Залата със приемни изпитания

Стрелата изтрелена от младежа не уцели целта но се заби в страни от окото на циклопа . Койото превартя от ярост започна яростно да хвърля дърва по момчето . Мястото където се беше забила стрелата започна да почернява явно зелената течност беше отрова . Циклопа пак изрева с демонски я си рев младежа го побиха тръпки и някакво страно чуство явно беше страх .


/Опиши как избягваш дърветата и следващите си атаки /

Шиба стрелата която Шиба изпрати към циклопа отново не уцели този път се заби в челото му . Ястребът който бе отлетял яросто започна да кълве циклопа по главата . Другата стрела се заби в капачката и започна да заразява кракът на циклопа . Който се подпря в земята с здравия си крак и започна да вие яростно звуковата вълна почти заглуши Утара и го гътна на земята . Ястреба все още атакуваше главата на циклопа сега бе времето на младежа да нанесе една последна атака върху грамадното чудовище .

Магическата стрела която младежа бе изстрелял със страна магия . Летеше право към окото на циклопа нея я следваше тънка линия магическа енергия и кампки от отровата . Тя се заби в циклопа отровата и магията започнаха да разяждат мозъкът на циклопа и няколко секунди по късно той падна умрял . Пред очите на младежа всичко притъмня и той мина от другата страна там където го чакаше Леонил Шарпай която му каза .
-Добре се справи момче ето ти ключовете от общежитието вземи заслуужената си почивка ще се видим утре . /С лека но сериозна усмивка каза Леонил

Бяха два духа които се караха и минаха незабелязано покрай момичето . След като тя излезна от дървото се огледа около дървото имаше много изгубени души призраци . Лутащи се на сам на там изгубени за винаги и проклети да бъдат тук на това проклето място . Тя неволно извърна глава на горе и видя че по старото дърво са окачени хиляди трупове скелети някой от тях бяха съвсем пресни но другит бяха сигорно на хилядолетия . Момичето погълнато от гледката не забеляза кога един призкрак се приближи до нея и тя се стресна като чу гласът му .
-Моля те помогни ни избави ни от това прокляти . /Беше призрък на стар збръчкан мъж с оплешевяла коса той продължи да говори .
-По надолу по тази патека живее една жена която убива за да се подържа млада изпива жизнените сокове на хората за да се подмлади моля те убий я в кората на дървото има скрит лък стрели и меч вземи едно от оръжията и я убий умолявам те .


/Опиши какво правиш по нататък ./

Сара зърна в че пред къщата има някой . Беше жена висока стройна като от приказка на някой бард в градската кръчма прекрасна млада жена това бе жената за която духовете и говореха . Тя трябваше да я убие да застреля жената която развяваше хубавата си руса коса незабелязвайки Сара и нейния сив спътник .


/Опиши действията си . /

Стрелата която бе изтреляна с невероятна скорост . Хвръкна към вещицата , но за изненада задуха лек ветрец който отклони стрелата . Сара помисли че се е провалила и сигорно щеше да остане без глава , а вещицата щеше да и изсмуче жизнените сокове . Но за нейна изненада стрелата уцели вещицата в окото и се заби директно в мозъка което причини незабавна смърт . Сара се зарадва и за момент нещо и блесна в очите тя ги затвори за да не ослепе от силната светлина след като ги отвори пред нея видя Сороу Грей който въпреки тъжната физиономия изглеждаше щаслив той погледна в очите на прекрасната млада дама и й каза .
-Радвам се че се върна . /след което протегна ръка , а в ръката си държеше ключ .
-Вземи го и отидив Общежитията да си починеш , а от утре ще започнем твоето обучение .

Ринкуджики която продължи по един коридор на пред . Тъмнината скриваше всичко около нея ако не беше факлата сигорно щеше да се спъне в някой от хилядите кости по земята . Тя вървеше ли вървеше сигорно стотици крачки . Докато стигна в една голяма зала в центъра и имаше фонтан от който бликаха души . Безброй много и всеки път бяха различни . Тя се огледа на около но не видя нищо дрго освен пиларите които бяха в залата и стотиците факли по тях . Стаята беше по светла от коридора но сега тя се зачуди какво да прави нямаше друг изход фонтана пиларите и детския глас в далечината .


/Опиши какво правиш можеш да огледаш пиларите . Да идеш при фонтана и да разбереш мистичните му сили и да огледаш душите които бликат от него или да продължиш да търсиш детския глас . /

Райан открехна леко врата, като бавно стъпи с единия си крак вътре и се спря. Той се замисли, за това какво ли го очака от другата страна на вратата, но все пак се престраши, бутна с ръка вратата и влезе навътре, като държеше в едната си ръка факла, която осветяваше що годе пътя му. Докато вървеше момчето се оглейдаше, но единствените неща, които виждаше бяха студените циментови стени, таванът и пода засипан с някакви неща, които Райан не можеше да разпознае и стъпваше плахо. След няколко минути вървене из безкрайния коридор, момчето се стъписа и пулсът му се ускори, там имаше нещо...

Пред Райан се откри едно голямо помчещение в средата имаше Алтар . Старинен алтар направен от злато . След като младежа се приближи видя че в алтара има няколко литра кръв , но нямаше труп . Райан забеляза път на пред в крайа му имаше светлина и още един път който се намираше в дясно от него и алатара в крайа му имаше огън . По кой път ли ще тръгне момчето и до каде ли ще стигне неговото приключение ?


/Опиши твоя избор всеки път има различни неща можеш да опишеш част от тях . /

П.П май неси прочела последния ми пост казах че гласът не идва от фонтана ,а някъде от далечината . С две думи че има и друг изход от стаята , но няма проблеми ще пиша каквото си писала .


Ринкуджики която беше надвисила глава на фонтана и го оглеждаше забеляза че в фонтана водата образуваше страни фигури . Докато тя зяпаше към нея незабелязано се приближи призрак без глава беше на малко момченце . Ринкуджики се стресна и се отдръпна назад , а безглавия дух бръкна в фонтана и почна да търси нещо . Докато тя го зяпаше с мисълта че той неможе да е истина . Духът извади глава на и я сложи на мястото си . След миг духът заговори на Ринкуджики с думите .
-Избави ме от проклятието ми Третата плочка в ляво . /Думите му бяха изпълнени с отчаяние и болка той продължи да ги повтаря . Тогава Ринкуджики забеляза по дясната стена на третия ред третата плочка която покриваше стената беше паднала на земята дали по случайност или нарочно . Дали това не бе таен изход от тази проклета стая ?


/Опиши какво правиш . /

В края на коридора видя хиляди факли наредени върху няколко пилара . В средата на стаята имаше трон царски трон направен от злато и просъен с хиляди скъпоцени камъни . На трона имаше глава и корона . Главата сякаш беше седяла там хиляди години но все още не беше започнала да изгнива от времето . След като Райан се приближи към трона видя още два тунела един с щит над него , а другият беше с меч . В единия от тях се чуваха ридания на жена тя плачеше . Но младежа така и не успяваше да определи от кой тунел идваха риданията .


/Опиши какво правиш . П.П ако искаш можеш да си промениш класа от Дух маг на някой друг ако търсиш адреналин и т.н ... Защото Дух Маговете са повече лечители офанзивните им магий са малко кажи ми ако искаш да си промениш класа в другия си пост и аз ще ти направя инфото . /

antarktida написа:

Райан се приблийи до трона и го огледа от всички страни. Помисли си, че тази глава е на някой цар, на който бе направена магия и затова все още главата му седеше тук на трона, прокълната. След това се обърна и видя коридорите. Отново трябваше да реши в кой от двата да потегли дали този с щита, или този с меча. Първо момчето реши да влезе малко по - навътре в този коридор, където имаше щит и да види дали от там се чуваха тези ридания или от другия. Той седна на земята, за да помисли малко : щита може би означава дефанзива, а меча офанзива, такъв човек като мен би избрал меча, затова стана от земята и тръгна по другия коридора с меча. Бавно пристъпваше напред и се вслушваше за риданията на жената.

/Не благодаря, ще си остана дух/

В стаята в която Райан влезна имаше легло на което имаше два крака също като главата бяха непокътнати . Стените бяха окачени с хиляди оръия коет от кое по красиво мечове брадви боздугани бойни брави и чукове лъкове стрели къси мечове и всичко каквото един войн можеше да пожелае . След като момчето беше приближило леглото видя още два тунела . Единия със синя светлина блестяща като океан под светлината на слънцето . Другият имаше лък над входа му младежът пак беше изправен пред избор .


/Опиши какво правиш /