Залата със приемни изпитания

Старецът се движеше бавно,личеше му,че е много уморен и едва ходеше.Нерор бе сигурен в себе си и бе решен да помогне на старчето.След много дълго влачене по необятната гора видяха пещера,щяха ли да влязат в нея?Докато вървяха времето бе станало безкрайно задушно,облаците тегнеха над небето,като проклятие и скоро се зарониха първите капки дъжд,които се усилиха и се заформи тайфун...

Варианти:
1.да проверите какво има в пещерата и да се укриете от дъжда
2.да продължите да вървите

Нерор реши да влезе в пещерата, защото не можеше да се скрие от дъжда по друг начин, а и старецът се движеше много бавно.Те влязоха в пещерата и я поразгледаха.Дъжда малко по малко дъжда се усилваше.Нерор докато оглеждаше пещерата, изведнъж му дойде една идея.Момчето се сети че вместо да се крие в пещерата от дъжда с часове, а старецът да се мъчи да издържа на жаждата, той реши да използва дъжда като помощтник.Нерор попита старецът:
-Искате ли да потърсим нещо в което можем да напълним вода от дъжда, за да пиеш..
Нерор попита Старецът дали иска вода от дъжда, защото, може би старецът не иска вода от дъжда.

Замислих се.. Умът ми, като бръснач веднага започна да образува план и да го рисува в главата ми. Първо вълкът ми щеше да се прокрадне съвсем безшумно иззад гърбът на нападателят, аз щях да нападна от страни а следотърсачът ми да го изплаши изотзад.
Вълкът ми беше достатъчно умно животно за да разбере плана ми, докато му го обесних само с движения. Той се прокрадна съвсем безшумно зад нападателя а самата аз се прокрадвах отстрани във сенките. Движенията ми бяха бързи, премерени и не издаваха никакъв шум, походката ми, грациозна като тази на дебнеща пантера, незабележима.. Когато дадох знак на преследвача той се метна в гръб на нападателят и го събори. Лъкът му падна на около два метра от него и не можеше да го стигне. Излезнах от секите на дърветата и застанах между детето и мъжът
-Какво искаш от това момче? - попитах, на гласът ми все така издаваше милост, напевност и не прозвуча така както исках. Зачаках с нетърпение реакцията и отговора на мъжът.

П.П. Скъпи потребители, Деа е напълно права по отношение на РП-тата. Поткрепям я, защото видимо има хора които не знаят как да оформят едно хубаво РП, и както Нерор повтарят едни и същи думи нон-стоп. Пишат в начало на изречения с малка буква, изпускат дори точки.. Малко грамотност наистина е нужна на някои хора : ) И аз не съм перфектна, но пък доста хора дори не се доближават до доброто..

... написа:: Момичето се напъна за да чуе какво каза ... Но така и не успя . Искаше да рзбере повече за това момченце .. Отново се втренчи във водата .. Чустваше някакво странно чуство.Питаше се какво ли искаше да каже момчето и защо ли я гледаше така ... Тя се изправи. Стисна ръцете си в юмруци и бавно започна да ходи към тях .. Сякаш я беше страх от нещо,но не знаеше от какво . Чустваше се толкова объркана ... Точно когато изпъна крак за да стъпи във реката почуства нещо и върна крака си назад .. Погледна момчето и размърда малко глава .. Чустваше се замаяна .. имаше нещо странно тук... Едновременно искаше и се боеше да разбере какво е то .. Погледна цецата който до преди малко я подтикваха да влезе при тях .. Погледна и другото момченце.. Колебливо влезна с единия крак в реката а после с другия и остана на място ... Загледа се във водата ...

Момченцето продължаваше да отваря и затваря устата си и Пейтън успя най-сетне да чуе какво се опитваше да й каже. "Бягай!" Но дори да опиташе да бяга, в момента момичето нямаше как да го направи. Кракът й всякаш беше заклещен във водата, все едно беше в окова. Лицата на останалите дечица добиха някакъв гладен вид и очите им станаха чисто черни.
- Те са горски духове, бягааай! - викаше момченцето, но думите му бяха стигнали до Пейтън много късно. - Ще те хванат в капана си и ще останеш тук завинаги, като мен и момчето под дървото. След време дори ще забравиш защо си тук, а горските духове ще се хранят с душата ти, докато от теб не остане просто една черупка!

/Пейтън, опиши чувствата, мислите и плановете си(въпреки че последното ще е трудно предвид кофти ситуацията, в която си попаднала)/

fuck_you написа:: Замислих се.. Умът ми, като бръснач веднага започна да образува план и да го рисува в главата ми. Първо вълкът ми щеше да се прокрадне съвсем безшумно иззад гърбът на нападателят, аз щях да нападна от страни а следотърсачът ми да го изплаши изотзад.
Вълкът ми беше достатъчно умно животно за да разбере плана ми, докато му го обесних само с движения. Той се прокрадна съвсем безшумно зад нападателя а самата аз се прокрадвах отстрани във сенките. Движенията ми бяха бързи, премерени и не издаваха никакъв шум, походката ми, грациозна като тази на дебнеща пантера, незабележима.. Когато дадох знак на преследвача той се метна в гръб на нападателят и го събори. Лъкът му падна на около два метра от него и не можеше да го стигне. Излезнах от секите на дърветата и застанах между детето и мъжът
-Какво искаш от това момче? - попитах, на гласът ми все така издаваше милост, напевност и не прозвуча така както исках. Зачаках с нетърпение реакцията и отговора на мъжът.

П.П. Скъпи потребители, Деа е напълно права по отношение на РП-тата. Поткрепям я, защото видимо има хора които не знаят как да оформят едно хубаво РП, и както Нерор повтарят едни и същи думи нон-стоп. Пишат в начало на изречения с малка буква, изпускат дори точки.. Малко грамотност наистина е нужна на някои хора : ) И аз не съм перфектна, но пък доста хора дори не се доближават до доброто..

/Скъпа потребителко, ще те помоля да не си разказваш сама какво е станало, поне докато не добиеш ранг Разказвач(въпреки че дори тогава не би било позволено да си разказваш сама). Все пак, нека сме коректни, точно това е работата на Разказвачите и колкото и да ми е приятно да мързелувам, не е според правилата даден потребител да си разказва сам, поради неизбежната употреба на PowerPlay, който от своя страна, разваля баланса на форума. Уф, че дълго изречение. Както и да е. След следващия ми пост, само опиши действията си или плановете си и остави на мен или на някой друг Разказвач, да опишат резултата от тях. Smile

Може би ще попиташ защо? Защото например, може би имах план за този мъж с лъка. Може би исках да е доста силен и да е усетил дори твоите безшумни стъпки. Но в този случай не е така, така че не си опропастила плановете ми. Всъщност в момента им помогна, за което съм ти благодарен. Smirk

. А критикуването на РП-тата остави на мен и на останалите натоварени с тази тежка участ./

- Глу-глупачка! Ще провалиш всичко! Той не...- изсъска мъжът и може би щеше да продължи с обясненията, но една кама се заби в челото му. Ножът беше дошъл от неясни източници. Момченцето изглеждаше странно спокойно зад Елизабет и вида на кръв и мозък, разсипана по земята, всякаш не го притесняваше.
- Благодаря, какичке! - каза то мило и погледна с невинно-сладка физиономия вълкът на момичето. - Много сладък помощник имаш, може ли да го погаля?
Очичките на момченцето светеха щастливо и по детски невинно, но вълкът изръмжа, присви опашка и отстъпи страхливо назад, оголил зъби.

Кръвта от прободеният мъж бликна изпод краката ми и се впи в земята. Обърках се.. Нали той беше лошият, а аз го бях убила! Нали?! Следотърсачът ми обаче не ръмжеше в неопределена посока, а към съвсем определен човек. Малкото момче.. нима беше способно.. До сега не бих си и помислила! Застанах закрилнически пред преследвача и казах
-Съжалявам, но той не обича непознати.. - като при изричането на изречението, съвсем хлднокръвно извадих камата от челото на убития.

П.П. Извинявай скъпи Влад, повече няма да правя така!

Neror написа:: Нерор реши да влезе в пещерата, защото не можеше да се скрие от дъжда по друг начин, а и старецът се движеше много бавно.Те влязоха в пещерата и я поразгледаха.Дъжда малко по малко дъжда се усилваше.Нерор докато оглеждаше пещерата, изведнъж му дойде една идея.Момчето се сети че вместо да се крие в пещерата от дъжда с часове, а старецът да се мъчи да издържа на жаждата, той реши да използва дъжда като помощтник.Нерор попита старецът:
-Искате ли да потърсим нещо в което можем да напълним вода от дъжда, за да пиеш..
Нерор попита Старецът дали иска вода от дъжда, защото, може би старецът не иска вода от дъжда.

Старецът отвърна с много усилие:
-В..в..виж!-посочи с пръст някаква вдлъбнатина със сякаш проправени стълбички надолу,от там се чуваше ромолене на вода.Явно имаха късмет и в пещерата имаше някаква подводна рекичка или езеро,трябваше просто да отидат и да проверят,както и старчето да се напие хубаво,но дали това щеше да е края на приемното му изпитание?

Нерор реши да слезе по стълбището.Момчето каза на старчето:
-Последвай ме, но внимавай, защото незная какво има там долу.
Нерор и старчето тръгнаха надолу по стълбището.

И пред тях се разкри изкрящо чиста вода,която се стелеше от едно скално образувание.Явно имаха късмет..Водата бе дълбока до коленете,беше толкова чиста,че се виждаше дъното й.Старчето се хвърли във водата и започна да пие от водата,но само след минута започна да се гърчи и да се дави във водата,а видимо нищо не до дърпаше,какво щеше да прави сега Нерор?

Нерор се притесни, той трябваше да мисли бързо как да спаси старчето.Той притеснено започна да се оглежа, за да види нещо, което може да му помогне да издърпа старчето от водата. Момчето видя една дебела пръчка и реши да я подаде на старчето за да го издърпа.Нерор каза:
Старче бързо хвани тази пръчка, за да те издърпам.

Момичето се почуства още по замаяно .. сякаш и бяха дали приспивателно .. Хвана се за главата. И се опита да си спомни . В семейната й билиотека пишеше за различни същества.. Пишеше и много за горските духове ... Но имаше много видове. Нямаше много време.. Скоро сигоро нямаше да може да мисли трезво.. Единственото което и оставаше е да опита да си спомни всичко за тях и да спаси себе си и двете момчета . Започна да мисли още по усърдно ... Но едва чуваше собствените си мисли...Първо се сети за Мусаил.. Но това не бе възможно...После се сети за Вуду .. Но те бяха добри духове а освен това бяха кукли..Апък и вуду бяха просто духове .. А тя искаше да се сети за определен вид Горски духове. Главата й бе пълна с толкова ненужна информация ... Неможеше да се сети точно за този вид пред нея. А времето и изтичаше ...
* Самовилите ... Неее те са жени .АПък и доколкото знам не правят така.. подяволите сети сееее* Каза си момичето и вече се удряше по главата.. Изведнъж нещо и прищтракна ...
* не номоже да бъде* Каза си тя и се усмихна ... Неможеше да повярва.. Разгледа децата още веднъж..
* Да това е* ... Освен ,че приемаха формата на деца - използваха невинните им гласчета.. Този вид духове бяха изключително зли и коварни ... използваха и прикритие на животни ..растения но най често използваха вода. Те бяха направени от вода . И най-интересното беше ,че те можеха да бъдат убити само от вода. Те слагаха някаква отрова в най различки неща.. Така прикриваха следите си ,примамваха жертвите си и ги ловяха.После влизаха в ума на жертвата и слагаха отрова в нея за да стане като тях... Ако някой научи тайната им и се изправи срещу тях те стават безилни и отровата се отделя.. В този случай от водата. Трябваше да избистри умът си... Което нямаше да е много лесно защото не чуваше собствените си мисли правилно. Те влизаха в ума на жертвата и разбъркваха мислите им..Нямаше нужда да говори. Те вече знаеха че тя знае какви са те... Събраха се един до друг и отровата някак се прибра в тях... както от водата така и от двете момчета ... ... Можеше да се движи и бе свободна да мсли свободно ... Пое си въздух... Тя беше добър плувец. Започна да плува към момчето... Бързо го хвана и го изкара извън реката ... Те мразеха да губят и скоро щяха да се съвземат.. Но момичето така и не се сети как да ги убие ... Сега се сети че те можеха да се движат свободно... Единственото което се сети бе да бягат и по пътя да се сети как... хвана момченцето за ръка и тръгна към другото като му извика
- Бягай!!! - И тримата започнаха да бягат из дърветата... МОмичето забеляза едно дърво чиято корона бе много гъста.. Пейтън само им даде знак да се качат .. А след тях тя ... Тъкмо тогава горските духове се съвзеха и тръгнаха след следите им... Тя извади короната на майка си стисна я и започна да се клати като луда... Започна да моли майка си за помощ ... Тя винаги и е помагала... Надяваше да и помогне и сега... А междувременно духовете вече бяха приели своята форма...Момичето започна да се сеща за нещо ... за още един факт за тях , но може би то щеше да е безполезно.

Neror написа:: Нерор се притесни, той трябваше да мисли бързо как да спаси старчето.Той притеснено започна да се оглежа, за да види нещо, което може да му помогне да издърпа старчето от водата. Момчето видя една дебела пръчка и реши да я подаде на старчето за да го издърпа.Нерор каза:
Старче бързо хвани тази пръчка, за да те издърпам.

Но пръчката бе къса,дали Нерор имаше смелост да навлезе в началото на водите,рискувайки собствения си живот за непознат?До сега бе доказал,че е благороден,че се отзовава на молбата на хората и че креативното мислене му се отдава.Всичко бе въпрос на логика,сега дали Нерор щеше да измисли,как ще е добре да постъпи правилно?

Нерор навлезе в началото на водите, без да се страхува, защтото той можеше да плува добре, но беше притеснен, защото нещото което дърпаше старчето надолу можеше да започне и него да дърпа. Момчето се хвана за брега, за да не потъне като е във водата и се протягаше колкото може и каза:
-Старче, опитай се да хванеш пръчката, аз ще те издърпам !!

Водата се разбушува, но не чак толкова много за да отнесе Нерор и старият човечец. Момчето не издържаше и пръстите му се отпускаха един по един. С последни сили човечеца се хвана за пръчката и се хвана здраво за ръката на момчето. Той успя да се изкачи по тази малка стена която оформяше коритото на реката. След като двамата се спасиха и двамата бяха задъхани и много уморени! Сега трябваше да се стоплят някъде за да оживеят! Може би тук беше мястото за Казе магия!

Нерор реши, да използва казе магия.Нерор знаеше, че не е много добър, но все пак реши да рискува и да опита.
Нерор започна да се концентрира да направи казе магия за топъл вятър да стопли старецът и себе си.

fuck_you написа:: Кръвта от прободеният мъж бликна изпод краката ми и се впи в земята. Обърках се.. Нали той беше лошият, а аз го бях убила! Нали?! Следотърсачът ми обаче не ръмжеше в неопределена посока, а към съвсем определен човек. Малкото момче.. нима беше способно.. До сега не бих си и помислила! Застанах закрилнически пред преследвача и казах
-Съжалявам, но той не обича непознати.. - като при изричането на изречението, съвсем хлднокръвно извадих камата от челото на убития.

П.П. Извинявай скъпи Влад, повече няма да правя така!

Момченцето се усмихна дружелюбно и каза:
- Ми нека се запознаем. Аз съм Кевин. - представи се детето. - А камата, която държите е сестра ми - Мелис.
Камата в ръцете на момичето всякаш завибрира и Елизабет видя, че оръжието не е от нейните. Ситуацията ставаше все по-странна.
- С нея се пазим от лоши хора. Ти лош човек ли си? - попита я момчето.

/Няма нужда да се извиняваш. Smile

/

... написа:: Момичето се почуства още по замаяно .. сякаш и бяха дали приспивателно .. Хвана се за главата. И се опита да си спомни . В семейната й билиотека пишеше за различни същества.. Пишеше и много за горските духове ... Но имаше много видове. Нямаше много време.. Скоро сигоро нямаше да може да мисли трезво.. Единственото което и оставаше е да опита да си спомни всичко за тях и да спаси себе си и двете момчета . Започна да мисли още по усърдно ... Но едва чуваше собствените си мисли...Първо се сети за Мусаил.. Но това не бе възможно...После се сети за Вуду .. Но те бяха добри духове а освен това бяха кукли..Апък и вуду бяха просто духове .. А тя искаше да се сети за определен вид Горски духове. Главата й бе пълна с толкова ненужна информация ... Неможеше да се сети точно за този вид пред нея. А времето и изтичаше ...
* Самовилите ... Неее те са жени .АПък и доколкото знам не правят така.. подяволите сети сееее* Каза си момичето и вече се удряше по главата.. Изведнъж нещо и прищтракна ...
* не номоже да бъде* Каза си тя и се усмихна ... Неможеше да повярва.. Разгледа децата още веднъж..
* Да това е* ... Освен ,че приемаха формата на деца - използваха невинните им гласчета.. Този вид духове бяха изключително зли и коварни ... използваха и прикритие на животни ..растения но най често използваха вода. Те бяха направени от вода . И най-интересното беше ,че те можеха да бъдат убити само от вода. Те слагаха някаква отрова в най различки неща.. Така прикриваха следите си ,примамваха жертвите си и ги ловяха.После влизаха в ума на жертвата и слагаха отрова в нея за да стане като тях... Ако някой научи тайната им и се изправи срещу тях те стават безилни и отровата се отделя.. В този случай от водата. Трябваше да избистри умът си... Което нямаше да е много лесно защото не чуваше собствените си мисли правилно. Те влизаха в ума на жертвата и разбъркваха мислите им..Нямаше нужда да говори. Те вече знаеха че тя знае какви са те... Събраха се един до друг и отровата някак се прибра в тях... както от водата така и от двете момчета ... ... Можеше да се движи и бе свободна да мсли свободно ... Пое си въздух... Тя беше добър плувец. Започна да плува към момчето... Бързо го хвана и го изкара извън реката ... Те мразеха да губят и скоро щяха да се съвземат.. Но момичето така и не се сети как да ги убие ... Сега се сети че те можеха да се движат свободно... Единственото което се сети бе да бягат и по пътя да се сети как... хвана момченцето за ръка и тръгна към другото като му извика
- Бягай!!! - И тримата започнаха да бягат из дърветата... МОмичето забеляза едно дърво чиято корона бе много гъста.. Пейтън само им даде знак да се качат .. А след тях тя ... Тъкмо тогава горските духове се съвзеха и тръгнаха след следите им... Тя извади короната на майка си стисна я и започна да се клати като луда... Започна да моли майка си за помощ ... Тя винаги и е помагала... Надяваше да и помогне и сега... А междувременно духовете вече бяха приели своята форма...Момичето започна да се сеща за нещо ... за още един факт за тях , но може би то щеше да е безполезно.

Горските духове бавно, но сигурно заобграждаха момичето. Черните им очи бяха впити в Пейтън и момичето усети как постепенно съзнанието й се замъглява и волята й да се бори изчезва.
- Използват Дух магия! - извика от короната на дървото по-голямото момче, което явно чак сега се беше осъзнало. Той скочи от клона, на който стоеше и се приземи до Пейтън като застана между нея и съществата. Държеше в ръката си малкия нож, с който беше оформял дървената миниатура по-рано.

/Пейтън, твоята специалност е Дух - опитай се да им се противопоставиш по някакъв начин. Според начина, по който е написан поста ти ще зависи успеха ти. Smile

/

Мигновенно изпуснах камата, а изражението ми изглеждаше толкова объркано, че вече нямаше на къде. Погледнах момченцето, после камата, след което пак погледнах към детето. Вълкът ми ръмжеше озлобено към момченцето а камата продължаваше да трепери на земята. Какво ставаше?!
-Не съм, но се съмнявам за вас.. - казах несигурно - Защо убихте този човек, какво ви беше направил? - попитах, като превъпроса изгладих перфектното си лице и извадих ножът, който беше прикачен към нашийника на преследвача ми. Бях го оставила там за всеки случай.. Отпуснах се сякаш нямаше смисъл да се стягам, но вътрешна бях готова да се защитя веднага
-И как така това е сестра ти?! - попитах хладнокръвно, като очите ми в същия момент просветнаха в тъмното.

- Аз и тя сме оръжия. Оръжия, използвани от асасини. Но ние самите също сме асасини. Подложени сме на постоянни гонения, заради това, което сме. Този мъж, който кака уби беше просто ловец, който не заслужаваше да е жив. Може и да е имал семейство и децата му да го чакат у тях, но не ми пука. Който ни се противопостави умира. Ти...ти какво мислиш за това, което сме? Искаш ли да ни убиеш или да ни притежаваш? Отговори ми честно.

Значи това бяха тези двамата, детето и камата му.. сестра ми. Премигнах няколко пъти и ги огледах хубаво. Те.. Асасини?! Момчето изглеждаше толкова мило..
Нищо.. Все още трябваше да стоя нащрек, асасини или не тези двамата бяха опасни и не бих искала да ги имам в себе си.
-Естествено, че не! - отговорих съвсем искрено и това пролича в пискливият ми, звънлив тон. - Няма нито да ви преследвам, нито да ви искам, можете да си вървите спокойно.. - казах предпазливо. В същият момент се замислих, как това дете може да бъде асасин. Изглеждаше така слабо и малко, а да бъде хладнокръвен убиец?! Зачаках предстоящите действия..

- Вярно? - момченцето се зарадва и започна да подскача около Елизабет и вълка й, който продължаваше да ръмжи недоверчиво. - Радвам се, че не трябва да те убия какичке! Но преди да си тръгнеш, ще те попитам едно последно нещо. Защо избра да бъдеш асасин?
Камата от земята се беше озовала в ръцете на момченцето и то я галеше с пръстите си. В жеста му имаше нещо адски нетипично.

Все още не свалях гарда си. Това момче имаше нещо странно в себе си, в жестовете и в погледа си. Поех въздух и му отговорих
-Избрах да бъда асасин, защото винаги съм искала да се науча да се бия добре, да мога да използвам сенките като оръжие сруще противника, да мога да се сливам с тъмнината и да изненадвам. В същност като се замисля, често ми доставя удоволствие като убия и най-малкото нещо, може би ми е в кръвта.. Не знам.. - отговорих простичко и разбираемо, като се подсмихнах леко, но все още раздразнението от предстоящето ме глождеше отвътре. Цялото ми тяло настръхна в очакване, вятърът се впиваше в косата ми и я дърпаше назад, карайки я да изглежда като водопад. Тъмносините ми очи изглеждаха по-светли на фона на мракът. Нетърпението ме изгаряше.

Момченцето я гледаше мълчаливо и със сериозно изражение и накрая каза:
- Е, по-точен отговор не съм чувал досега. Някои искат да следват пътя на асасините заради лична изгода или за отмъщение...Но ти...Е, ти изглежда просто харесваш това, което правиш.
След тези думи пейзажът се размаза и Елизабет се озова отново в Главната зала, където Хав я чакаше. Той й подаде една черна кожена гривна със странен знак на нея и каза:
- Това ще те отличава като асасин и само с него ще можеш да се разхождаш свободно из Мрачните зали, където ще се проведе обучението ти. Поздравления за успешното изпитание.

/Вече официално си приета в Академията и получаваш 3 Атака като бонус./

-Благодаря за всичко.. - казах и си сложих гливната на ръката. Толкова много се зарадвах, усмивката ми грейна по лицето ми и цялата засиях. Метнах се на вратът на обучаващият и го стиснах много силно. След няколко секунди го пуснах и пак казах
-Мерси, мерси... Мерсии!! - после се затичах навън.

Момичето се паникьоса..Все едно беше в филм на ужасите .. незнаеше какво да прави.. По точно знаеше какво да направи но незнаеше как да го направи ... Момичето се сети за нещо.. Прибра коронката. Павно слезна на пред дървото и се хвана за главата.. Още незнаеше как ще стане това което си бе наумила , но знаеше само едно .. Имаше само един опит ... Момичето присви очи ... Главата и започна много да я боли .. Сякаш бе болна от треска.. Не че го бе изживявала но бе чувала че е нещо подобно. Още се чудеше какво да прави.. Тези адски същества приближаваха а нямше връщане назад..Тя отвори широко очи.. Изпъна ръцете си и сви дланите си в юмруци.. Очите й станаха по-червени от когато и да било.. Незнаеше от къде идва тази решителност.Бе толкова уплашена.. Имаше чуството че сърчицето и ще изкочи.. Но не искаше да се предава... Не обичаше да губи.. Майка и я бе учила на кураж но така и тя не успя да го усвой докрай.. Винаги се отказваше толкова лесно .. Предаваше се .. Но този път бе решила да довършиз апочнатото ..Независимо дали щеше да успее или не.. Правеше го за майка си .. която така и така не видя момичето да се изправя срещу страховете си и спорде нея(според Пейтън .. малко несвързано стана ...) майка й винаги оставаше крайно разочарована от нея.. А и вмомента не бе сама... Ако не успееше двете момчета също щяха да се погубят.. Изведнъж тя отпусна ръцете си ... лицето и придоби отново онзи растревожен поглед и погледна едното момче... отново се запита ...
* Ами ако не успея* ... С крайченцето на окото си тя забеляза че един от горските духове се опитва да стигне до малкото момче..
- Не .. оставете ги намира- Проплака тя и отново възвърна сериозния си поглед.. Усети парене в гърдите.. А болката в главата и малко намаля .. Незнаеше какво става .. Ами ако те вече я бяха победили ... Ако краят на тази битка ..ако можеше да се нарече така се знаеше точно от началото и тя бе хвърлила себе си и двете момчета в лапите на тези грозни същества... Обрекла ги да изпитат същата болка от преди ..Ръчкайки с ножче пресните им рани ... Всякакви подобни мисли мъчеха момичето ,но тя остана все така решителна очаквайки послетсвията от постъпките си ...
/Пиша пълни глупости .. моля не ми се карайте...

» Залата на Провала
» Залата на Преминаването
» Залата за разпити
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения