Залата със приемни изпитания

Шин си тръгна...

Лесли написа:: Всичко успяло, но сега дойде ред на магията!

- Добре, ала бала, концентрация, мисъл, спокоствие. - казал той и си измърморил някакво заклинанийце. То направило така, че..

Императора наистина излезнал, но истинският! Сега беше по-лесно, защото вътре сигурно имаше още много пазачи. Сега какво ли щеше да направи?

- Ако тази хитринка успее, преминаването ми е в кърпа вързано.. хехехе. - той бил 90 процента сигурен, че императорът обича да ловува лисици със другите императори и извикал : - Императоре! Императоре! В задния двор има сребърна лисица на златни точки със платинено райе посредата! Точно каквато търсите от няколко години!

Императорът го чул и започнал да...

Запътил се натам като се повдигнал и започнал да левитира. Във фигурата на Императора той можеше да забележи красивите черти на Вайл и къдравите коси на Кариен. Дали това беше тяхно дете и защо, как?! Младежът се върза в клопката, но усещаше че има малка опасност от някакъв незначителен маг. Той можеше да го манипулира съвсем спокойно. Сега Роу трябваше да чака момента за да го атакува и да разучи слабото му място за да го уцели точно там.

- Я чакай малко, това не са ли знаците на Стикс там горе?! Ако е това, което си мисля, ще бъде адски лесно да биде убит този Император.. Сега да вземем този лък на убит пазач, да се прицелим и хоп - стрелата залетяла право към петата на Императора. - Ох, моля те да има нещо замесена магия на мъртвите, моля, моля..

Но това не проработило. Сега Императора обстрелваше дърветата с огнени кълбета.

- Гадно. Е, поне лъка се връща към притежателя си - казал Роджи и хвърлил лъка на един умрял пазач. - Но тогава какви са тези знаци.. Хей, все пак стрелата е направила нещо.. имаме директен достъп до кръвта на Императора.. А кръвта е течност. А аз съм на предизвикателство за ставане на Уми маг.. Така, ако оспея да докарам тази кръв до тази бутилчица.. - той започнал да коленичи, лазейки към мястото, където падала кръвта капка по капка. Искал да направи лека отровна техника, но не бил сигурен дали някой ще го види.

Плана успял, но Роуджи имал само 2 капки кръв. След това го видяха и започнаха да го обстрелват. Императора продължи със своите магии като чертаеше Пентаграма на земната пръст. Тази Пентаграма можеше да го подсили и да призове Кариен или Вайл да се бият вместо него.

- Окей, окей, все пак.. така, трябва на корен квадратен от две капки отрвова, защото имаме две капки кръв! Добре, какъв късмет ме сполетя! Еми.. по - малко отрова наранява, повече отрова избухва, така че..

Той оставил двете капки кръв на земята точно при Пентаграмата, тя ги попила и след това оставил 4 капки отрова на същото място.

- Добре имам 8 секунди.. 1, 2, 3 - той започнал да бяга - 4, 5, 6 - той вече бил на безопасно разстояние - 7,....

Това вече успяло, но му оставали още 7 важни личности. Императора беше тежко ранен и всички се разбягаха, а Роуджоу беше преминал изпитанието. Озовал се отново в Главната зала където видял Уми Майстора.
- Поздравления! Вече си официално Уми маг в академията.

/Получаваш 2 магия и 2 атака/

- Благодаря! Радвам се че всичко свърши - казал Роу и си тръгнах, все така ухилен

Райън кимна на момичето и пристъпи към вратата. Момчето се чудеше какво ще е това изпитание за това нямаше търпение да отвори вратата. Белокосият младок пое въздух и отвори вратата. Момчето остана заслепено за момент от дневната светлина, но когато погледът му се оправи той пристъпи и премина през вратата. Намираше се на огромен площад, по който вървяха най-различни хора, тук имаше вестникарски будки за вестници и списания, също така имаше и фонтани с пейки до тях на които хората сядаха и си почиваха от скитането по пазара, имаше продавачи на плодове, зеленчуци и всякакви други работи. Райън стоеше и си мислеше какво трябва да направи сега.

Докато се оглеждаше и се чудеше кое е това място, той не усети как едно малко момиченце - джебчийче, с огромна ловкост откачи меча от гърба му и се смеси с тъплата. Когато усети липсата на тежестта на оръжието, той се обърна рязко и видя само гърба на тичащото момиче, което беше пристинало меча към гърдите си. Дрехите му бяха оръфани, а косата прашна. Но бягаше доста бързо.

/Явно ще трябва да го последваш и да си върнеш меча, освен ако не искаш да ти го откраднат за постоянно. xD/

Когато разбра, че са му откраднали меча, отначало Райън се паникьоса, после се увладя и паниката му замени с ярост. Момчето видя гърба на малката крадла и кресна след нея:
-Хей, спри! Върни ми меча!
Но с крясъци и викове нямаше да стане нищо затова момчето с всички сили се затича след малкото момиче.

Малкото момиченце се разминваше в навалицата с лекота, но Райън срещаше трудности, защото повечето хора го блъскаха. Това беше нормално, крадлата беше свикнала с територията си, за разлика от момчето. Но младият мечамайстор от време на време мяркаше фигурата й и не я изгуби. Скоро двамата излязоха от тълпата и Райън я последва в една задънена уличка. Момичето беше спряло там, с гръб към стената и гледаше уплашено към преследвача си.

Райън гонеше малкото крадливо момиченце разярен, момчето се блъскаше в хората и те го псуваха, но той не им обръщаше внимание, беше се концентрирал изцяло върху преследването на момичето. След като стигнаха до задънена улица Райън видя, че момиченцето го гледа уплашено, но младият мечемайстор все още не можеше да овладее гнева си, затова викна:
-Пипнах те малка крадлива напаст!

Момиченцето притисна леко меча го гърдите си и изведнъж "уплашеното" и лице се смени със весела усмивка. Защо? Това е обичайният въпрос, който ще дойде в главата на момчето пред нея. От страни на момичето се насъбраха трима доста силни мъже. Телослужението им беше удивително силно, само че не носеха оръжие със себе си. Все пак имаха предимство. Погледнаха момчето и попитаха
-Какво искаш от нея? - изгледаха го ядовито и зачакаха отговоря му.

/Имаш два варианта:
1. Да преговаряш с тях и да разбереш дали ще се помирят с теб и ще ти върнат оръжието.
2. Да се сбиеш с тях и да разбереш дали си по-силен.
Избора е изцяло твой : )/

-Копелета, къжете на малката крадла да ми върне оръжието! извика ядосаният Райън, който все още не можеше да овладее яроста си.

-Ти не ми изглеждаш много по-голям от нея! - каза спокойно единия от мъжете, а другият погледна към Райън с ненавист. Третият пукаше пръстите си готов всеки миг да размаже нахалното момче.
-Я се успокой! - каза първият, със страшен глас опитвайки се да го спляши. - Не е хубаво да викаш - продължи той поечително.
-А сега се махни или ще стане лошо за теб - мъжете все още се въздържаха да не нападат, въпреки ненавистта на Райън към сестра им.

/Все още имаш два избора : )/

Ако мечът беше в него Райън щеше да избере боя, но сега беше с голи ръце срещу трима едри мъже, на момчето не му оставаше избор.
-Вижте момчета, съжалявам, че Ви се развиках, просто съм нов тук и имам изпитание, дори незнам какво е и какво да правя, за това се паникьосах от това, че ми откраднаха меча, имам го от малък, подарък е от майка ми и баща ми, които не познавам! на един дъх каза момчето овладяло гнева си.

-Да не би да си мечемайсторче момче? - подсмихна се един от тях и го огледа хубаво.
-Изглеждаш ми слабичък - допълни втори, а третият още беше готов за бой. Първият хубаво огледа Райън, а после момиченцето и каза
-Ако наистина е мечемайстор, не си намерила от кой да крадеш момиченце! - и я погледна лошо.

-Все още не съм професионален мечемайстор, но се надявам някой ден да стана и да победя тиранина Вайл като освободя всички роби от неговото величие, а ако вашата сестричка ми върне меча, ще и дам няколко жълтици! (хД)

П.П> Мерси, че се занимаваш с мене фък_ю х)

Първият мъж погледна на горе, изглежда той беше най-разумният от тримата мажаги които седяха пред Райън. Той му се усмихна, изглежда беше добра душа.
-Старият ни баща беше мечемайстор, от най-добрите в легионите на Кариен! Върни му меча малката.. - заповяда той на сестра си и тя бързо изприпка и остави меча на Паркър. - Пожелавам ти да бъдеш още по-добър момче.. - каза той и изведнъж гледката пред очите на Райън отново стана огромната зала.

/Поздравления, успя с преговорите : ) Получаваш 2 атака и 1 защита./

Райън стисна меча силно в ръка и си каза на ум "Кълна се някой ден да освободя тези нещастни хора от Вайл!", след което се обърна и попита:
-А сега какво да правя?

» Залата на Провала
» Залата на Преминаването
» Залата за разпити
» 2. Стълбище към залата на ДИО
» Залата За Обучения