултата на мен./

Кейт се закашля,въздухът се изпълни със сяра и ароматът секна дъха й.Трябваше да действа,въпреки че бе по-топло от отвън,това не й помагаше особено в този момент.Устните й придобиваха бледо розовия си цвят,но продължаваха леко да треперят.Пръстите й се бяха вкоченили,е,сега щеше да се стопли.Започна бавно да насъбира Пиро енергия,беше по-трудно от очакваното.Погледът й сам издаваше,че не беше концентрирана достатъчно.Лек дим се появи и просто насълзи очите й,пепелта посипа млечно-белите й ръце.Дори пламък не успя да образува.Чудеше се,какво подяволите става..Явно трябваше да насъбира енергия по-рязко,по-бързо и повече,за да има ефект,нямаше да свикне веднага,но се надяваше да не изгуби много енергия в опити.Отново опита,оплете няколко нишки и отново остана само дим и прахоляк върху нежната й копринено бяла кожа.Неуспешно!Пак!Това не можеше да й се случва...Обстановката се нажежаваше с всяка секунда,от нея струеше енергия от гняв.Беше стигнала доста високо равнище в Пиро енергията и сега щеше да го покаже,каквото и да става..Очите й блеснаха и тя насочи пръсти към леда,силно сякаш в ръцете й се заформи сфера от нишки с пламъци и с всяка секунда започваше да гори повече и повече,оплетени на няколко пласта,поддържаше перфектно всяка част от кълбото.Контролираше го с ръцете си,с мисълта си..Това я сгряваше все повече..започвайки от дланите й.Ледът започна да се топи,но твърде бавно-нямаше да издържи..Оголемяваше на ширина кълбото,за да покрие повече части от ледения куб,като с няколко движения проникваше с нишките от огън и задържаше докато разтопи малко от обвивката.Ставаше все по-трудно,щеше да има особени проблеми с изцеждането на силите си.По принцип не беше от издръжливите,беше упорита,но не и физически подготвена..И това я вбесяваше.Черпеше силите си от мрака,от гнева..Имаше такъв хъс,че продължаваше и продължаваше да прави едно и също хиляди пъти,някакси изглеждаше жалка отстрани..Водата се разстилаше под краката й,беше разтопила едва около 10 сантиметра от външна обвивка на ледения затвор,а вече дишаше трудно.Започна отново.Колкото повече се бавеше,толкова повече скъсяваше шансовете си.Продължи с умерено темпо,чувстваше,че краката не я държат вече.Минутите се стелеха бързо и нищо от това,което правеше не личеше видимо в очите й.Може би точно защото губеше вяра в себе си нещата не вървяха.Въздъхна..една тежка въздишка,докато се отдръпваше от леда,залитайки назад,се откъсна от устните й.Опря се в ледената повърхност на галерията и стисна очи.Отвори ги отново насълзени и се приближи.В ръцете й играеше голям колкото юмрук пламък,който се разрастваше с всяка секунда..Не,тя нямаше да се провали просто така.Стисна устни и просто продължи да топи,беше взела решение-щеше да даде и последното,което й остана в тази мисия-душата...Затвори очи и просто продължаваше да се бори с всичко това,приличаше на огъня в този момент..водеше битката със самата себе си,както той с леда...В крайна сметка щеше да има един победител и това щеше да е тя,каквото и да й костваше..

Отговор на Аои:

Аои усети остра болка в лявото си бедро, а след това и в дясното си рамо. Две стрели се бяха забили дълбоко в тялото му. Силите му веднага започнаха да го напускат, редом с кръвта му. Бяха изминали едва пет минути.
Той се облегна на близката стена за миг, чудейки се как да изкара Леолин Шарпай от прикритието й.
За негова изненада, Майсторката вече бе излезла от там и се приближаваше бавно към него. Тетивата на лъка й бяха опънати с насочена към гърдите му стрела.
- Май е време да се предадеш. – предложи му тя с лека усмивка. – Не само асасините намират удоволствие в това да убиват. Може да се провалиш в изпитанието, но поне ще оживееш.
Ситуацията наистина бе неприятна, но как щеше да завърши зависеше изцяло от Аои.

/Опиши действията си. Имай в предвид, че раните забавят значително скоростта и силата ти./

Аои дишаше тежко облегнат на стената. Изтръгна стрелите. Зениците му се свиха и синьото ирис блесна в ярка светлина. Това неговата ли кръв беше? Неговата... Аурата му се виеше наоколо бясно и започна да става още по-студено. Можеше ли? Явно да. Температурата падаше с още по-бързи темпове, заледяваше някои листа по пода. За изненада на Аои, Майсторката вече беше излязла от "скривалището" си и се приближаваше бавно към него. Тетивата на лъка й бяха опънати с насочена към гърдите му стрела. Асасинът я гледаше с този негов поглед. Аои погледна наляво, погледна надясно, нагоре и стените избухнаха в пламъци. Докато майсторката се прицелваше в него, той се съсредоточи върху лъкът й, използвайки отново Възпламеняване. Гневът в него се беше надигнал. Той вече нямаше намерение да отбива номерът, а да убива. Кръвта му беше пролята, а той следваше принципите си. Докато лъкът на майсторката се нажежаваше, зад нея започнаха да се материализират три точни копия на Аои от сенките, извадиха уакизашитата и се нахвърлиха върху нея. Аои беше готов да се измъкне с пълната скорост, която раната на бедрото му позволяваше от стрелата, ако тя беше изстреляна.

Отговор на Кейт:

Ледът продължаваше да се топи. Магията на това място се противопостяваше на Кейт, но усилията и упоритостта й не бяха слабо оръжие.
Драконът само я следеше мълчаливо с поглед и чакаше, беше напълно безпомощен, целият му огън се бе превърнал в слаб пушек, излизащ от ноздрите му.
Не след дълго Кейт го освободи. Но вместо триумф почувства невъобразима умора. Водата от разтопения лед бе стигнала до бедрата й.
След миг отново се озова на Планината на Боговете, в центъра на Хелгейт, където я чакаше М’лаах. Странно, от изтощението й нямаше и следа, но явно това се дължеше на изпитанието. Не се очакваше от нея да успее във всичките си седем задачи без почивка. Сега тялото й, както и енергията й, бяха възстановени.
„Благодаря, момиче. Винаги ще бдя над теб за това, което направи.”
Огромният Дракон-Бог се издигна бавно и внимателно от върха за да не издуха момичето с вятъра, предизвикан от размаха на крилете му. Скоро от него остана само малко точка в хоризонта.
А сега какво? Кое щеше да е следващото Божество?
Времето минаваше, но нищо не ставаше. Никой не се появяваше. Бяха минали едва две задачи...Колко оставаха още? Цели пет? Божествата от скоро бяха спаднали с един брой, тъй като Гоал’Хал бе абсорбиран. Носеха се слухове за нови източни богове, но дали това бе истина не се знаеше.
Кейтлин усети познат аромат в атмосферата...отворена гробница. Дал’Хел.
И наистина съвсем скоро Божеството на асасините, което се бе самопровъзгласило за неин закрилник, се материализира на върха.
- Имам добра новина, която може обаче да се тълкува и като лоша. – съобщи й той с неизменната си усмивка. – В’хира, Икерион и Елерхиа нямат нужда от услуга. Това е добра новина като цяло, но си има и лоша страна, за която не е нужно да ти казвам. А сега те оставям със следващия ми колега, с който не се разбирам много-много.
И изчезна.
В далечината се чу боен рог, а небето доби още по-кървав отенък, ако това бе възможно. Светкавици забиха по земята и по върха на планината, но нито една не оцели Кейтлин. Явно следващото Божество обичаше да идва с гръм и трясък. И наистина момичето забеляза как от облаците се задава...ездач. Кон и мъж, и двамата едри и бронирани, галопираха към нея и спряха на върха. Мъжът, или по-скоро Божеството в мъжка форма, слезе от жребеца си. Беше изключително едър, но все пак в човешки пропорции, с широки мускулести рамене и масивни ръце. Лицето му бе прикрито от рогат шлем, а тялото – под златна броня.
- Привет, смъртни. Аз съм Шиниос и следващата ти задача ще бъде зададена от мен. – каза Богът с звучен, дебел и тържествен глас.
Ясно и просто казано. Без овъртания.
- Тя е следната. Искам да действаш като мой посланик. Трябва да говориш с Елерхиа. През последните години се е отцепила от светските дела и природата линее. Питай я защо е така и ако можеш се опитай да концентрираш вниманието й над задълженията й. Имаш ли някакви въпроси, смъртни?

/След Шиниос ти остава само едно Божество. Направих така, защото изпитанието ти имаше и първа част, преди да се завърнеш отново във форума./

Кейт вече се бе уморила...Всичко това вече й бе толкова банално,като цялата цел й се губеше.Когато Богът се появи,това сякаш бе черешката на всичко.Просто поклати глава и погледна,невярваща на очите си,всички тези появявания на всяко Божество..Просто я побъркваха,как по-точно се очакваше да реагира на подобни представления..?
-Не,нямам върпоси.-каза тя и просто преусмисли ситуацията..Добре,щеше да е лесно,просто щеше да й се даде някакъв отговор,щеше да се върне и да обесни гледната точка на Елехира,нищо толкова сложно около задачата й.Тя притвори очи,готова отново пейзажът да се нагъне и да се намира в някакво друго измерение..

Aoi написа:: Аои дишаше тежко облегнат на стената. Изтръгна стрелите. Зениците му се свиха и синьото ирис блесна в ярка светлина. Това неговата ли кръв беше? Неговата... Аурата му се виеше наоколо бясно и започна да става още по-студено. Можеше ли? Явно да. Температурата падаше с още по-бързи темпове, заледяваше някои листа по пода. За изненада на Аои, Майсторката вече беше излязла от "скривалището" си и се приближаваше бавно към него. Тетивата на лъка й бяха опънати с насочена към гърдите му стрела. Асасинът я гледаше с този негов поглед. Аои погледна наляво, погледна надясно, нагоре и стените избухнаха в пламъци. Докато майсторката се прицелваше в него, той се съсредоточи върху лъкът й, използвайки отново Възпламеняване. Гневът в него се беше надигнал. Той вече нямаше намерение да отбива номерът, а да убива. Кръвта му беше пролята, а той следваше принципите си. Докато лъкът на майсторката се нажежаваше, зад нея започнаха да се материализират три точни копия на Аои от сенките, извадиха уакизашитата и се нахвърлиха върху нея. Аои беше готов да се измъкне с пълната скорост, която раната на бедрото му позволяваше от стрелата, ако тя беше изстреляна.

Леолин Шарпай се изненада, когато трите двойника на Аои я атакуваха, въпреки че нищо не се промени в изражението й. Тя се задвижи със завидна скорост, като преди това все пак пусна тетивата и стрелата полетя към истинския Аои, но той успя да я избегне, макар и с малко. Двата дълги ножа на Майсторката се озоваха в ръцете й и се задвижиха предимно дефанзивно. Дори с целия си опит и беше изключително трудно да блокира атака от четири места, дори невъзможно. Скоро няколко плитки рани покриха ръцете и по-откритите части на тялото й, но нямаше нито една сериозна, поне засега. Но ако това продължеше можеше и да се появи някоя фатална. Изглежда везните се бяха обърнали. Единият от двойниците на Аои беше покосен, а втори получи меч в гърдите си малко след него. Третият замахна към лицето на Майсторката и тя се отдръпна в последния момент, като преди това хвърли един ловджийски нож и премахна и третият двойник. Нямаше как да пропусне с ножа си почти от упор.
Сега тя бе ранена дори повече от Аои, но изглеждаше готова да му свети маслото ако й се отдадеше тази възможност.
- Минаха десетте минути, дори повече. - каза Леолин и се усмихна. - Виж ти, май дуела наистина беше интригуващ. Може да го продължим някой път. А сега, ако искаш мога да ти помогна да превържем раната ти, защото следващата стая те чака.

/Опиши действията си./

Кейтлин Паркър написа:: Кейт вече се бе уморила...Всичко това вече й бе толкова банално,като цялата цел й се губеше.Когато Богът се появи,това сякаш бе черешката на всичко.Просто поклати глава и погледна,невярваща на очите си,всички тези появявания на всяко Божество..Просто я побъркваха,как по-точно се очакваше да реагира на подобни представления..?
-Не,нямам върпоси.-каза тя и просто преусмисли ситуацията..Добре,щеше да е лесно,просто щеше да й се даде някакъв отговор,щеше да се върне и да обесни гледната точка на Елехира,нищо толкова сложно около задачата й.Тя притвори очи,готова отново пейзажът да се нагъне и да се намира в някакво друго измерение..

Но това не стана. В интерес на истината просто се бе озовала...никъде. Очакваше да види природа около себе си, все пак Елерхиа бе Богинята на природата. Около нямаше нито фон, нито нищо, освен едно постоянно присъствие, което я дърпаше напред. Тя чу гласа на Дал'Хел в съзнанието си.
"Не се съпротивлявай, това съм аз. Искам да ти помогна да продължиш изпитанието си. В противен случай се проваляш."
Това бе новина. Защо да се проваля, нали досега се бе справила блестящо?
Явно отговорът се таеше в това, че все още не разбираше крайната и по-точно цялата цел на това изпитание. А именно да премери силата й, търпението й, волята й и дойстойнството й.
Не бе успяла да подтисне чувствата си и бе мислила за някое Божество като банално, а освен това бе започнала да се отегчава от цялата история. Явно Дал'Хел харесваше този неин начин на държане, но дали щеше да бъде достатъчен за да й помогне с изпитанието.

/Хвърли зарче. При четно успяваш да продължиш изпитанието си./

Кейт послуша гласът на Дал`Хел и се отпусна,оставяйки се присъствието му да я поглъща все по-навътре.Добре,това не я заинтригува.Беше в крайна степен съсредоточена в нищото и сякаш не бе жива.Бездушен и празен поглед,с който просто виждаше нищото около нея..

Поста ти трябва да е поне 3 реда. На моя екран е 2.

The member 'Кейтлин Паркър' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата на Провала - Page 6 De4

Или съдбата бе на нейна страна или просто имаше голям късмет, но Дал'Хел бе успял да й помогне достатъчно за да я върне по пътя на досадното й изпитание.
Сега се намираше в някакво красиво паркче, което дори не заслужаваше да се описва.
Птици имаше тук-там, някои дори можеха да пеят хубаво. Присъствието на Божеството се усещаше наблизо и Кейтлин лесно можеше да я намери.

/Опиши по твой вкус как изглежда богинята и т.н., за да не описвам досадните подробности отново. Даже бих казал сега е време за свободно РП./

» Залата на Преминаването
» Залата със приемни изпитания
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения
» Залата На Савета