Залата със приемни изпитания

Момчето видя че закъсня, затова вместо да преобмисля допълнително нещата, се напрегна да претича разтоянието между двамата по-бързо и да забие ножа в ребрата му използвайки шока, който в момента е обвзел нападателя от внезапното виждане на момчето, което всички търсеха.

The member 'Араши' has done the following action : Зарче

'Въпрос на късмет' :
Залата със приемни изпитания - Page 5 De3

Ножът потъна в плътта на мъжът и той разшири очи в неверие.
- Ах, ти малък... - това бяха последните му думи преди да се срине на прашния под. Жената, която беше вързана на стола каза:
- Благодаря, че спаси живота ми, но сега трябва да бягаш! Те търсят теб!
След тези думи Араши видя как пейзажът пред очите му се размазва и пак се озова в Главната зала, където го чакаше момичето, което го беше опътило в началото.
- Справи се, значи? Поздравления. Сега ако искаш можеш да отидеш да си починеш в момчешките спални помещения или направо да се отправиш към тренировки в Пътеките на война.
/Изпитанието ти приключи. По принцип естеството му беше да прецени дали би изоставил човек в беда, за да отмъстиш за миналото си. Или нещо от сорта. xD Получаваш бонус от 2 Атака и 1 Защита и вече официално си ученик в Академията./

Фейт се позамисли и каза:
-Ае приятелят ти умря готово ето ти една жертва за боговете-през това време докато говореха змията вече бе изчезнала и се бе появила до кракът на противника тя го захапа.След това бързо навлезе навътре в джунглата не след дълго змията се появи на ръката й отново

Русото момче доста объркано погледна, но после фокосира че се е върнал в залата където бе посрещнат от момичето.
-Аа? май ще си почина.
Чувстваше се все едно събуден от сън, колкото и да му говориш, витаеше във въздуха. След което се запъти в неизвестна посока извън залата. Тъй като още небе опознал академията, щеше да се наложи да поразпита наоколу.

Фейт написа:: Фейт се позамисли и каза:
-Ае приятелят ти умря готово ето ти една жертва за боговете-през това време докато говореха змията вече бе изчезнала и се бе появила до кракът на противника тя го захапа.След това бързо навлезе навътре в джунглата не след дълго змията се появи на ръката й отново

Мъжът продължи да се усмихва, докато се наведе, седна на земята с кръстосани крака и изсмука отровата от крака си, като я плювна настрана.
- Значи ще играем грубо. - каза той с престорена тъга. - Грешка беше да използваш отрова срещу мен, все пак съм асасин, отровите са ми специалност. Както и противоотровите.
И както си седеше там, той всякаш просто се сля с близката сянка, хвърляна от дървото, на което беше завързано момичето. А то започна да издава задавени звуци и да се бори с въжетатата. В сините й невинни очи се четеше тъга.

/Можеш да:
1. Се опиташ да освободиш момичето, докато асасина го няма.
2. Се скриеш и да огледаш мястото. Може би асасина те е подтиквал да влезеш в капан, докато се опиташ да освободиш момичето./

Змията от ръката на момичето изчезна а тя хвърли едно малко но много остро ножче по въжето това й беше джобното ножче което се намираше в панталоните то скъса въжето а Фейт се избега в гората като бързо съставаше план в главата си змията й се появи и се покачи на ръкатай нещо й каза в ухото като изсъска момичето кимна с глава и седеше тав където си беше скрила и продължи да си прави мисленно плана

Фейт усети как някой зад нея я сграбчва, а една ръка запушва устата й.
- Чакай малко, момиче. - беше гласа на асасина. - Няма нужда да бързаш. Вече освободи момичето, а аз нямам намерение да я хващам отново или пък да я убивам...Но за теб мога да си помисля. Зависи от отговора на този мой въпрос - Защо спаси това момиче, което дори не познаваш?
Той отпусна ръката си и позволи на Фейт да говори, но момичето усещаше как под лявата й плешка се е притиснала една кама, готова да се забие в сърцето й.

/Просто отговори и от това ще зависи успеха или провала на изпитанието./

Фейт каза:
-Защото.....нямате право да решавате кой да умира и кой да живее сички сме човешки същества заслужава ме да живем по един или друг начин!ка ще да има хиляда богова ако ти кажат да убиеш дъщеряси не би го направил

Острието се отдалечи от гърба й и мъжът каза:
- Странно е да видя, че все още има хора, които мислят по този начин. Наистинна странно.
И с тези думи асасина отново се скри в сенките, а пейзажът пред очите на момичето се размаза и тя се озова отново в Главната зала.

/Фейт, вече си официално приета в Академията и получаваш бонус от 2 Атака и 1 Защита. Сега можеш да отидеш и да си вземеш ключ за спалните помещения на момичетата от домоуправителката там, или може направо да отидеш в Доджото, където ще се провежда обучението ти./

Фейт се огледа погледна Коуди и си тръгнаха

Пейтън потръпна ... Протегна ръка за да отвори вратата . Плахо натисна дръжката. Щом помръдна тя чу нещо.Чуваше се чупуртене на река . Знаеше че е река . Тя обичаше водата и можеше да различи този звук навсякаде ..тя се приближи.. Пред нея се разкри чудна гледка.
Слънцето грееше ярко..Нямаше нито едно облаче. Небето бе светло синьо. Водата бе бистра а на дъното имаше камъчета . Там се плискаха деца. Беше толкова хубаво. изведнъж задуха прохладен ветрец който полуваше клоните на дърветата.. Птиците пееха , а тяхните чудни глъсчета се смесваха с сладкия смях на децата .Изведнъж се появи някакво куче .. явно познаваше децата защото те започнаха да си игарят с него . Кучето вадеше камъни а децата му ги хвърляха в водата . Пейтън се усмихна ... изглеждаше толквоа забавно ..

- Защо не се присъидиниш към тях? - попита я един момчешки глас до нея. Не беше забеляза момчето до себе си. То беше средно високо, с чуплива червена коса и светло-сини очи. Изглеждаше на нейните години или малко по-голям и се беше излегнал под едно дърво. В ръцете си държеше една дървена фигурка и от време на време я дялкаше с едно ножче. - Водата е приятно топла и в същото време прохладна. Наистина освежаваща.
Няколко пръски докоснаха лицето на момичето, когато кучето излезе от реката и започна да изтръсква интензивно козината си от водата, напръсквайки всичко и всички около себе си.

Момичето се усмихна и погледна към реката . В нея се появи някакво чуство .. Небеше сигорна какво поточно е .. Не бе чуствала подобно нещо от години .. От когато бе малка. радост и тъга..беше странно...Чустваше се сякаш някой и е взел близалката, едновременно с това се чустваше изключително щастлива . Тази атмосвера я успокояваше..Караше я да се усмихне . Избърса лицето си и погледна момчето
- Ами ... не искам да им преча .. аз само ще им разваля играта-Каза тя и леко присви устни

Преминах вратата и се озовах посредата на тъмна и мрачна гора. Някъде из дърветата виеха вълци, но не се притеснявах. Моят следотърсач също беше с мен и рязчетах на него за това да ме опази от вълците. Огледах се, дърветата бяха високи, сянките големи и тъмни. Бяха идеални за прикритие. Огледах се, но не видях никой, това не означаваше че нямаше и го знаех. Заслушах се отвъд воя на вълците - отново нищо..

... написа:: Момичето се усмихна и погледна към реката . В нея се появи някакво чуство .. Небеше сигорна какво поточно е .. Не бе чуствала подобно нещо от години .. От когато бе малка. радост и тъга..беше странно...Чустваше се сякаш някой и е взел близалката, едновременно с това се чустваше изключително щастлива . Тази атмосвера я успокояваше..Караше я да се усмихне . Избърса лицето си и погледна момчето
- Ами ... не искам да им преча .. аз само ще им разваля играта-Каза тя и леко присви устни

- Едва ли, те ще се зарадват, ако се присъидиниш към тях, нали? - последната дума беше казана по-силно за я чуят децата, а те заподскачаха и завикаха: "Даа! Даа!"
- Ето. - засмя се момчето.
Едно от децата обаче привлече погледа на Пейтън. То седеше и гледаше към нея втренчено, не викаше нищо и видимо не се забавляваше, а само я гледаше. С нещо като стаена надежда в погледа си.
- Хайде, влез при тях, много е забавно, казвам ти. - пак я подтикна момчето под дървото, продължавайки да се усмихва...
Имаше нещо странно в цялата тази история.

fuck_you написа:: Преминах вратата и се озовах посредата на тъмна и мрачна гора. Някъде из дърветата виеха вълци, но не се притеснявах. Моят следотърсач също беше с мен и рязчетах на него за това да ме опази от вълците. Огледах се, дърветата бяха високи, сянките големи и тъмни. Бяха идеални за прикритие. Огледах се, но не видях никой, това не означаваше че нямаше и го знаех. Заслушах се отвъд воя на вълците - отново нищо..

Под краката й имаше килим от нападали листа. Около нея се простираха мрачни дървета, чиито клони се протягаха към момичето, като кокалести ръце на чудовища. Тишината, нарушавана единствено от вълчия вой в далечината, и зова на някоя нощна граблива птица, беше стряскащ. В атмосферата витаеше усещането за опасност.
От близките храсти се чу звук, все едно някой се беше опитал да се прикрие до момента, но без да иска се беше издал. А от отсрещната страна на същия този храст, някъде измежду дърветата се чу счупване на паднал клон. Някой го беше настъпил.

/Избери какво да правиш. Има 4 избора.
1. Да отидеш да видиш какво има зад храста.
2. Да отидеш да видиш кой е настъпил клон.
3. Да седиш между двете и да чакаш безстрашно.
4. Да се скриеш някъде и да дебнеш в сенките./

Момичето погледна момченцето .. малко я плашеше ... Не обичаше да я гледат така .. Побиха я тръпки .. Присви очи за да го види по добре ..Знаеше че има нещо странно . Беше я страх но любопитството надделяваше ... искаше да разбере какво става. Огледа внимателно терена като започна от дървото .. Момичето не се хвалеше с много голяма наблюдателност. Още от малка беше така .. Винаги пропускаше най-важното .. винаги нещо я расейваше .. Момичето тръгна с бавна крачка към децата ... Когато стига до реката не влезна а седна малко по-далеч от нея като отново погледна момченцето.. Загледа се в водата ... Нещо я поттикваше да я поогледа по-отблизо . Чустваше се странно .. Все едно я хипнотизираше.. Никога не бе се чуствала толкова притеснена край вода .. Тя я обожаваше .. чустваше се в свой води .. Но сега ..Но сега се чустваше някак притеснена ... растърси глава и отново загледа момчето

Големите и плътни сянки на дърветата прилагаха перфектно прикритие. Отстъпих няколко крачки назад и гъвкавато ми тяло се сля със тъмнината. Дебнеше опастност, която трябваше да преодолея, но каква ли беше тя, или може би бяха две. Вълка ми преследвач с не по малка ловкост от моята, също се покри между сенките на дърветата и зачака да разбере какви са източниците на звукът.

... написа:: Момичето погледна момченцето .. малко я плашеше ... Не обичаше да я гледат така .. Побиха я тръпки .. Присви очи за да го види по добре ..Знаеше че има нещо странно . Беше я страх но любопитството надделяваше ... искаше да разбере какво става. Огледа внимателно терена като започна от дървото .. Момичето не се хвалеше с много голяма наблюдателност. Още от малка беше така .. Винаги пропускаше най-важното .. винаги нещо я расейваше .. Момичето тръгна с бавна крачка към децата ... Когато стига до реката не влезна а седна малко по-далеч от нея като отново погледна момченцето.. Загледа се в водата ... Нещо я поттикваше да я поогледа по-отблизо . Чустваше се странно .. Все едно я хипнотизираше.. Никога не бе се чуствала толкова притеснена край вода .. Тя я обожаваше .. чустваше се в свой води .. Но сега ..Но сега се чустваше някак притеснена ... растърси глава и отново загледа момчето

То продължи да я гледа мълчаливо, но останалите започнаха да я пръскат и да се смеят весело, като и викаха:
- Ела, какичке, ела при нас! Много е приятно! Искаме да си играем с теб!!
Кучето джафкаше и мяташе опашка, клепнало мокрите си уши назад. По-голямото момче под дървото продължаваше да си дялка изделието, а по-малкото не спираше да я гледа с някаква молба в очите. То размърда устните си и каза нещо, но Пейтън не успя да различи думите.

fuck_you написа:: Големите и плътни сянки на дърветата прилагаха перфектно прикритие. Отстъпих няколко крачки назад и гъвкавато ми тяло се сля със тъмнината. Дебнеше опастност, която трябваше да преодолея, но каква ли беше тя, или може би бяха две. Вълка ми преследвач с не по малка ловкост от моята, също се покри между сенките на дърветата и зачака да разбере какви са източниците на звукът.

Измеджу дърветата излезе една едра човешка фигура с лък в ръце. На тетивата на лъка беше положена стрела. Елизабет различи мъжките пропорции на фигурата, чието лице все още не се виждаше. От храстите се чу нов шум.
- Излез от там! - каза мъжът с лъка и от храстиет излезе едно момченце със сълзи на очите. Мъжът опъна тетивата, готов да изпрати стрелата към сърцето на жертвата всеки момент.

/Можеш да:
1. Помогнеш на момченцето, като двамата с вълка ви атакувате.
2. Се опиташ да преговаряш с мъжа и да го разпиташ какво прави.
3. Вкараш в действия някой твой план./

Момичето се напъна за да чуе какво каза ... Но така и не успя . Искаше да рзбере повече за това момченце .. Отново се втренчи във водата .. Чустваше някакво странно чуство.Питаше се какво ли искаше да каже момчето и защо ли я гледаше така ... Тя се изправи. Стисна ръцете си в юмруци и бавно започна да ходи към тях .. Сякаш я беше страх от нещо,но не знаеше от какво . Чустваше се толкова объркана ... Точно когато изпъна крак за да стъпи във реката почуства нещо и върна крака си назад .. Погледна момчето и размърда малко глава .. Чустваше се замаяна .. имаше нещо странно тук... Едновременно искаше и се боеше да разбере какво е то .. Погледна цецата който до преди малко я подтикваха да влезе при тях .. Погледна и другото момченце.. Колебливо влезна с единия крак в реката а после с другия и остана на място ... Загледа се във водата ...

Нерор отвори вратата и видя една гора. Той навлезе в гората.Започна да става мрачно и малко студено.Започнаха да се появяват облаци, но не изглеждаше, че ще вали.Той се качи на един хълм, за да разгледа от малко по високо дали има човек в гората.Той не видя никой, но когато слезе от хълма, той чу някакъв глас, но не беше сигорен какво е.

Въпреки очакванията на момчето,започна да се гърми..Скоро щеше да се развие буря и щеше да завали проливен дъжд,но имаше затишие за момента.Гласът беше дрезгав,мъжки.Говореше несвързано,странно беше някой да разбере,какво точно казва.Когато момчето слезе, скоро съзря пред себе си стар човек,не беше много стар,но на преходна възраст,около 60-тте.Гърлото му бе пресъхнало и едва говореше,затова почти нищо не му се разбираше.
-Вода..Вода..Дай вода момче..-започна да се моли старецът,явно идваше от далече и не бе спал и ял от няколко дни.

Неррор имаш 2 варианта:
да помогнеш на човека
да не му помогнеш
Избора е изцяло твой!

СЪВЕТ:За да не стане така,че пак да се вдига скандал за критиките ми,давам съвет,ако щеш се поправяй,ако не недей.
Повтаряш "той",можеш да го заместиш с името на героя си,с "момчето", с какви ли не синоними!Пишеш добре,обаче не е много изчерпателно,можеш да вмъкваш по някой ред с мисли на героя си и с мнението му за обстановката.Хубаво описваш нещата,продължавай в същия дух..

Нерор реши да помогне на човека, защото старецът изглеждаше много обезводнен. Нерор му каза:
-Последвай ме, да потърсим река или някаде където има вода. Момчето се замисли, къде ли има вода,защото от хълма не видя река или язовир или изобщо вода.Нерор реши да продължи напред с надеждата да намери вода за старецът.Хълмът не беше много висок, затова Нерор вярваше в себе си, че ще намери вода.

» Залата на Провала
» Залата на Преминаването
» Залата за разпити
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения