Залата със приемни изпитания

/Чак пък да ти се караме. Very Happy

Не приемай играта чак толкова насериозно, ако някога направиш някаква грешка - случва се на всеки./

Духовете започнаха да издават странни звуци, видимо изненадани от упорството и силата на момичето. Манипулативните им магии всякаш имаха ефект до преди миг, а сега - не. Лишени от магията си, съществата решиха да атакуват с физическа сила, въпреки че това не беше по специалността им. Първото, което се хвърли към Пейтън беше пронизано от ножа на по-голямото момче и това всякаш разколеба другите, които заотстъпваха постепенно назад. Но това не ги спаси от момичето, което несъзнателно беше използвало силен поток Дух енергия, който премазваше съзнанията им. Те изпищяха и се започнаха да се гърчат, а миг по-късно се изпариха. Малкото момченце на дървото скочи от там и прегърна Пейтън като започна да й благодари. Точно тогава пейзажът пред очите на момичето се размаза и тя отново се озова в Главната зала, където я посрещна Майстор Сороу Грей.
- Успя значи? Не се и съмнявах. Вече официално си моя ученичка. - усмихна се Майсторът. - Ако искаш сега си почини малко в помещенията на момичетата и когато се почувстваш готова ела в Подземията на Кулата на Магията, където ще започне обучението ти.

/Официално си приета в академията и получаваш 3 Магия като бонус./

Момичето още се чустваше замаяна ... Разтърка очичките си и се усмихна. направи един реверанс и бавно излезе от помещението

Neror написа:: Нерор реши, да използва казе магия.Нерор знаеше, че не е много добър, но все пак реши да рискува и да опита.
Нерор започна да се концентрира да направи казе магия за топъл вятър да стопли старецът и себе си.

Около тях повея топъл ветрец, а те още бяха премръзнали! Трябваше да опита пак като вложи повече мана и концентрация за да успее.

/Казах ти горе какво да направиш. Искам от 4 реда нагоре, това е!/

Нерор реши, че ще трябва още то топъл вятър да направи. Той се притесни, че ако много прекали може да обърка нещо и вместо топъл да направил студен бятър и напълно да замръстнат.Момчето каза:
-Старче, пази се, защото не съм много сигурен дали това ще стане.
Старчето се отдръпна. Нерор започна да се концентрира. Момчето си спомни как първоначално направи магията , затова сега правеше същото по същия начин но с повече магия, за да има по-топъл вятър.

Добре вървеше! Сега двамата се бяха сгряли и оставаше само да намерят подслон, защото вече гърмеше и небето започна да се покрива тъмни дъждовни облаци!

/Сега имаш два избора:
1. Със старчето се опитвате да направите подслон!
2. Да търсите пещера която да ви е подслона! - Това ще ти донесе сигурен успех в изпитанието!/

Нерор, реши да намерят пещера, защото нямали време да си направят подслон, и незнаели как. Момчето и старчето побързаха, за да не ги хване дъжда. Нерор каза:
-Вижте там виждам една малка пещера. Мисля, че ще можем да останем там, докато спре дъжда.
Старчето и Нерор тръгнаха към прещерата. Те бяха почти до пещерата и започна малко да капи от дъжда, но те влезнаха навреме, преди да се уголеми дъжда.

- Благодаря ти момко! - Каза старчето и в този момент картината се размаза! Нерор осъзна, че отново е в Главната зала, а учителя му каза:
- Добре дошъл при нас! Сега можеш да отидеш да си оставиш багажа или да дойдеш направо в кабинета ми за да започнем обучението! Поздравления! Вече си официално Казе маг!

/Получаваш + 2 защита, + 1 магия/

- Добре, бъди спокоен, внимавай. Зад тази стена може да има всичко. На три. Едно, две.. - чу се "три" и врата се отвори.

Там се видя една река в която се отразяваше пълнолуние. До нея видя майка си. Тя седеше спокойно и краката й бяха потопени във водата. Гледаше към звездите и разказваше нещо. Около нея бяха струпани много същества, идващи от гората наблизо.

Лунното отражение осветяваше една малка къщурка. От там се чуваха митични гласове като от заклинание! Сега Роуджоу имаше два избора! Да иде да провери какво става или да продължи към реката която се вливаше в едно езерце.

Toй реши да продължи към реката и да види какво става там, а ако нищо не се случва, ще отиде в къщурката. Той се замисли още малко и отиде към езерцето, въртейки жезъла си. След около 4 секунди той го изпусна и се наведе да го вземе и отново чу гласовете. Той ги игнорира и продължи да върви.

Но всякаш където и да отидеше вървеше към къщата.

Роу се отказа и реши да влезе в къщата. Почука, но нищо не се чу, само гласовете се засилиха. Почука отново, но пак нищо. Почука трети път и...

... вратата сама се отвори! Там той видя шест врати! Сега трябвапе да реши в коя да влезе!

/Сега хвърли зарче! Всяко едно число определя това което се крие зад дадената врата./

Той помисли малко, но не успя да избере. Реши да остави всичко на късмета си.

The member 'Rodgey.' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата със приемни изпитания - Page 7 De3

Той влезе в третата врата от ляво надясно и там бяха неговото семейство заедно с майката на яйцето му.

Момчето влезе в стайчката като започна да се оглежда. Той не виждаше стени, сякаш беше в черна дупка само с под от полу прозрачни стъклени плочки. Момчето повървя като се блъсна в нещо във формата на плоскост.Момчето я обара с ръце и забеляза че е прозрачна стена.тва беше като прозрачна стая. Момчето виждаше няколко стола който бяха дървени и доста застарели. По между столовете имаше маса която беше метална и ръждясала. Момчето. След тези мебели момчето видя нещо опъната връвка във стаята до тавана на която бяха пространи дрехи.Тези дрхи бяха скъсани и изветрели. Във стаята нямаше мирис нито сзвук. Момчето продължи да разглежда като не виждаше прозорци и лапми. Имаше една свещ която светеше едва,едва и восъкът се стичаше по свещодържачката която беше раждясала и изгнила. Свещта беше леко накривена и застарена. След тези неща момчето видя като дръжки на нещо излизаики през стената. Това беше странно но той не можа да си обясни какво точно е то.Стаята не беше много малка. Момчето оглеждаше и оглеждаше като се беше решил да мине това изпитание и да не мисли за друго в момента.. Със много оглеждания изведнъж пред него излезе нещо като светлина,какво ли беше това? Момчето я гледаше странно като тя стоеше пред него....

Пиерон написа:: Той влезе в третата врата от ляво надясно и там бяха неговото семейство заедно с майката на яйцето му.

Роу се затича към тях, супер ухилен и щастлив. Не ги бил виждал от около 9 години и вече не знаел как изглеждат. То започна да ги обикаля, и да им се радва. Но, незнайно защо, те не издавали нито звук и не мърдали. Той не посмеел да ги докосне, просто се радвал на гледката и чувството.

Всички извадили по един нож и започнали да посягат към Роу!

/Сега можеш само да ги убиеш за да продължиш!/

Роджи поскочил и започнал да си мърмори нещо, като през това време правил блокчета от вода и ги наредил около клонингчетата като иглу.Той ги задържал с магия под една форма, но те все пак се връщала във водна форма, капка по капка. Той напълнил "иглуто" с вода и го запечатал. Така почти ги задушил, но блоковете се разтекли в последната секунда. Тогава той се сетил за нещо друго. Той вкарал злите във едно "парче" вода като във желе и леко (колкото можал, а това не било много) замразил повърхността. Те започнали да я разбиват и успяли. Тогава събраната вода от всички атаки станала на височина над майката на яйцето (която е най-голяма), а враговете (поне баща му и майка му) не можели да плуват, а Роуджоу можел. Така се получило, че...

... успял и Роу можеше да продължи напред.

Той вървял вървял, и разбрал че го боли рамото. Поседнал за 2 минути и продължил напред. Тогава той видял...

Kael Wallker написа:: Момчето влезе в стайчката като започна да се оглежда. Той не виждаше стени, сякаш беше в черна дупка само с под от полу прозрачни стъклени плочки. Момчето повървя като се блъсна в нещо във формата на плоскост.Момчето я обара с ръце и забеляза че е прозрачна стена.тва беше като прозрачна стая. Момчето виждаше няколко стола който бяха дървени и доста застарели. По между столовете имаше маса която беше метална и ръждясала. Момчето. След тези мебели момчето видя нещо опъната връвка във стаята до тавана на която бяха пространи дрехи.Тези дрхи бяха скъсани и изветрели. Във стаята нямаше мирис нито сзвук. Момчето продължи да разглежда като не виждаше прозорци и лапми. Имаше една свещ която светеше едва,едва и восъкът се стичаше по свещодържачката която беше раждясала и изгнила. Свещта беше леко накривена и застарена. След тези неща момчето видя като дръжки на нещо излизаики през стената. Това беше странно но той не можа да си обясни какво точно е то.Стаята не беше много малка. Момчето оглеждаше и оглеждаше като се беше решил да мине това изпитание и да не мисли за друго в момента.. Със много оглеждания изведнъж пред него излезе нещо като светлина,какво ли беше това? Момчето я гледаше странно като тя стоеше пред него....

Светлината започна да добива форма и постепенно се превърна в точен двойник на Каел. Двойникът му го гледаше с интерес после каза:
- В огледало ли гледам или най-накрая се появи? Знаеш ли колко време те чакам...
След тези думи момчето приличащо на Каел седна на единия от столовете и направи знак на Каел да седне на друг срещу него.

Rodgey. написа:: Той вървял вървял, и разбрал че го боли рамото. Поседнал за 2 минути и продължил напред. Тогава той видял...

Една тучна поляна. Там имаше много езера и къщи около тях! Това клопка ли беше или истината?

/Това е нещо заложено от гласовете които си чул. След малко ще разбереш кои са тези гласове./

- Уоу. Странно.. всичко изглежда,.. еднакво.

Роу започнал да върви към една къща, зад която имало езеро.

» Залата на Провала
» Залата на Преминаването
» Залата за разпити
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения