Залата със приемни изпитания

Докато навлизаше в пещерата стигна до стая там беше момиченцето и един бандит който я подритваше и викаше по нея . Той явно не беше забелязал Тейлър и не предприемаше нищо към нея .

/Опиши какво правиш . П.П Макс няма ти помогне /

Бандита чу гласа на Тейлър и се засили към нея със стиснати юмруци и започна да напътсва удари към Тейлър .


/Опиши Защитата си /

Бандита се уваргаля по земята и изгаси огъня по себе си . След което пак започна да атакува Тейлър .


/Опиши защита си и евнуална контра атака . Без да описваш резултата от атаката си /

-Говедо !!Какво искаш от момичето..какво е направило..
Възкликна ..след което се наведе и се промуши през краката му .Момичето забеляза, че в пешерата има суха трева и лесно подпалими работи и ги поля с алкохола който беше останал след това го запали ..Избягвае повечето му атаки но не всичките..

Една от атаките която Тейлър неможа да избегне беше в рамото и там пропука кост . Пламъците се разрастваха момиченцето което Тейлър трябваше да спаси избяга . Сега в пещерата останаха Тейлър и Бандита който се беше одръпнал на зад и си поемаше въздух за следваща атака Тейлър трябваше да използва този момент и да му нанесе фатални щети .


/Опиши какво правиш /

Тейлър затвори очите за момент като ги отвори видя че е при Майстор Ноел който и каза .
-Браво добре дошла в Магическата Академия . /С лека усмивка след което извади един ключ от джоба си и и го подаде с думите .
-Това е ключ към общижитието можеш да си починеш малко а утре ме посети в Дожото .

/П.П ЗАБЕЛЕЖКА вниквай повече в положението в което се намираш и описвай удари с юмруци или пръсти все пак си Маршал . Както в Кунг Фу филмите ако си гледала такива ако неси ти препоръчвам да гледаш няколко /

/Да кажа все още не съм започнала обучението си за маршъл..нали знаеш /

F1reF1stAc3 написа:

Стрелите на Д'арамир минаха през Плюнката на червея и го уцелиха в слабите места на червея който се строполи с голям грохот , а Плюнката лесно беше избегната от Д'арамир който се запати към Кином след като стигна при него Кином го погледна и каза .
-Браво момче добре се справи . /с лека усмивка тогава магията изчезна всичко стана тъмно и врата през която Д'арамир мина в началото пак се показа .


/Опиши какво правиш/

Слепецът усети промяната в светът около него,сякаш тялото му олекна и после почувства топлина,а в същото време,веригата на ръката му стана студена(сякаш някой го атакува с магия) после всичко премина.Д'арамир насочи мислите си къ Летеан:
:> Мисля,че все пак всичко беше могъща магия за внушение и всъщност не сме преминавали вратата.Всичко което се случи просто ни беше внушено,нещо като зен хипнозата но с пъти по силно.Нормално илюзията за зримите същества не ме заблуждава,това беше нещо много по-различно и по-древно.Ти какво мислиш ,драга?
Летеан постепенно добиваше нормалната си температура,отговори:
:>Тук има толкова магия,древна магия,че се чувствам както преди години,но все пак ако е била силна магия за внушение,имаща за цел да ни внуши други места(светове),то самата магия трябва да е пробила защитата на заклинанията които ме задържат в Артефакта.Това е непосилна задача за повечето магове на този свят,което само по себе си означава,че тук има наистина велик маг.От друга страна магията за илюзия може да заблуди не тренираните умове на човеците,но аз съм просто дух затворен в Артефакт.Според мен бяхме по скоро телепортирани.
Д'арамир премина през врата от която беше дошъл и пак се озова в Академията.Застана на няколко крачки от вратата и спря видимо спокоен.Потърси монетата скрита в колана му и след като я намери и извади,започна спокойно да я подхвърля и хваща...

Един странен младеж пристигна в залата.Попита учителят си да ли във изпитанието си ще има нужда от сила.Приготви се и глътна малко въздух.Бе малко притиснен,личеше му.Очите му се въртяха нервно,юмруците му бяха много здраво стиснати а по физионмията му се разбираше всичко.

-Да ще ти трябва сила но мисля че опита ти до сега и твоето оръжие ще ти бъдат в помощ . /Усмихна се Сакура Шин .
-Сега влез през вратата там е твоето приемен изпит . /Каза Сакура .
-Там ще се изправиш пред малко предизвикателство преди да започнеш обучение при мен .



/П.П Сакура Шин е жена и опитвай се да пишеш по-дълги постове , а сега мини през вратата и опиши какво виждаш от другата страна може да е напълно всичко в рамките на форума . /

Исико бе изненадан от гледката,гориста гледка с животни но зад прекрасната гледката се чуваше рев,рев на тигър явно някои мъчеше горкото животно Исико неискаше да стои и да слуша как някои безпощадно мъчи животното.Исико тръгна по наи бързия начин.Мислеше си ако закъснее дали животинките ще оцелеят тои бе подготвен за всичко и неочакваше милост.

Исоко пристигна на мястото от където идваха звуците то беше горско кътче с дебела сянка но няколко слънчеви лъчи пробиваха сянката и падаха на земята . Там той видя труп на тигър имаше следи по които Исоко тръгна не след дълго стигна до дупка в земята следите свършваха там убиеца на горкото животинче беше вътре .


/Опиши какво правиш /

Исико бе много разгневен бе готов на всичко за да отмъсти влезе в дупката и какво да види... указва се че убиеца го е направил за кръвта на живоотното Исико извади двоиноото острие и каза на убиеца:ВИЖ МЕ ДОБРЕ защото това може би ще е последното нещо което ще видиш обещавам ти....След тези думи Исико нападна без да се замисли след първата атака Исико попита:защо го оби и какво искаш от кръвта на един тигър ако не ми одговориш ще ти отдрежа главата и ще се направя чаша от черепа ти

Мъжът който беше с дълга черна коса с тъмни гащи и с голяма брадва на гърба беше видимо Берсерк стотиците рани по лицето и тялото му доказваха това . Той погледна Исоко в очите и каза .
-Хахаха това нищожество удоших го с голи ръце за това го отглеждах от малък . /След което свали брадвата от гърба си и се изтреля към Исоко с пълна скорост започна безразборна атака удари хвърчаха от ляво от дясно , но Исоко ги избягваше с елегантни стъпки . Той прочиташе движенията на Берсерка и реши че момента за Контра Атака настъпи .



/Опиши Контра атаката си върху Берсерка . /

/П.П Ще те помоля да следваш моя пример на писане особено когато говориш с някого . /

-Браво на тебе берсерк силна атака но трудно прицелване . / След тези думи Исико нападна но какво нападение изведнъж Исико изчезна Берсерка се огледа и каза -Страхливец / Изведнъж Берсерка усети как двоино острие преминава през ръката му.Берсерка,пусна брадвата ,Исико каза -Това ще е само началото от болката... Исико усети че берсерка ще атакува за това се удръпна,берсерка извади дълга лека кама която режеше дори листове хъртия.Исико се удиви от волята на берсерка.Изненадващо но Берсерка се упита да уцели Исико но не успя....Донякъде.Просто го одраска.Но това бе само за да го убърка,през това време тои пак взе брадвата...И се упита да удари Исико но тои го съсипа от атаки тъи като берсерка е доста голям и това е неговият недостатък острието бе цялото в кръв и Исико си каза "нека всичко приключи" Тои отскочи във въздуха и се съсредоточи към гърлото след като се приземи с едно завъртане го унищожи и каза -Убиецо ти бе дотук ./

Берсерка който бе смъртоносно ранен през гърлото падна като дърво . Удави се в кръвта си тогава всичко около Исоко стана тъмно и се показа вратата през която беше дошъл от другата страна го чакаше Сакура Шин след като Исоко мина през нея Сакура пляскаше с ръце и каза .
-Браво ти успя сега ето ти ключа от общежитието ти , а утре можеш да дойдеш при мен в Пътеката На Война и ще започнем твоето обучение в академията и пак поздравлявам те . /С лека усмивка каза Сакура и си тръгна .

Сунар мина през вратата готов за изпитанието.

-Добре стигнахме сега мини през вратата . /каза Сакура Шин и се усмихна .
-Там ще намериш товето изпитание . /Лицето и стана сериозно и студено .
-След като го изпълниш ще започнем твоето обучение в академията .


/Опиши какво виждаш от другата страна на вратата . П.П постовете ти немогад да се по кратки от 3 реда ще те помоля да спазваш това правило . /

Сунар мина през вратата и се отзова на малка поляна с най-различни, красиви и нежно ухаещи цветя. Беше ранен следобед. Слънцето, с чиято помощ определи времето грееше приятно, а лекият ветрец го галеше по лицето и "си играеше" с косата му. Младежът отиде до един бук в края на полянката и седна, като облегна гръб на дървото. Поседя така няколко минути, след което се изправи и тръгна напред. Малко по - късно...

Малко по късно момчето чу викове женски викове той затича натам и видя жена с дълга руса коса остри уши която видя младото момче и се затича към него с думите .
-Моля те помогни ми умолявам те . /сълзи се стичаха по прекрасното и лице .
-Бандити отвлякоха синът ми и влезанаха в тази пещера . /Тя посочи една огормна пещера на входа и имаше няколко скелета на деца и жени .
-Моля те помогни ми . /Тя падна на колене .



/Опиши какво правиш ако ще и помагаш пиши че си влезнал в пещерата бтв извинявам се че нети писах по рано ама ми спря нета снощи

"Елф" - недоволно си помисли Сунар.-"Нужно ли беше да срещам елф" (тук е мястото да се каже, че той няма добро мнение за елфите. Не ги мрази, просто няма добро мнение за тях)
- Добре, добре - успокой се! - каза той на жената. - Ще помогна на сина ти. Чакай тук.
Младежът влезе в пешерата. Движешеше се бързо, но предпазливо. Някъде след около 300м. "пътеката" правеше завой. Сунар внимателно надникна и видя...