Залата със приемни изпитания

Май полудявах. Моите собствени творения ме биеха по главата. Ама какво беше това? Болката от раната беше неопусиемо гадна, а сега и моето изкуство ме биеше по главата. О-о, изобщо няма да се разберем така, те са от моята кръв и ще ме слушат, ако не щът ще си нарисувам гумичка и ще почна да ги трия. За какви се мислят. Разхвърлях ги наоколо, защото вече се бях изнервил, издадох няколко селски звука от типа на псувня и те се разбягаха наоколо. Бягайте, бягайте, ама няма къде да се скриете. Както и да е. Не ми бяха интересни и им обрънах гръб. Трябваше да се добера до Академията, май. Не бях сигурен, но за начало това беше мястото, на което трябва да се върна. Пък дано ме приемат. Толкова много исках да уча там и да направя нещо с живота си. Беше ми писнало да съм беден идиот, който едва да свързва с двата края. Ама и да не ме приемат в главата ми се завъртяха мисли как може да развием бизнес със Скейркроу и онова разтегливо въже. Доходен щеше да бъде, а и нямаше да се потим много - освен при издърпването на човека обратно нагоре. Щяхме да го измислим ние. Можеше да продаваме и композициите, които свивахме, сигурно доста хора щяха да се зарибят и да започнат да си купуват от нас. Въпреки всичко, не знам защо, исках да изуча някакъв майсторлък. Левъл да вдиган, скил да придобия. Не исках да си остана некадърен тип.
Както си ходих по пътя и си мислих за дребните неща от живота се спрях изненадан. Пред мен имаше нещо като табела, ама светкаше. Можеше ли да има такова нещо? Нямаше факли, как светеше тогава? Да не би да бяха вкарали някой пиро маг вътре? Едва ли, нямаше как да се побере. Явно композицията не ме беше пуснала и все още бях под магията й. Добра дивачка ще излезе. На табелата имаше една голяма стрелка, която сочеше на изток и пишеше "Магическата Академия 10 мили". Нямах избор и продължих на изток. Това бялото направо ме побъркваше, но не исках да си отварям раната, туко що беше спряла да кърви. Тогава го осъзнах - мамка му, нямах едно зърно. Бахти якото!
Продължавах си аз на изток, ама дали вървях на където трябва не знаех. Всичко беше бяло, можеше да съм кривнал от изтока и да съм завил на запад. Проклет Бог, за какво изтри всичко? Сега да няма път по който да вървя или от къде да си набера отново от бурена. Изведнъж си разбих носа в нещо. Кръвта бликна - пяк оцапах бялото, дано му е гадно. Ама какво беше това, в което си треснах носа? Дръпнах се назад и погледнах. Някаква зле нарисувана врата. Богът не го биваше, все едно аз я бях рисувал - някаква примитивна такава. Не ми се седеше вече на бялото, имах чувството, че ще започна да халюцинирам и ще умра. Аз бутнах вратат, беше тежка. Какво ли имаше от другата страна? Надявам се да не беше бяло. Имаше и матови платна за рисуване.

Слепецът застана пред врата изпълнен със Зен спокоиствие.От там лъхаше на магия,силна и необяснима.
:> много силна магия Ар
:> това е изпитанието ми,не вярвам да е трудно
Д'арамир се усмихна леко,отвори врата и влезе...
.../усети топлина върху лицето си,няколко миризми достигнаха носът му,изпълниха мрачния му свят със пъстрота - бяха горски цветя.Звуците му позволиха да огледа дърветата около него и установи,че врата е изчезнала/...Тръгна бавно напред сред дърветата...

Слепецът се приближи на няколко метра от мъжът.Извади монета от джоба си и леко приклекна като се подпря на едното си коляно.Погледна към магьосника(така беше решил) и каза:
-Добра среща,магьоснико - след което се усмихна леко.

Мъжът се исправи почеса се по главата и каза .
-Какво търсиш тук момче да неси се загубил ? . /с лека усмивка
-Изглеждаш силен искаш ли да ми помогнеш малко имам нужда от помоща ти .

Слепецът се изправи с усмивка:
- Да,готов съм да ти помогна,ако мога.
:>Внимавай с него

-Като за начало аз съм Кином приятно ми е а молбата ми е следната виждаш ли онази кула горе на скалата тя е моят дом от десетилетия аз светя на кроабите които патуват в морето това ми е работата и аз много я обичам но на скоро се появи един червей който пречи на моята светлина аз избягах от кулата защото червея искаше да ме убие той е там до скалата седи и чака да се върна . /Кион свали лъка и стрелите от гърба си и ги подаде на Д'арамир и продължи да говори .
-Искам да убиеш този червей ако е възможно и няма да те затрудня разбира се . /Д'арамир слушаше внимателно и докато слушаше осъзна че това е изпитанието му за да го приемат в академията и нямаше как да откаже за това взе лъка без да се замисля .



/Опиши какво правиш имаш два вариянта . Вариант едно да тръгнеш към скалата и да се срещнеш с червея . Вариант две да поговориш с Кином и да идеш при червея /

Д'арамир взе лъка и чукна с монетата по него,беше обикновен лък от дърво.Той "погледна" мъжа пред себе си,бавно се обърна и рече:
- Къде мога да намеря червея и имали нещо което трябва да знам за него.

Кином посочи към една скала която беше на около километар от местоположението им и каза .
-Няма нищо особено в червея просто аз немога да го победя ти си силен или поне така изглеждаш . /С лека усмивка Кином се почеса и седна на пейката .

Д'арамир тръгна към скалата с лък в ръка насочвайки мислите към Летеан:
:>Магичеко същество ли е?
Летеан се "усмихна" :
:>Не усещам магия,което не значи,че не е магически
Слепецът отиваше към брега,на няколко метра от него клекна за няколко минути.../потъна в Зен концентрацията,изчистваики мислите си/...после стана пъргаво и продължи.До самия бряг водата се разпени и от нея се изтреля огромен червей,страховит и доста грозен.
Слепецът приклекна,вдигна лъка и зареди стрела с чисти и бързи движения.../виждаше червея ясно,обвит в звука от падаща вода/...прицели се в главата и пусна стрелата в смъртоносен полет...

Стрелата хварчеше с бясна скорост явно Д'арамир имаше голяма сила това щеше да му помогне в битката , а стрелата уцели червея в окото и той изрева с нечовешкия си мутирал глас . Червея побесня още повече и започна да плюва по Д'арамир който отбягваше атаките на червея но една от плюнките на червея летеше към него с висока скорост какво ли щеше да направи той ....



/Опиши какво правиш може да опишеш и евентуална контра атака/

Слепецът извади три стрели свткавично бързо,приклекна като заби едната в земята пред себе си,а другите две зареди и стреля срещу плюнката на червея.Едва полетели,двете стрели бяха последвани от третата,която Д'арамир беше изтрелял светкавично бързо след тях...

Стрелите на Д'арамир минаха през Плюнката на червея и го уцелиха в слабите места на червея който се строполи с голям грохот , а Плюнката лесно беше избегната от Д'арамир който се запати към Кином след като стигна при него Кином го погледна и каза .
-Браво момче добре се справи . /с лека усмивка тогава магията изчезна всичко стана тъмно и врата през която Д'арамир мина в началото пак се показа .


/Опиши какво правиш/

Аион не подозираше изобщо какво имаше зат вратата той я отвори и видя,че беше пусто навсякаде имаше само скали и сняг.Едно езерце само блестеше той отиде до него и видя нещо но небеше сигорен точно какво е.Той тръгна към него то небеше нищо само купчина сняг.

Аион седна до купчината сняг , а слабияат ветрец подухваше в косите му след малко някой го потупа по гърба Аион се обърна и видя един казе маг който му каза .
-Какво по дяволи те правиш тук защо не бягаш ? /а в далечината се чуваха някакви грохоти .

Аион го погледна вдигна си веждата и замислено :
-Кой си ти и откакво трябва да бягам в тази пустош нищо не виждам нито чувам
Той се обърна и се запъти из постуща.

-Аз съм Киом и бягам от този Леден Голем който идва след мен нападнах го мислех че ще го победя но магията ми не действа виждам че си ассассин може ли да го убиеш моля те . /Киом беше много разтревожен от това което го преследваше .

Ноел посочи една врата и каза .
-Мини през тази врата там те очаква твоят приемен изпит . / С лека усмивка и вятар в плешивата си глава каза Ноел .


/Опиши как влизаш и какво виждаш от другата страна на вратата /

Майстора го нямаше и вратата през която беше навлезнала в тази област беше изчезнала .


/Опиши какво правиш /

Пред пещерата седеше жена и плачеше тя видя Тейлър и се затича към нея хвана я за ръката и падна на колене тя плачеше и каза .
-Моля те помогни ми дъщерями се изгуби в пещерата , а там живеят бандити моля те спаси дъщеря ми . /Сълзите продължаваха да се стичат по лицето на жената бяха кристално чисти .