Улиците

Хлапето бързо потъна в улицата, придържайки капата на главата си. Джесика го изгуби от очи почти веднага.
- Долна маймуна....
Преследевачът вече беше пред Джесика и тя използва възможността да го попита за най-близката кръчма. Той се обърна рязко към нея и я изгледа раздразнено, но видимо гневът му беше затихнахл.
- Крадлив плъх... – все пак довърши той мисълта си и въздъхна, отпускайки бухалката на рамото си, после продължи с по-спокоен, дори учтив тон. – Работя като бияч....ъ, искам да кажа охрана в „Пълната кесия", не е далеч. Ако искате мога да ви заведа, така и така изгубих онази крадлива хиена.

/Опиши действията си. Изборът ти има съвсем малко и прости алтернативи:
1. Можеш да се съгласиш и да оставиш на мъжът да те заведе до „Пълната кесия"
2. Можеш да му откажеш и да се опиташ да го проследиш до мястото
3. Можеш да навлезеш в уличката, в която се скри хлапака
4. Или лично твой, различен избор./

Джесика чу предложението му. Щеше да пийне нещо и да си потърси работа, а от там към Академията.
-Добре нека вървим на там.
Не й пукаше особено за момченцето, но реши да попита:
-Кого загубихте?
На лицето й беше грейнала една симпатична усмивка, която можеше да подкоси всеки мъж. Видя момчето, как бяга от него, помогна му, но реши да се направи, че нищо не е станало и да разбере истината. Понякога самата тя не може да разбере как ги взема тези решение и откъде идва цялата тази игра. Явно й беше в кръвта. Скоро трябваше и да се нахрани с някои красив младеж.
-Ще има ли работа за мен в тази таверна?

- Проклетото хлапе ли? Крадлива малка твар, казвам ти. – засмя се мъжът, без да се обръща към нея. Изглежда внезапно бе върнал настроението си. – Ама разбира се, че ще има работа за теб, не се притеснявайте, госпожице, аз лично ще се погрижа за това и без това търсим персонал.
Докато говореше, двамата вече се бяха измъкнали от голямата тълпа на центъра и се озоваха в по-тих квартал, чиито къщи се извисяваха около тях с мрачно спокойствие. Джесика забеляза, че дори най-бедните квартали в Лорион разполагат с хубави високи сгради, макар и често нуждаещи се от профилактичен ремонт. Интересен град беше Лорион, или поне подобно впечатление оставяше в посещаващите го за пръв път. Или по-скоро в тези, които имаха по-набито око.
- Почти стигнахме. – рече учтиво непознатият и потупа рамото си с бухалката си. – А, ето, тук сме.
Джесика се огледа. Намираше се в малка тясна уличка, в която нямаше и следа от кръчма или странноприемница. Това и се стори странно, но преди да има възможност да зададе въпрос, едрият мъж се обърна към нея и с широка усмивка свали бухалката от рамото си и я потупа почти с нетърпение в разтворената си длан. Момичето чу стъпки зад себе си и рязко се обърна. Пътят й бе блокиран от трима мъже, които не изглеждаха приятелски настроени.
- Сега ако ни дадеш парите си, може да си тръгнеш без наранявания. – обясни човекът, който я бе довел до тук. – В противен случай, ще се наложи да те ограбим насила.

/Опиши действията си. Можеш да:
1. Се опиташ да се измъкнеш, разчитайки на по-гъвкавото си телосложение и теснотата на улицата
2. Можеш да се съгласиш и да предадеш парите си
3. Да се опиташ да ги разубедиш по някакъв начин
4. Да им скочиш на бой
5. Лично твой, пети избор./

"Супер, все на мен. Тъпа работа." Замисли се тя като се усмихна. Закуска. Не беше се хранила от доста време, а в гърлото й се усещаше изгаряща болка. Свали робата си. Трябваше да може да използва всеки мускул в тялото си. Бяха четирима, щеше да бъде лоша закуска. Джесика изсъска и усмивката й се разшири до толкова, че два остри зъба се показаха на бял свят
-Нека да бъдете джентълмени и да скачате един по един.
Единственото оръжие, с което можеше да борави беше една кама, която държеше в деколтето си. Извади я бавно и тръгна към този който я беше довел
-Кучи сине, нека ти си първи.
Каза тя с усмивка като облиза долната си устна и с нечовешка бързина се озова пред него. Посегна с камата направо към гушата му, но той я спря. Явно тримата решиха да спазят молбата й. Джесика се движеше елегантно, движение на камата й бяха точни и бързи, но охрана не й се даваше. Започваше да се ядосва, което не беше добре за останалите. "Вампирката" сръчно прехвърли камата между пръстите си и я заби в крака му. Мъжът се стовари на земята и застана на колене. Червенокоската облиза камата и я заби в сърцето му. Наведе се надолу и го бутна с крака си, за да изкара камата си от идиота срещу него. Обърна се към останалите трима и ги погледна въпросително. Хамби се беше леко задъхала и знаеше, че няма да успее да се справи и с останалите трима и разчиташе, че може би те ще се врътнат със свити и ще я оставят.

Мъжът, който беше изиграл Джесика толкова умело падна бездиханен на паважа и под него започна да се образува малка червена ловка. Другите трима се ухилиха сякаш изобщо не им дреме и заобградиха вампирката. Двамата от тях бяха въоръжени с тежки бухалки, като тази на мъртвия, а третият държеше извит меч за една ръка, със странни вдлъбнати в острието си, които служеха за чупене на други остриета или за кормене на врагове...
- Що за огнено момиче, си ти, а? – каза този с меча с широка усмивка. Очите му грееха от похот, докато я оглеждаше от главата до петите.
- Внимавай Джо, тази кучка изглежда има зъбки. В буквалния и преносния смисъл.
- А, Хари май е мъртъв. – каза последният, който изглеждаше малко бавноразвиващ, но изключително мускулест и набит. Панталоните му бяха набъбнали на слабините му, явно имаше ерекция. – А, Хари май е умрял. Защо Хари не говори?
- Млък, Конс. – каза Джо и още докато говореше направи плавна стъпка напред и замахна към шията на Джесика. Тя успя да отскочи почти с лекота от атаката му, но Джо я последва, острието му винаги се разминаваше на косъм от плътта й.
- Джо, Хари май е мъртъв. Джо, защо Хари лежи на плочките?
- Тази кучка заби нож в сърцето му. – каза вторият, чието име не беше известно и започна да обикаля около момичето, търсейки удобна възможност да се намеси.
- Верно ли? – попита Конс и изръмжа гърлено. Очите му започнаха да пожълтяват, а ириса да се стеснява.

/Опиши пост БЕЗ да убиваш никой от тях и БЕЗ да им нанасяш тежки физически щети. После хвърли зарче. При 1 ще успееш да измъкнеш. При всички останали числа ще те победят./

Пс: Супер гаден си с т'фа зарче!

Джес продължаваше да се измъква все на косъм от нападенията им. Тези идиоти нямаха ли умора. Хамби се завъртя зад единия и заби коляното си чатала му и погледна злобно другите двама
-Не разбрахте ли, че няма да ви дам парите си.
Извика, съскайки тя. Беше и писнало да търчи наляво и надясно, за да избегне атаките му. Онзи, който си беше изпросил коляно стоеше на земята, а Джесика светкавично се появи зад гърба на на слаботелесния като успря зъби в гърлото му
-Ако не престанете ще го ухапя.
Хватката й беше доста стабилна. Явно разбраха, че вампирката не е толкова слаба, колкото изглеждаше

The member 'Mean girl' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Улиците - Page 4 De2

Жертвата й не беше неопитен гамен, а трениран обирджия с няколко убийства зад гърба си, докато тя, макар и вампир, беше нова в този град и нямаше представа колко подли бяха жителите му. Мъжът рязко замахна с глава назад и удари нейната. Зъбите й удраскаха врата му, но не проникнаха в плътта. Главата й се замая и тя остъпи крачка назад, а тримата чакаха само това и се нахвърлиха върху нея. Единия успя да стовари бухалката си върху дясното й рамо и тя усети как костта се чупи.
В следващият момент пред погледа й почерня и тя загуби съзнание.
Когато се събуди осъзна, че лежи на твърдо легло в слабо осветена стая, а на главата й е сложена просмукана с ледена вода кърпа. Дрехите й бяха скупчени на един стол, в близост до леглото, а рамото й беше превързано с бинтове, издаващо силно ухание на билки.
Чувстваше се доста изморена, но регенерацията й беше на високо ниво. За да изцери коста си обаче щеше да се наложи да пие кръв. И без това беше ожадняла от тази нечестна битка. Защо просто не даде златото си? Така или иначе го бяха взели от нея насила...Нищо, щяха да си платят скоро. С кръвта и плътта си. С душите си.

/Доопиши по твой вкус стаята и действията си. Вратата е заключена, а единственият прозорец е закован и вътре не прониква почти никаква слънчева светлина, но можеш да познаеш, че е ден. Губиш половината си точки живот и златото си./

Акира и компанията му пристигнаха в града , те забелязаха просторния площад и многото хора. Също така забелязаха и факта че повечето хора бяха на групи.
- Ой дайте да не се губим , тук не е за единични бройки , трябва да бъдем доста предпазливи. - каза Акира със тих глас , Рен и Кеске се съгласиха. Групата бе чула много слухове и доста страшни неща за този град и за това решиха да се подготвят добре като всеки един носеше някакво портативно оръжие. Но като цяло градът не бе това , което очакваха , той бе доста оживен.
Момчетата продължиха по една доста обширна улица може би главната , трябваше да презаредят енергия. Стигнаха до една доста добре изглеждаща кръчма която явно бе за по-издигнатите , голямата опашка го подсказваше но след като те нямаха друг избор решиха да влязат.......

Акира, Рин и Кеске се бяха озовали пред наскоро ремонтирана кръчма, пред която се беше натрупала немалка опашка. Посетителите изглежда бяха от пъстри и разнообразни слоеве на обществото. Имаше изискано облечени мъже и жени в красиви рокли, както и обикновени моряци, говорещи на висок тон и вече под градус. Точно пред входа бяха застанали много едър мъж, чиито бицепси бяха заплашително големи и една симпатична жена с черна коса и белег от меч на лицето, минаващ през лявата й вежда. Те изглежда играеха ролята на фейсконтрол, защото даваха път единствено на някои от желаещите да влезат. Акира забеляза, че социалният клас на ентусиастите да посетят кръчмата не е от значение за това дали ще ги пуснат вътре.
Например, една наистина красива жена с пепеляво-руса коса и с дълга торбеста рокля в небесно-сини отенъци се опита да се вмъкне с една подкупваща усмивка към едрият пазач, но колежката му бързо я спря, обясни й нещо със жестока усмивка и благородничката си тръгна с накърнено самочувствие. След нея двамата пуснаха един просяк, който им кимна благодарно.

/Реши дали Акира и двамата му спътници ще се наредят на опашката. Можеш да се опиташ да се прередиш, ако го направиш опиши как. Можеш да чакаш търпеливо или да потърсите друга кръчма./

Акира и Рин вече нямаха никакви сили бяха уморени от дългия път и не има се търсеше много много за това решиха да се наредят на опашката....И не след дълго вече бяха доста отегчени и със тих глас почти шепнейки Акира сподели своя план за малко пререждане :
- Ой Рин , Кеске вече даже ми е отегчено да стоя , дайте да мръднем малко по-напред но като гледам ще ни е малко по-трудно тъй като пред нас има доста корави типове , Рин ти си на ход аз и Кеске ще сме готови ако стане нещо , ти само им отвлечи вниманието този пред тях има подобно на моето яке няма да направят разлика......
Рин използва своята примамлива външност за да ги примами като леко преправи гласът си и използва онази лигава усмивка , Акира бързо дръпна Кеске пред него за да не направят разлика , а Рин бавно бавно се пререждаше като заговаряше коравите типове......

Vlad написа:: Жертвата й не беше неопитен гамен, а трениран обирджия с няколко убийства зад гърба си, докато тя, макар и вампир, беше нова в този град и нямаше представа колко подли бяха жителите му. Мъжът рязко замахна с глава назад и удари нейната. Зъбите й удраскаха врата му, но не проникнаха в плътта. Главата й се замая и тя остъпи крачка назад, а тримата чакаха само това и се нахвърлиха върху нея. Единия успя да стовари бухалката си върху дясното й рамо и тя усети как костта се чупи.
В следващият момент пред погледа й почерня и тя загуби съзнание.
Когато се събуди осъзна, че лежи на твърдо легло в слабо осветена стая, а на главата й е сложена просмукана с ледена вода кърпа. Дрехите й бяха скупчени на един стол, в близост до леглото, а рамото й беше превързано с бинтове, издаващо силно ухание на билки.
Чувстваше се доста изморена, но регенерацията й беше на високо ниво. За да изцери коста си обаче щеше да се наложи да пие кръв. И без това беше ожадняла от тази нечестна битка. Защо просто не даде златото си? Така или иначе го бяха взели от нея насила...Нищо, щяха да си платят скоро. С кръвта и плътта си. С душите си.

/Доопиши по твой вкус стаята и действията си. Вратата е заключена, а единственият прозорец е закован и вътре не прониква почти никаква слънчева светлина, но можеш да познаеш, че е ден. Губиш половината си точки живот и златото си./

Джесика се събуди и осъзна, че нищо не помни, след като беше паднала на земята. Изправи се на леглото в седнало положение и се огледа. Беше в стая, тъмно, тук там имаше влизаше някой лъч светлина. Изправи се и истиктивно се хвана за рамото. Костта й все още не беше се възстановила. Нямаше никакъв изход стаята. Беше добре декорирана. Но защо бяха я заключили. Нямаше си и на идея. Облече си дрехите, като внимаваше за раната си. Изпитваше огромна болка, цялото гърло я пареше. Тръгна към вратата като почука няколко пъти и каза:
-Извинете, има ли някой от другата страна.
Потропа още няколко пъти като не получи никакъв отговор. Застина за миг, по простата причина, че чу звука на пукащия под. Вратата се отвори, а пред нея беше застанал красив младеж. Добре сложен за годините си с гарванова коса и сини очи. Джесика се усмихна и прехапа долната си устна като разкара погледна си по цялото му тяло ;
-Може ли да ми кажеш къде се намирам?
Попита го тя като се усмихна и мина през него като огледа коридора. Явно беше в нещо като къща. Тя също беше добре декорирана като стаята.
-Е нямам цял ден да чакам отговора ти ..
Тук излъга, трябваше да остане докато не се скрие слънцето.

Impelit написа:: Акира и Рин вече нямаха никакви сили бяха уморени от дългия път и не има се търсеше много много за това решиха да се наредят на опашката....И не след дълго вече бяха доста отегчени и със тих глас почти шепнейки Акира сподели своя план за малко пререждане :
- Ой Рин , Кеске вече даже ми е отегчено да стоя , дайте да мръднем малко по-напред но като гледам ще ни е малко по-трудно тъй като пред нас има доста корави типове , Рин ти си на ход аз и Кеске ще сме готови ако стане нещо , ти само им отвлечи вниманието този пред тях има подобно на моето яке няма да направят разлика......
Рин използва своята примамлива външност за да ги примами като леко преправи гласът си и използва онази лигава усмивка , Акира бързо дръпна Кеске пред него за да не направят разлика , а Рин бавно бавно се пререждаше като заговаряше коравите типове......

Тримата безпроблемно се придвижиха напред, повечето хора на опашката им хвърляха само бегли и незаинтересовани погледи. Странно, но Акира забеляза, че не са единствените, които напредват по този начин. След около пет минути те бяха вече пред входа. Жената с белега през лицето си ги изгледа с интерес, като задържа погледа си на Акира малко по-дълго, после им кимна да влизат и те го направиха. Докато минаваха през входа ги лъхна топлина от запалената камина(тъй като вечерта бе от студените) и ухание на гозби, примесено с тежката миризма на ейл и нагрято вино. Акира чу зад себе си думите на вторият член на фейсконтрола:
- Познаваш ли ги, Беки?
Но така и не чу отговора, защото от към вътрешността на таверната изведнъж зазвуча неангажираща, но все пак силна музика - явно тази вечер беше нает оркестър.
Акира се огледа. Не беше чак толкова пълно, колкото предполагаше опашката опред, но и помещението беше огромно. На бара бяха насядали множество хора, които повдигаха халбите си за наздравица насред оживени разговори. До камината имаше малка масичка, предназначена за не повече от четири човека. В момента на нея, с гръб към пламъците, седеше млад мъж, който беше вдигнал обутите си в островърхи черни ботуши крака на масата. Заетото от него място бе стратегическо, ако някой иска да наблюдава входа, но непознатият просто зяпаше тавана.
В другият край на помещението, на една дълга маса с пейки вместо столове, седеше весела компания, която явно беше препрекалила с алкохола. Един едър тип със странна татуировка на лицето(наподобяваща октопод) щипна преминаващата сервитьорка по дупето и тя подскочи и бързо се отдалечи под свирканията и смеховете на останалите насядали на масата. Барманът хвърли леден поглед към пиянките, но не предприе нищо.
В средата на кръчмата имаше разчистена зона, която явно бе предназначена за привържениците на комара. Около една малка кръгла маса се бяха наредили около десетина души, сред които и жени, и хвърляха зарчета. Акира забеляза, че купчината монети пред едно момиче, облечено в прилепнали кожени дрехи е доста по-значителна от другите. Последва поредното хвърляне, няколко недоволни сумтения и купчината и отново се увеличи.

/Можеш да предприемеш каквото желаеш и да посетиш който обект желаеш. Можеш също така да се разделиш с двамата си спътници и да покриете всяка възможност(мъжът, зяпащ тавана, комарджийката и пияниците). А може да седнете и на бара, разбира се. /

Mean girl написа:: Джесика се събуди и осъзна, че нищо не помни, след като беше паднала на земята. Изправи се на леглото в седнало положение и се огледа. Беше в стая, тъмно, тук там имаше влизаше някой лъч светлина. Изправи се и истиктивно се хвана за рамото. Костта й все още не беше се възстановила. Нямаше никакъв изход стаята. Беше добре декорирана. Но защо бяха я заключили. Нямаше си и на идея. Облече си дрехите, като внимаваше за раната си. Изпитваше огромна болка, цялото гърло я пареше. Тръгна към вратата като почука няколко пъти и каза:
-Извинете, има ли някой от другата страна.
Потропа още няколко пъти като не получи никакъв отговор. Застина за миг, по простата причина, че чу звука на пукащия под. Вратата се отвори, а пред нея беше застанал красив младеж. Добре сложен за годините си с гарванова коса и сини очи. Джесика се усмихна и прехапа долната си устна като разкара погледна си по цялото му тяло ;
-Може ли да ми кажеш къде се намирам?
Попита го тя като се усмихна и мина през него като огледа коридора. Явно беше в нещо като къща. Тя също беше добре декорирана като стаята.
-Е нямам цял ден да чакам отговора ти ..
Тук излъга, трябваше да остане докато не се скрие слънцето.

Младежът я гледаше безизразно известно време, после се усмихна съвсем леко, разкривайки два реда прави бели зъби.
- Намирате се в имението на лейди Веалур. - обясни той. Гласът му бе тих и звучен, някак си успокояващ и предразполагащ. - Може би не си спомняте как сте се озовали тук, но не се притеснявайте. В добри ръце сте, милейди не ви мисли злото, иначе вече щяхте да сте мъртва. Всъщност, тя иска да ви изрази благодарността си за това, че сте помогнали на малкия й син. Бихте ли ме последвали?
Младежът учтиво изчака отговора, а не тръгна директно нанякъде както обикновено ставаше в подобни ситуации. Бистрите му сини очи я изучаваха проницателно, а Джесика усети как зъбите й се удължават против волята й. Очите й започнаха да парят, а тялото й изгаряше от желание да вкуси кръвтта му.
- Виждам, че все още не сте се възстановила. Мога ли да ви помогна с нещо? - попита я той. Въпреки цялото си възпитание, младежът все още не се беше представил.

/Опиши действията си./

Джесика се усмихна като го хвана за яката и го бутна в стената .
-Нещо против..
Попита го тя като се усмихна и зъбите й лъснаха. Беше впила погледа си него и бавно понесе устата си към белия му врат. Последното нещо, което усети беше топлия й дъх и ужасяваща болка. Джесика изпи достатъчно кръв като внимаваше да не го убие. Всичката й болка утихна. Успя да го хвана преди да припадне и го занесе в стаята, в която беше преди малко тя. Положи го на леглото като седна на стола срещу него. Чакайки го да се събуди. Мъжът, чийто име не знаеше, не беше помръднал вече от час. Това си беше нормално. Вампирката се взираше в лицето му. То приличаше на ангелско, но какво ли криеше то. Размърда се и Хамби се усмихна
-Здравей, отново. Съжалявам за преди малко..
Каза тя като се усмихна и седна на леглото до него
-Крайно време е да се представя, аз съм госпожица Хамби, но може да ми викаш Джесика.
отново последва усмивка.
-Да знаеш, че съм ти длъжница!

Младежът прокара длан през лицето и косата и си пое дълбоко дъх, после погледна почти спокойно към Хамби и каза:
- Това беше доста неочаквано, Джесика.
Той се изправи в седнало положение.
- Казвам се Питър. - представи се следобедната й закуска и после се пошегува мрачно. - Не знаех, че имаш остри зъбки. Мерси все пак, че не ме източи напълно.
Той се изправи с усилие в седнало положение и усмихна. Изглеждаше блед като платно, но това също беше нормално при подобна кръвогзагуба.
- Спокойно, не ми е за първи път. - допълни той и усмивката му се изкриви малко. Той докосна с длан врата си и хвърли още един бърз поглед към вампирката. "Ще се превърна ли сега във вампир?" - прочете момичето в погледа му.

-Ами не.
Отговори тя кратко като се усмихна нежно и го погледна право в очите.
-Защо съм тук всъщност? Заради детето, което спасих ли?
Явно това дете беше някоя важна клечка в този град. Щом живееше на такова място.
-Много ли са остри, не знаех всъщност, никоя от закуските ми не го е казвала, защото до сега съм източвала всички до последната капка.
Засмя се и следеше всяка една негова реакция. Обичаше да опознава играчките си. Той беше една от най-красивите й така наречени "играчки"
-Ти да не си неин съпруг или син?
Попита тя като впи погледа си в неговия и повдигна едната си вежда.

- На лейди Веалур? - повдигна вежди Питър. - Не, аз съм неин гост...поне бях доскоро.
Той не сваляше очите си от нейните.
- Сега съм затворник. - допълни той и се усмихна при следващите си думи. - Макар все още официално да се водя гост. Както и ти се водиш гост в момента, защото си помогнала на малкия лорд, но нека това не те заблуждава. Трябва да си внимателна когато говориш с нея. Важна клечка е. Чувала ли си за Етелус'Сев? - попита я накрая той, все още чудейки се дали Джесика няма да ожаднее отново. Факта, че няма да се превърне във вампир му се нравеше и донякъде беше успокоил нервите му. Сега той имаше възможност да огледа момичето по-обстойна. Беше наистина красива...до хипнотично ниво. Но изглеждаше и невинна, а не беше.

-Да съм чувала за Етел какво?
Попита тя като го погледна учудено. Дори не можеше да го произнесе пък да знаеше за него. Абсурд. Как така от гост беше станал затворник. Няма значение. Нямаше да позволи и нея да я сподели същото. Все пак тя беше предимства пред него. Беше вампир. Косата на Джес се спускаше надолу като талази от коприна. Докато погледът и продължаваше да е впи в неговия, тя започна да си сплита косата на рибена кост.
-Как от гост си станал затворник,? Трябва да си направил нещо? Ще ми кажеш ли каква е била грешката ти.?
Отново зададе много въпроси за отрицателно време. Това го умееше много добре.

- Може и за добро да е, че не си чувала за тях. - вмъкна Питър след първият й коментар. Джесика, вампирът, която преди малко беше впила зъби във врата му, сега седеше съвсем кротко на леглото до него и сплиташе копринената си коса.
- А колкото до моето „гостуване”, явно просто имам лошия късмет да съм роден в благородническа фамилия, която макар и ниско в йерархията преди Катаклизма, сега е натрупала значително влияние. Лейди Веалур превърна поканата си към мен в стоманени окови, а аз бях достатъчно несъобразителен да се самоокова в тях. Домакинята ни стои доста високо в тази организация, за която ти споменах, а аз бях твърде любопитен да разбера повече за нея и попаднах в капан. Сега съм заложник, макар че се държат доста добре с мен и не ме лишават от нищо. Лейди Сара Веалур трупа карти в ръката си, а аз съм просто един коз.
Той се усмихнна и допълни с малко по-оптимистичен тон:
- Ако искаш съвет от мен, просто не бъди твърде любопитна и не се връзвай на всичко, което ти предложи Сара. А тя ще те награди със сигурност за това, че си спасила сина й. Просто наред с въпросната награда ще вървят още няколко предложения, част от които ще са по-изгодни за нея, отколкото за теб.
Младежът хвърли поглед към закованите прозорци на стаята.
- Ако не е тайна, колко време бях в безсъзнание?

Тримата младежи бавно бавно наближаваха човекът който гледаше към тавана.......
- Хмм това май е най-доброто място тъкмо ще се згреем пък и ще си имаме компания за лаф.- каза изморено Рин
- Трябва ни информация все пак това е опасно място а ние за сега сме само на слухове - допълни Кеске
Акира само кимаше и се оглеждаше нервно на всяка страна за сигурност.Тримата бяха чули че в този град се случвали всевъзможни брутални убийства.........Те бавно и мързеливо седнаха на масичката ...........

Vlad написа:: - Може и за добро да е, че не си чувала за тях. - вмъкна Питър след първият й коментар. Джесика, вампирът, която преди малко беше впила зъби във врата му, сега седеше съвсем кротко на леглото до него и сплиташе копринената си коса.
- А колкото до моето „гостуване”, явно просто имам лошия късмет да съм роден в благородническа фамилия, която макар и ниско в йерархията преди Катаклизма, сега е натрупала значително влияние. Лейди Веалур превърна поканата си към мен в стоманени окови, а аз бях достатъчно несъобразителен да се самоокова в тях. Домакинята ни стои доста високо в тази организация, за която ти споменах, а аз бях твърде любопитен да разбера повече за нея и попаднах в капан. Сега съм заложник, макар че се държат доста добре с мен и не ме лишават от нищо. Лейди Сара Веалур трупа карти в ръката си, а аз съм просто един коз.
Той се усмихнна и допълни с малко по-оптимистичен тон:
- Ако искаш съвет от мен, просто не бъди твърде любопитна и не се връзвай на всичко, което ти предложи Сара. А тя ще те награди със сигурност за това, че си спасила сина й. Просто наред с въпросната награда ще вървят още няколко предложения, част от които ще са по-изгодни за нея, отколкото за теб.
Младежът хвърли поглед към закованите прозорци на стаята.
- Ако не е тайна, колко време бях в безсъзнание?

Джесика продължаваше да го гледа все така спокойно. В момента беше толкова щастлива, че нищо не можеше да сломи настроението ѝ. Слушаше го с видим интересно, но имаше чувството, че нищо не влиза в мозъка ѝ. Беше завладяна от погледа му.
-Казваш, че тази госпожа е опасна, но по-опасна ли е от човек с вампирязъм?
попита го тя. Още не можеше да разбере как е станал затворник, но нямаше никакво значение. Сплете косата си и сложи една ластичка на края на плитката .
-Всъщност колко време можа да стоя тук при теб, преди да се срещна с домакинката ?

Impelit написа:: Тримата младежи бавно бавно наближаваха човекът който гледаше към тавана.......
- Хмм това май е най-доброто място тъкмо ще се згреем пък и ще си имаме компания за лаф.- каза изморено Рин
- Трябва ни информация все пак това е опасно място а ние за сега сме само на слухове - допълни Кеске
Акира само кимаше и се оглеждаше нервно на всяка страна за сигурност.Тримата бяха чули че в този град се случвали всевъзможни брутални убийства.........Те бавно и мързеливо седнаха на масичката ...........

Мъжът не показа никаква реакция, може би дори не ги беше усетил. Нито отлепи очи от тавана, нито помръдна краката си от масата. Почти в същият момент, в който седнаха обаче, към тяхната маса се приближи сервитьорката. Хвърли им един бърз преценяващ поглед, после попита с лека усмивка:
- Ще желаете ли да поръчате нещо?
На непознатият тя не предложи нищо, макар пред него да нямаше никаква поръчка.

/Опиши дейстията/думите ви./

Цитат :: Джесика продължаваше да го гледа все така спокойно. В момента беше толкова щастлива, че нищо не можеше да сломи настроението ѝ. Слушаше го с видим интересно, но имаше чувството, че нищо не влиза в мозъка ѝ. Беше завладяна от погледа му.
-Казваш, че тази госпожа е опасна, но по-опасна ли е от човек с вампирязъм?
попита го тя. Още не можеше да разбере как е станал затворник, но нямаше никакво значение. Сплете косата си и сложи една ластичка на края на плитката .
-Всъщност колко време можа да стоя тук при теб, преди да се срещна с домакинката ?

- Дали е по-опасна от вампир? Ами...тя е вампир. – отговори й Питър. Хамби свърши със сплитането на косата си и обмисли чутото. Господарката на това имение е вампир? Интересно.
- Всъщност колко време можа да стоя тук при теб, преди да се срещна с домакинката? – попита го тя и Питър сякаш леко се усмихна.
- Колкото искаш...или по-скоро до утре сутрин най-късно. Ако все още не сте се срещнали дотогава, тя ще изпрати някой да провери как си или с други думи да те заведе при нея. Лейди Веалур се определя като много заета жена. Но мога да те заведа при нея още сега, ако искаш?

/Опиши думите/действията си./

» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците
» Улиците