Залата със приемни изпитания

- Ъх, да, разбира се. - но преди да го прегърне попита: - Но ти какво правиш тук? Кога успя да дойдеш, защо идваш?
Макар и да беше млад и наивен, Фейд намириса нещо гнило тук. Все пак нямаше намерения да използва оръжие срещу собствения си баща, но леко се отдръпна назад и стана от камъка, на който беше седнал. Младежа беше само три четвърти на височината на баща си. И всичко беше твърде реално за илюзия - Фейд нямаше много опит с магията и илюзията, както и с такъв вид изпитание. Какво ли щеше да е изпитанието - да видят дали ще убие собствения си баща? Да, и това мина през главата на младия, защото се досети, че ще има нещо подобно. Но младите често и грешат.

Изглеждаше, че колкото и бърз да е Грей нямаше как да стигна при нея на време. Хванала жилестите му ръце, които се бяха впили във врата й Аликс постепенно започна да се отпуска. Всякаш умираше. Бавно отпусна ръцете си, които беше здраво скопчила в неговите. Дъхът и вече наистина я напускаше. Отпусна плавно ръцете си, които вече висяха безжизнени. Изглеждайки като дроб Аликс изведнъж се стегна до толкова, колкото и позволяваше тялото. Камите бяха поставени на подходящо и лесно достижимо място още когато бяхаше от момичето. Без да се замисля два пъти Аликс заби и двете ками, с които разполагаше в ръцете на жилавия старец. Той я пусна. Аликс със всичката си останала сила го ритна между краката. Пенясал, ръмжащ и задухан Грей скочи на стареца, отвори устата си и показа огромните си зъби, които бяха на път да се вкопчат в него, за да разкъсат всичко. Аликс се обърна и видя, че се намираше близо до едно градче. Тя тръгна да тича натам, знаеше, че ако Грей го убие ще и донесе някой крайник за доказателство. "Не умирай, Грей. - помисли си тя и се затича със всички сили към града. Там щеше да има повече възможни сгради, които да се използват за прекритие, за разлика от този пуст път.

Фейд Лур написа:

- Ъх, да, разбира се. - но преди да го прегърне попита: - Но ти какво правиш тук? Кога успя да дойдеш, защо идваш?
Макар и да беше млад и наивен, Фейд намириса нещо гнило тук. Все пак нямаше намерения да използва оръжие срещу собствения си баща, но леко се отдръпна назад и стана от камъка, на който беше седнал. Младежа беше само три четвърти на височината на баща си. И всичко беше твърде реално за илюзия - Фейд нямаше много опит с магията и илюзията, както и с такъв вид изпитание. Какво ли щеше да е изпитанието - да видят дали ще убие собствения си баща? Да, и това мина през главата на младия, защото се досети, че ще има нещо подобно. Но младите често и грешат.

-Това ще разбереш в следващия живот . /каза мъжът при което от ляво и от дясно хвърчаха две огнени стрели а пред Фейд се беше затичал мъжът стиснал една катана който всъщност небеше баща му а беше Пиро маг който има опит и като ассассин .

Кандидат-рейнджъра беше изправен. Не знаеше какво причиняват магиите, но бързо си го представи, затова не направи опит да клекне и да остави стрелите да инат над него. Отдръпна се с две бързи крачки назад и се опита да не падне - например да се спъне в нещо. Между тях имаше цял камък, на който седеше Фейд, и това му даде време да измъкне ловджийската си кама.
- Хайде да те пробвам. - докато го казваше започна да си представя как избягва всички възможни действия на магъосника.
Иначе Фейд изчака на мястото си.

Фейд Лур написа:

Кандидат-рейнджъра беше изправен. Не знаеше какво причиняват магиите, но бързо си го представи, затова не направи опит да клекне и да остави стрелите да инат над него. Отдръпна се с две бързи крачки назад и се опита да не падне - например да се спъне в нещо. Между тях имаше цял камък, на който седеше Фейд, и това му даде време да измъкне ловджийската си кама.
- Хайде да те пробвам. - докато го казваше започна да си представя как избягва всички възможни действия на магъосника.
Иначе Фейд изчака на мястото си.

Фейд почти избяга от стрелите но една от тях откъсна един от пръстите на ръката му а Пиро магът явно се приготвяше да направи някаква силна магия това беше моментът в който Фейд трябваше да атакува .


/Опиши какво правиш/

Фейд също се приготвяше да изпълни нещо силно. Беше хванал камата за острието и беше вдигнал ръката си зад врата си. Събираше цялата енергия, която петнадесетгодишното му тяло предлагаше. Извика от болка и от ужас, когато видя, че пръста му го няма. Това го накара да стегне мускулите си, но не го забави. Ръката му изфистя във въздуха странично и отпусна камата да се завърти и да свърши работата си. Метна камата със всички сили, което я накара да се завърти и по-бързо и да има по-голям шанс да удари магъосника. За съжаление ловджийското му куче Шаро не беше тук да разкъса жалкия магъосник, като див заек.

Фейд Лур написа:

Фейд също се приготвяше да изпълни нещо силно. Беше хванал камата за острието и беше вдигнал ръката си зад врата си. Събираше цялата енергия, която петнадесетгодишното му тяло предлагаше. Извика от болка и от ужас, когато видя, че пръста му го няма. Това го накара да стегне мускулите си, но не го забави. Ръката му изфистя във въздуха странично и отпусна камата да се завърти и да свърши работата си. Метна камата със всички сили, което я накара да се завърти и по-бързо и да има по-голям шанс да удари магъосника. За съжаление ловджийското му куче Шаро не беше тук да разкъса жалкия магъосник, като див заек.

Камата се заби в челото на магиосникът и той умря . Всичко пак стана черно и тъмно зад Фейд се отвори врата . След като Фейд мина през нея видя Майсторката си която му каза .
-Браво премина испитанието си вече си ученик на Академията можеш да отидеш в Спалните помещения и да си починеш ще се видим утре в Дивата Обител .

Фейд се обърка. Всичко стана много бързо. Погледна да види дали пръста му е на мястото си. Зарадва се, когато чу че е минал изпитанието.
- Благодаря. - каза без да знае защо благодари.
Фейд изчезна в мрака към спалните помещения.

/само ми кажи имам ли пръст?/

Сурай последва старецът и се озова в голяма зала,още по голяма от предишната.

-Виж тази врата Сурай там е твоето испитание мини през нея .


/Опиши какво виждаш от другата страна на врата/

Сурай отвори вратата.От другата й страна видя огромен каньон.Той се запъти към него но внезапно чу силен смях.Сурай се обърна и видя двама мъже с маски на лицата и коне с брония.Те имаха странни на вид мечове.
-Поредният новак!-каза по-едрият
-К-к-кои сте вие?-страхливо попита Сурай
-Въпросът е кой си ти!-и те извадиха оръжията си и подкараха конете си към Сурай.


П.П.-Може ли да измислям имена?!?

SoundExplosion написа:

Сурай отвори вратата.От другата й страна видя огромен каньон.Той се запъти към него но внезапно чу силен смях.Сурай се обърна и видя двама мъже с маски на лицата и мотори.Те имаха странни оръжия.
-Поредният новак!-каза по-едрият
-К-к-кои сте вие?-страхливо попита Сурай
-Въпросът е кой си ти!-и те извадиха оръжията си и подкараха моторите си към Сурай.


П.П.-Може ли да измислям имена?!?

Двамата мъже извадиха мечове и се засилиха с конете си да атакувят Сурай .


/Опиши атаката си . Хората нямат Мотори да несме в някъв напреднал свят ние сме в древноста където магията и мечовете владеят света ще те помоля да си едитнеш поста и да замеениш моторите с коне/

/Ем мерси...спомням си че във Final Fantasy 7 имаше и за т'ва/

Хората се засилиха към Сурай още повече а той тръгна да бяга.Но за жалост нямаше къде да избяга.Едва на няколко метра зад него беше огромният каньон а пред него бях хората.
-Ами сега-замисли се Сурай.
-Няма къде да ходиш!-Каза единият от мъжете
Мъжете замахнаха към Сурай но той се промуши под тях и затича със всички сили.

Аликс я погледна с кръвожаден поглед. Грей. Не може така. Клечката й бе драсната. Тя имаше само 4 стрели в себе си. Каква голяма глупост от нейна страна да вземе само 4 за изпит в Академията. Нямаше избор. Тръгна да бяга докато измисли нещо без да похабява излишно стрелите си. Точно тогава го видя. Мъж. Влизаше в една малка гостилница. Имаше катана. Точно каквото й трябваше в този момент. Върна лъкът на гърба си. Изглеждаше някак странно, разсеяно. Аликс влезе по него, мъжът тъкмо беше седнал и момичето, което беше сервитьорка му взимаше поръчката. Тя изтича към него запъхтяна, измаломощена, падна в скута му и обви ръцете си около вратът му. С запъхтян, отчаян, омаломощен, но секси глас извика:
- Моля Ви, г-не, спасете ме. Тя... Тя ме гони... По-силна е от мен.. Въпреки че го знаех пак й плеснах шамар. Не може да казва, че Вайл е добър. Моля Ви. - сгуши се тя в гърдите му.
Аликс огледа мъжът. Беше младо момче, едва ли много по-голям от нея. Лицето му беше някак обикновено, а очите му - невероятни и ярко сини, красива черна коса.
Ако планът на Аликс проработеше, то определено 4-те стрели, с които разполагаше щяха да са й напъкно достатъчни. Защо тя не беше стреляла по момиченцето още там? Имайки впредвид, че Грей не беше изобщо малка и лека котка, тя безпроблемно го беше довлякла до селището.

SoundExplosion написа:

/Ем мерси...спомням си че във Final Fantasy 7 имаше и за т'ва/

Хората се засилиха към Сурай още повече а той тръгна да бяга.Но за жалост нямаше къде да избяга.Едва на няколко метра зад него беше огромният каньон а пред него бях хората.
-Ами сега-замисли се Сурай.
-Няма къде да ходиш!-Каза единият от мъжете
Мъжете замахнаха към Сурай но той се промуши под тях и затича със всички сили.

Единия от хората обаче имаше познания в казе магията и направи острие от вятър което запрати по Сурай и откъсна един пръстите на Сурай . Мажете обърнаха конете и продължиха да гонят Сурай .



/Опиши атаката си . ако тоя път нея опишеш ще умреш там/

Сурай носеше мечът на своя учител и го извади.Мъжете точно бяха стигнали пред него и той замахна с меча.Сурай отсече само юздиде на конете им.Те слезнаха и започнаха дуел със Сурай.Мъжете блъснаха Сурай в един огромен камък.Сурай не можеше да ги надвие но се сети за камъка над главата си.Той се изкачи и с последни сили бутна камъка върху двамата мъже.Те бяха победени и смазани.

SoundExplosion написа:

Сурай носеше мечът на своя учител и го извади.Мъжете точно бяха стигнали пред него и той замахна с меча.Сурай отсече само юздиде на конете им.Те слезнаха и започнаха дуел със Сурай.Мъжете блъснаха Сурай в един огромен камък.Сурай не можеше да ги надвие но се сети за камъка над главата си.Той се изкачи и с последни сили бутна камъка върху двамата мъже.Те бяха победени и смазани.

Мъжете наистина бяха победени но една стрела прониза Сурай и откъсна още един от пръстите на Сурай . Явно в цялата шумотевица беше дошъл лидера на бандата който яростно се беше засилил към Сурай с юмруците си .


/Неси позволявай такова своеволие неможеш да описваш че си успял да смажеш бандитите . Остави това решение на мен а сега си опиши атаката срещу лидера на бандитите/

Лидера беше с черен костюм,ботуши и черна шапка.Той извади своя меч:
-Аста ла виста!-и тръгна към Сурай,който се опита да превърже пръста си.
Изненадващо Сурай се сети че е учил техниката на Маршалите.Той си спомни някой удари и се затича към човека.Удари лидера на бандата в една от точките на тялото му .


/Бележка на Главния разказвач: Следвай инструкциите на разказвачите. Тяхната главна цел е да се борят срещу PowerPlay-а. Когато някой ти каже да опишеш атаката си, го прави. Но остави на тях описването на резултата. В противен случай лесно би настъпила анархия и дори Новак от Академията би могъл да смаже например някой Бог./

/Поста е едитнат Извинявам се отново :S /

Лидера се прализира и след още няколко удара Сурай победи лидера след което всичко стана напълно тъмно и се отвори врата . Сурай мина през нея там го чакаше неговия Майстор с думите .
-Браво мина изпитанието сега отиди си почини и от утре започваме тренировките . /С лека усмивка

[quote="Alix Duval"]Аликс я погледна с кръвожаден поглед. Грей. Не може така. Клечката й бе драсната. Тя имаше само 4 стрели в себе си. Каква голяма глупост от нейна страна да вземе само 4 за изпит в Академията. Нямаше избор. Тръгна да бяга докато измисли нещо без да похабява излишно стрелите си. Точно тогава го видя. Мъж. Влизаше в една малка гостилница. Имаше катана. Точно каквото й трябваше в този момент. Върна лъкът на гърба си. Изглеждаше някак странно, разсеяно. Аликс влезе по него, мъжът тъкмо беше седнал и момичето, което беше сервитьорка му взимаше поръчката. Тя изтича към него запъхтяна, измаломощена, падна в скута му и обви ръцете си около вратът му. С запъхтян, отчаян, омаломощен, но секси глас извика:
- Моля Ви, г-не, спасете ме. Тя... Тя ме гони... По-силна е от мен.. Въпреки че го знаех пак й плеснах шамар. Не може да казва, че Вайл е добър. Моля Ви. - сгуши се тя в гърдите му.
Аликс огледа мъжът. Беше младо момче, едва ли много по-голям от нея. Лицето му беше някак обикновено, а очите му - невероятни и ярко сини, красива черна коса.
Ако планът на Аликс проработеше, то определено 4-те стрели, с които разполагаше щяха да са й напъкно достатъчни. Защо тя не беше стреляла по момиченцето още там? Имайки впредвид, че Грей не беше изобщо малка и лека котка, тя безпроблемно го беше довлякла до селището.[quote]

Синеокият мъж повдигна сурово вежди. Подхвана Аликс през кръста с голямата си, мазолеста ръка и я изпраяи на крака.
- Проблемът си е твой, миличка - каза той шляпвайки я шумно по дупето.
Аликс видя, че непознатият няма намерение да се меси в найните неприятности. Явно кавалерството беше мъртво по тези земи. Момиченцето стоеше на прага на кръчмата, опашката на Грей здраво стисната между малките и розови пръстчета.
-Ами сега? - гласчето и прозвуча звънливо и весело.
Аликс се оледа. От кръчмата нямаше и помен. Стаята, в която бе влязла в началто на изпитанието отново я заобикаляше. Навсякъде около нея само камък, мрак и влага. Грей проснат в безсъзнание, отказваше да приеме, че е мъртъв, а отвтратителното момичесе все още се хилеше налудничаво през 100те остриета, които и служеха за зъби.

- Добре. Добре. - каза тя с тежък глас.
Алиск отиде до Грей, клекна до него, погали го - всякаш се прощаваше с него. Тя се изправи, свали лъка си.
- Ела ме хвани.
Аликс застана в центъра на стаята. Малкото зверче излезе от стената и се впусна към нея, жадно скърцаше със зъби. Проклето малко същество. Аликс твърдо беше решена да му види сметката. С бързо движение извади една от 4-те стрели и я изстреля. Тя не олучи момиченцето, а се заби в стената. Втора стрела бе изстреляна - пак се заби в стената. Аликс се засили срещу малкия звяр, прескочи го, стъпи първо на първата стела и отскочи към втората, от втората към тавана. Стрелите на които беше стъплвала вече бяха щупени. Аликс затвори дясното си око и се прицели. Още от малка имаше проблеми с него, за това лявото и беше много по-сило. С бързи движения изстреля двете си стрели към гърба на момичето. Едната беше насочена към сърцето й, а другата към главата й.

Падайки надолу Аликс изобщо не се изненада. Очакваше някакво специално умение, което да попречи на атаката й. Но тя имаше резервен план. Винаги правеше такъв. Аликс падна на земята и се завъртя на кълбо към взимайки счупената част, от стрелите, които беше срошила при отскока си. Те бяха това, което се наричаше резервния й план. При отскока тя ги бе отчупила само от металната глава й под специален ъгъл. Сега държеното им тяло беше в ръцете й, а краищата им бяха остри и назъбено. Аликс скочи върху момичето като го повали на земята и с цялата си сила засили остатъка от стрелите ги - едната към сърцето, другата към челото.